Реверансът
Реверансът (изписван също като реверанс или учтивост) е традиционен жест за поздрав, при който момиче или жена снижава тялото си, като свива колене. Това е женският еквивалент на мъжкия поклон в европейските култури. Думата "реверанс" идва от "courtesy", което означава "учтивост".
Според Дезмънд Морис движенията при реверанса и поклона са били сходни до XVII век. Едва по-късно се е появила разликата между женския и мъжкия жест. По-ранната, комбинирана версия все още се изпълнява от комедийните актьори на Реставрацията.
Когато реверансът е много официален, момичето/жената огъва коленете навън (вместо право напред), като често премята единия си крак зад себе си. Тя може също така да използва ръцете си, за да придърпа полата си настрани от тялото. Във викторианската епоха, когато жените са носели дълги до земята поли с обръчи, те са правили реверанс, използвайки движението плие, заимствано от втората позиция в класическия балет, при което коленете са свити, а гърбът е изправен. Стъпалата и коленете се изпъват, така че тялото се спуска право надолу. По този начин дамата се спуска равномерно, а не на една страна.
По традиция жените и момичетата правят реверанс на хора, които са с по-висок ранг (по-важни) от тях, както и мъжете и момчетата. Днес тази практика е по-рядко срещана. В европейските култури е традиционно жените да правят реверанси пред членовете на кралското семейство. Понякога това се нарича "придворен реверанс" и често е много дълбок. Някои домакини правят реверанси пред своите работодатели.
Танцьорките често правят реверанс в края на представлението, за да изразят благодарност или да потвърдят аплодисментите на публиката. В края на балетния клас учениците също правят реверанс или се покланят на учителя и пианиста, за да им благодарят. Според викторианския танцов етикет жената прави реверанс преди началото на танца. Шотландските танцьорки, които изпълняват националните танци и ирландския джиг, също правят реверанс (в началото и в края на националните танци и в края на ирландския джиг). Някои танцьорки на бални танци правят реверанс към партньорите си, преди да започнат виенския валс. В някои култури жените се покланят, вместо да правят реверанс.
Поднасяне на цветя на кралицата пред кметството на Бризбейн, 1954 г. Това е реверанс тип "боб", използван от млади момичета и от прислужници в големи къщи.
Пълен реверанс или поклон, подходящ за поднасяне на монарх по официален повод. Забележете, че гърбът е изправен, а главата не е наведена. Рядко срещано в днешно време
Вариация, смесица от реверанс и поклон.
Свързани страници
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво е реверанс?
О: Реверансът е традиционен жест за поздрав, при който момиче или жена снижава тялото си, като свива колене. Това е женският еквивалент на мъжкия поклон в европейските култури.
В: Откъде идва думата "реверанс"?
О: Думата "реверанс" идва от "courtesy", което означава учтивост.
В: Как се е развила разликата между женския и мъжкия жест?
О: Според Дезмънд Морис движенията при реверанса и поклона са били сходни до XVII век. Едва по-късно се е появила разликата между женския и мъжкия жест.
Въпрос: Кога реверансът е много официален?
О: Когато реверансът е много официален, момичето/жената огъва коленете си навън (а не право напред), като често премята единия си крак зад себе си. Може също така да използва ръцете си, за да държи полата си настрани от тялото.
Въпрос: Кой традиционно прави реверанс?
О: Традиционно жените и момичетата правят реверанс пред хора, които са с по-висок ранг (по-важни) от тях, точно както мъжете и момчетата се кланят. Днес тази практика е станала по-рядко срещана. В европейските култури е традиционно жените да правят реверанс пред членовете на кралското семейство; това понякога се нарича "придворен реверанс" и може да бъде много дълбок. Някои жени, работещи в домакинството, също могат да правят куртоазия пред своите работодатели.
Въпрос: Има ли други случаи, в които някой може да направи куртоазия?
О: Жените танцьорки често правят куртоазия в края на представлението, за да благодарят или да признаят аплодисментите на публиката; в края на балетния клас учениците също правят куртоазия или се покланят на учителя и пианиста; според викторианския танцов етикет жената прави куртоазия преди началото на танца; жените танцьорки на шотландския хайленд, които изпълняват национални танци и ирландски джиг, също правят куртоазия в началото и в края на националните танци и в края на ирландския джиг; някои жени танцьорки на бални танци правят куртоазия на партньора си преди началото на виенския валс.
