Хетите — древен индоевропейски народ и империя в Анадола
Хетите — могъща индоевропейска империя в Анадола: Хатуша, разцвет, войни и първият мирен договор с Рамзес II. Открийте тайните на древна Анатолия.
Хетитите са древен народ от Анадола, който говори индоевропейски език. Те създават царство с център в Хатуша в северна и централна Анатолия от 18 век пр. Хр. Хетският (анатолийски) език принадлежи към отделна клонка на индоевропейското семейство и е сред най-старите писмени индоевропейски езици, които познаваме днес.
По време на своя разцвет Хетската империя обхваща по-голямата част от съвременна Турция и Сирия. Това се случва по време на управлението на Супилулиума I (~1350–1322 г. пр. Хр.) и Мурсили II (~1321–1295 г. пр. Хр.). Хетската империя поддържала връзки с Древен Египет на юг и с Асирийската империя в Месопотамия. Те са страна по първия известен мирен договор, сключен с египетския цар Рамзес II от Хатусили III през 1258 г. пр. н. е.
След 1180 г. пр.н.е. империята се разпада на няколко независими "неохетски" градове-държави, някои от които оцеляват чак до VIII в. пр.н.е.
Произход и език
Хетитите произхождат от индоевропейски племена, които се заселват в Анатолия през бронзовата епоха. Техният език — наричан обикновено хетски — е записван с акадски клинопис, но в региона се използват и други езици като лувийски и хуритски. Разделението на анатолийските езици им дава особен лингвистичен интерес за историците и езиковедите.
Държавен устрой и политика
Център на царството е столицата Хатуша (днес археологическият обект около селото Boğazkale в централна Турция). Хетската държава комбинира централизирана монархия със силно развита бюрокрация и дипломатическа мрежа. Царете водят военни кампании, сключват бракове със съседни владетели и поддържат писмена кореспонденция с други големи сили на епохата, в т.ч. с Египет и Асирия.
Армия и технологии
Хетите са известни с използването на бойни колесници и добре организирани пехотни отряди. Те контролират важни търговски пътища и ресурси в Анатолия, което им осигурява икономическа и стратегическа мощ. Въпреки че често се споменава тяхната роля в разпространението на ранната желязна техника, въпросът за хетския принос към железните технологии остава предмет на научни дискусии.
Религия и култура
Хетската религия е политеистична и включва пантеон от богове, сред които особено място заемат Богът-громовержец и Слънчевата богиня. Религиозните практики съчетават местни традиции с елементи от културите на съседите (хуратски, сиро-финикийски и месопотамски влияния). Съдебните и правни норми са записвани в закони, които регулират обществения и икономическия живот.
Писменост и архиви
Хетите оставят огромно количество клинописни текстове — дипломатическа кореспонденция, правни кодекси, религиозни текстове и исторически хроники. Значителни архиви са открити при разкопките на Хатуша — те дават богата информация за политическия живот, религиозните практики и международните отношения в късния бронзов век. Откриването на тези таблици в началото на XX в. е довело до пренаписване на представите за историята на Близкия изток през този период.
Археологически паметници
Разкопките в Хатуша разкриват масивни крепостни стени, храмови комплекси, административни сгради и релефи. Особено известни са паметниците като Лъвската порта, Кралските дворци и скалните святилища в Язълъкая (Yazılıkaya) с релефни изображения на богове и кралски фигури.
Упадък и наследство
Краят на хетската централизирана държава е свързан с широка криза в Източното Средиземноморие около XIV–XII в. пр. Хр.: вътрешни бунтове, нашествия (включително т.нар. „морски народи“), прекъсвания на търговията и климатични промени са сред възможните причини. След разпадането се оформят множество неохетски (неохетски) градове-държави в южна Анатолия и северна Сирия, които съхраняват част от хетската култура и езиково наследство до времето на асирийската експанзия.
Хетите остават ключов фактор за разбирането на политическите и културните взаимодействия в късната бронзова епоха. Днес техните писмени паметници и археологически комплекси продължават да бъдат източник на нови открития и знания за древния свят.
