Реверансът (понякога изписван и като „реверанс“ или описван като жест на учтивост) е традиционен поздравен жест, при който момиче или жена снижава тялото си чрез свиване на колене. В европейските култури това е женският еквивалент на мъжкия поклон в. Речниковият произход на думата се свързва с френското и английското понятие за почит и учтивост (срв. английското "courtesy" — „учтивост“), а в по-широк смисъл реверансът означава израз на уважение, благодарност или подчинение.

Кратка история

Според Дезмънд Морис, движенията при реверанса и при мъжкия поклон са били много сходни до XVII век; едва след това се появява ясно разграничение между женския и мъжкия жест. По-ранната, комбинирана версия се е запазила и в театралната комедия на Реставрацията, където актьорите преднамерено използват и двата типа движение.

Техника и видове реверанс

Има няколко традиционни начина за изпълнение на реверанс, зависещи от степента на формалност, облеклото и контекста:

  • Сдържан реверанс — леко свиване на коленете, запазване на торса изправен; използва се при по-неофициални поздрави или на сцена.
  • Класически (балетен) реверанс — изпълнява се с движение, подобно на плие от класическия балет, при което коленете се свиват, гърбът остава изправен и тялото се спуска равномерно надолу. Този начин е бил характерен за викторианската епоха при дълги поли и обръчи.
  • Придворен реверанс — дълбок реверанс, при който кракът често се премества назад или настрани; ръцете може да задържат полата встрани. Използва се при срещи с висши особи, като членове на кралското семейство.
  • Комбинирани и регионални варианти — в някои традиции реверансът е по-пълен и театрален; в други жените предпочитат да се покланят вместо да правят класически реверанс.

Етикет и употреба

По традиция реверансът е бил израз на уважение към лица с по-висок ранг или към възрастни. Често се е очаквало жени и момичета да правят реверанс при среща с аристокрация; някои домакини са правели реверанси пред своите работодатели като знак на подчинение. Днес подобни практики са по-рядко срещани, но все още се наблюдават в официални церемонии и при срещи с монархически семейства.

Реверанс в сцената и танца

Реверансът е широко използван в изкуствата:

  • Танцьорките често правят реверанс в края на представлението като израз на благодарност и за да приветстват аплодисментите на публиката.
  • В края на балетния клас учениците правят реверанс или поклон към учителя и пианиста, за да им благодарят.
  • По викторианския танцов етикет жената прави реверанс преди началото на танца; някои танцьорки на бални танци правят реверанс към партньорите си преди виенския валс.
  • Шотландските танцьорки, които изпълняват национални танци и ирландския джиг, също използват реверанс (в началото и/или в края на изпълненията).

Съвременни прояви и значение

В съвременните общества реверансът се среща най-често в специализирани контексти: церемонии, кралски аудиенции, сценични изкуства, исторически възстановки и някои училища за етикет. За много хора той е символ на традиция и формалност. За други — архаична проява на социални йерархии; затова в ежедневната комуникация повечето хора предпочитат ръкостискане, усмивка или устно поздравяване.

Вариации и алтернативи

В различни култури съществуват други жестове за уважение, които изпълняват функцията на реверанса: поклонът при мъжете, в някои азиатски държави — поклоните с различна дълбочина, в Индия — жестът „намасте“ и т.н. Някои общества запазват формални ритуали само за определени случаи, докато в други традиционните жестове са почти изчезнали.

Практически съвети

  • При официална ситуация наблюдавайте какво правят останалите и следвайте локалните правила на поведение.
  • При носене на дълга полa — практикувайте плавно държане на полата, за да се предпазите от спъване при изпълнение на реверанса.
  • На сцена — упражнявайте равномерно спускане чрез плие, за да запазите грацията и баланса.

Реверансът остава богат по смисъл и форма жест — от строго церемониален сигнал за подчинение или почит, до естетичен и благодарствен акт в театъра и танца. Днес неговата поява и начинът, по който се приема, зависят от социалния контекст и културните нагласи.