Далматинският език е изчезнал романски език, който някога се е говорил по крайбрежието на Далмация, в източната част на Адриатическо море. Произхожда от вулгарния латински и принадлежи към групата на романските езици. В исторически план езикът постепенно е загубил говорители вследствие на демографски и културни промени в района; макар че в голяма част от територията си е изчезнал още през късното Средновековие, в отделни общности е просъществувал до XVIII–XIX век. Днес са запазени относително малко източници, които дават представа за неговата лексика, фонология и граматика.

Диалекти и запазени свидетелства

Далматинският е имал няколко крайбрежни диалекта, разпространени в отделни градове и острови. От тях най-добре документирани са диалектът на Веглия (остров Крък, известен като vegliot) и диалектът на Рагуза (Дубровник, raguseo). За другите диалекти са останали само единични думи или кратки фрази, затова те не позволяват пълно възстановяване на езика за всички области.

Документация и последният говорител

Най-важният и най-пълният корпус от сведения за далматинския е събран в края на XIX век от учен и лингвист Матео Бартоли. През 1897 г., родом от близката Истрия, той посещава един от последните известни носители на езика — бурбур (на далматински "бръснар") Туоне Удайна (на италиански: Antonio Udina), — за да запише неговата реч. Бартоли успява да събере около 2 800 думи, разкази и текстове, които по-късно публикува и които предоставят най-ценната налична информация за далматинския. Тези материали осигуряват основата за реконструкция на лексиката, фонологията и граматическите особености на езика.

Бартоли публикува своя труд първоначално на италиански, а през 1906 г. излиза и немско издание под заглавие Das Dalmatische. Съобщава се, че част от оригиналните ръкописи на италиански са се загубили и пълното италианско издание е възстановено едва през 2001 г.

Изчезване

Само една година след посещението на Бартоли, на 10 юни 1898 г., Туоне Удайна загива при инцидент — избухване на пътно съоръжение, при което той е на работа; по този начин той остава последният добре документиран говорител на далматинския и езикът се счита за официално изчезнал. След смъртта му не се идентифицират други носители с достатъчна компетентност, за да поддържат активната употреба на езика.

Езикови влияния и значение

Далматинският отразява историческата езикова ситуация в Адриатика: основна романска структура с множество заемки и контакти — предимно от венециански/италиански, както и от славянски (къръщински) и гръцки. Тази смесеност е резултат от продължителен контакт между различни етнически и езикови общности в региона.

За съвременната лингвистика далматинският е важен за изучаването на развитието на романските езици извън Западна и Южна Европа, за процесите на езиков контакт и смяна на езика, както и за реконструкцията на някои исторически форми на латинския в източната част на Адриатическо море. Въпреки че езикът е изчезнал, събраните от Бартоли материали продължават да бъдат основен източник за изследвания и популярни интерпретации.

Бележка: Думата "далматински" понякога може да се срещне и като наименование на породата кучета (далматинец), но това е различно понятие и не бива да се бърка с езика.