Хетската империя в своя разцвет. Хети:синьо; микенски гърци:розово; Асирия:зелено; Египет: жълто)
Слънчевите дискове, открити в царските гробници в Alaca Hüyük, свидетелстват за възможно индоевропейско влияние.
Релеф на Супилулиума II, последният известен цар на Хетската империя
Империя на Супилулиума и Мурсили II
Хетското царство достига своя зенит по време на управлението на Супилулиума I (~1350-1322 г.). Царството на Митани, разтърсвано от гражданска война, не успява да устои на настъплението на хетите. Супилулиума бързо атакува митанското сърце, като превзема и ограбва митанската столица Вашшугани. След това той се насочва на запад, пресича отново Ефрат и завладява всички сирийски царства, които са васали на митаните, включително Алепо, Мукиш, Ния, Катна, Упи (Упина) и Кадеш. Други царства като Угарит и Амуру (египетски васал) доброволно стават васални държави на хетите.
Когато враждебните действия с Митани отново се разгарят, Тулипину, син на Супилуума и наместник в Алепо, нахлува в Кархемиш, но не успява да превземе града. Супилиума се срещна със сина си и след това сам нахлу в Сирия, като обсади град Кархемиш. На осмия ден Супилулиума разбива обсадата и поставя сина си Пиясили за наместник на царството. Със синовете си като наместници на Алепо и Кархемиш Супилулиума затвърждава властта си над Сирия и слага край на империята на Митани. Скоро след това царят на Митани е убит.
Убитият принц
Когато египетският фараон Тутанкамон починал, вдовицата му поискала да се омъжи за един от синовете на Супилуума. Той се съгласил и изпратил сина си Зананза в Египет, за да се ожени за кралицата. Зананза обаче е убит на път за Египет. Супилулиума е бесен и обвинява новия египетски фараон Ай за смъртта на сина си. Хетската армия под командването на престолонаследника Арнуванда нахлува в египетската територия от Сирия, като плячкосва и взема много пленници. Тези пленници донесли със себе си чума, която опустошила Хетското царство и продължила и по време на управлението на Мурсили, а може би е убила и самия Супилулиума.
Mursili II
Мурсили II бил млад и неопитен, но се оказал силен цар. През първите години от управлението си той провежда наказателни кампании срещу няколко кралства. В Сирия се разбунтувал нухашийският цар Тетте, към когото се присъединили египетски войски. Проблемите в Сирия продължават, когато братята на Мурсили - Тулипину и Пиясили - умират. Загубата на сирийските му наместници довежда до бунт и дори до нахлуване на Асирия в Кархемиш. Оставяйки генералите си да се справят със Сирия и Хайса, Мурсили нахлува в Кархемиш и прогонва асирийците. По-късно по време на управлението си Мурсили II провежда поход срещу Каска, като отново превзема хетския свещен град Ниниве. Той също така побеждава решително царя на Туманна.
Въпроси и отговори
В: Кои са били хетите?
О: Хетитите са древен народ от Анатолия, който говори индоевропейски език.
В: Къде е било създадено царството на хетите?
О: Царството е създадено в Хатуша в северната част на Централна Анатолия.
В: Какви територии е обхващала Хетската империя в своя разцвет?
О: По време на своя разцвет Хетската империя е обхващала по-голямата част от територията на днешна Турция и Сирия.
В: Кои са били могъщите владетели на Хетската империя?
О: Могъщи владетели на Хетската империя са били Супилулиума I (~1350-1322 г.) и Мурсили II (~1321-1295 г. пр. Хр.).
Въпрос: С кои древни цивилизации хетите са имали възходящи и низходящи отношения?
О: Хети са имали отношения нагоре-надолу с Древен Египет на юг и с Асирийската империя в Месопотамия.
В: Кой е първият известен мирен договор в историята и кой го сключва?
О: Първият известен мирен договор е сключен с египетския владетел Рамзес II от Хатусили III през 1258 г. пр.
В: Какво се случва с Хетската империя след 1180 г. пр.н.е.?
О: След 1180 г. пр.н.е. Хетската империя се разпада на няколко независими "неохетски" градове-държави, някои от които оцеляват чак до VIII в. пр.н.е.
обискирам