Кунеиформена писменост — история, развитие, знаци и разчитане

Кунеиформената писменост е една от най-ранните известни системи за писане. При нея са използвани клиновидни знаци върху глинени плочки, направени с тръстиков стилус. Самото име клинопис означава "клиновиден", от латинското cuneus "клин" и forma "форма". То е навлязло в употреба на английски език вероятно от старофренското cunéiforme.

За първи път е използван в Лятото в края на 4-то хилядолетие пр.н.е. (периодът "Урук IV"). Клинописната писменост започва като система от пиктограми. През третото хилядолетие знаците се опростяват и стават по-абстрактни. Използвани са по-малко знаци - от около 1000 през ранната бронзова епоха до около 400 през късната бронзова епоха (хетски клинопис). Системата използвала комбинация от фонетични, консонантни азбучни (без гласни) и сричкови знаци.

Първоначалната шумерска писменост е адаптирана за писане на акадски, еблаитски, еламски, хетски, лувийски, хатски, хуритски и урартски езици и е вдъхновила угаритската и староперсийската азбука. По време на Неоасирийската империя кунеиформената писменост постепенно е заменена от финикийската азбука. През II в. пр. н. е. писмеността изчезва. Всички познания за разчитането ѝ са изгубени, докато през XIX в. тя започва да се разшифрова.

Произход и развитие

Кунеиформата възниква в Месопотамия като административна и икономическа технология — средство за водене на счетоводство, инвентари и данъчни записи. В ранните си стадии тя представлява система от пиктограми, изобразяващи предмети и действия. С натрупването на практиката и нуждата от по-голяма абстракция и гъвкавост знаците се стилизират: пиктограмите се превръщат в клиновидни щрихи, подходящи за отливане върху глина с клиновиден стилус. През времето на шумерската класика (трето хилядолетие пр.н.е.) и по-късно при акадците и асирийците се оформят стандартизирани каталози със знаци и канонични начини на писане, използвани в писарските училища (едуба).

Структура и характер на писмеността

Кунеиформената писменост е преди всичко лого-силобична система: тя комбинира логограми (знаци, които представят думи или понятия) и фонетични (сричкови) знаци, които предават звукови стойности. В текстовете често се срещат фонетични «комплементи» и детерминативи — знаци, които не се произнасят, а уточняват смисъла или граматическата категория на думата. При адаптацията на шумерските знаци за акадския език много шумерски логограми продължават да се използват като «лексикални» кратки форми (например богът ДИНГИР като логограм за "бог"), докато звучането се дава чрез сричкови знаци.

В литературата и официалните текстове се използват различни правописни варианти: упрощения и фонетични замествания. Важно е да се отбележи, че клинописът не е „азбука“ в смисъла на отделни букви за всички гласни и съгласни, а система, в която фонетичните знаци често представляват слогове (като CV, VC, CVC и др.).

Материали и техника на писане

Като основен материал за съхранение на текста се използва омекнала глина — лесна за изработка и евтина. Писарят притиска с клиновиден стилус (често направен от тръстика) в пластичната глина, получавайки отличителните „клинове“. След изписване плочките се изсушават на слънце или се изпичат за по-дълготрайно съхранение. За официални актове често се използват печати (cylinder seals), които оставят релефни изображения; в допълнение има текстове на камък, метал и керамика, както и надписи върху монументи.

Области на приложение и жанрове

Кунеиформените текстове обхващат широк спектър: административни записи (счета, инвентарни списъци), правни документи (закони, договори), дипломатическа кореспонденция, исторически надписи, религиозни текстове, митологични и епически произведения (например Епосът за Гилгамеш), медицински ръкописи, астрономически таблици и лексикални/граматични списъци, които днес са ключови за изучаването на езиците и писмеността. Широкото приложение обяснява и голямото разпространение и адаптивност на системата към множество езици.

Езици и географско разпространение

Първоначално кунеиформата е разработена за шумерски език, но бързо се приспособява към акадския и други близкоизточни езици — както е посочено, тя е използвана за акадски, еблаитски, еламски, хетски, лувийски, хатски, хуритски и урартски. В допълнение, нейни елементи или идеи вдъхновяват развитието на други писмени системи — например угаритската азбука или староперсийската клинописна азбука, която служи предимно за староперсийски език в отдалечени административни надписи.

Разчитане и модерна наука

След изчезването на непосредствената традиция за четене на клинопис при античните народи, умението да се чете системата се възвръща чак през XIX в. Основен пробив започва с работата върху трилингвичния надпис от Бехистун (Behistun), където староперсийски, еламски и акадски текстове са издълбани на един и същ монумент. Пионери в разчитането са Георг Фридрих Гротефенд (който прави първи правилни стъпки за староперсийската част), Генри Роулсън (Henry Rawlinson), Едуард Хинкс и други — техните усилия правят възможно системното дешифриране на акадските и шумерските текстове. Оттогава археолозите и филолозите са публикували хиляди клинописни таблички и критични издания, което доведе до значително разширяване на нашите знания за езиците, историята и културата на древния Близък изток.

Значение и наследство

Кунеиформата оставя дълбока следа: чрез нея познаваме икономиката, правото, митологията и науките на древните месопотамски цивилизации. Някои особености на мисленето — например използването на шестдесетична бройна система — продължават да влияят и днес (в измерването на ъгли и време). Съвременните технологии (фотография, дигитални бази данни, Unicode кодове за клинописни знаци и т.н.) улесняват запазване, изследване и достъп до колекциите от таблици в музеи и архиви по целия свят.

Кратки примери на известни клинописни паметници включват: индустриални и стопански архиви от Ур и Урук, летописите и царските надписи на Вавилон и Асирия, правни кодекси (например Кодексът на Хамурапи в по-късен акадски вариант), както и литературни произведения като Епосът за Гилгамеш. Изследването на клинописа продължава да бъде динамично поле, в което се комбинират археология, лингвистика и компютърни методи за възстановяване и анализ на древните текстове.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява клинописното писмо?

В: Кога е използвана за първи път?

В: Как се е развило с течение на времето?

В: За какви езици е бил адаптиран?

В: Как е повлияла на други писмености?

В: Кога е заменена с друга писменост?

Въпрос: Кога се губят знанията за разчитане на клинописното писмо?

Търсене по буква