Следобедът на един фавн (L'après-midi d'un faune) — балетът на Нижински (1912)

Открийте скандалния и революционен балет "Следобедът на един фавн" (Нижински, 1912) — музика на Дебюси, шокиращ финал и вечна сценична легенда.

Следобедът на един фавн" (на френски: L'après-midi d'un faune) е модернистичен балет в едно действие, основан върху симфоничната поема на Клод Дебюси, Prélude à l'après-midi d'un faune. Хореографията е създадена от Нижински по музика и стихове, вдъхновени от стихотворението L'après-midi d'un faune на Стефан Маларме. Това е първата хореографска творба на Нижински, която предизвиква силни поляризирани реакции и бележи нова епоха в модерния балет.

Създаване, премиера и сценография

Балетът е представен за първи път от Ballets Russes на Дягилев на сцената на Théâtre du Châtelet на 29 май 1912 г. Костюмите и декорите са дело на Леон Бакст, чието буйно, цветно и екзотично визуално оформление допринася за драматичния ефект на представлението. В първото изпълнение самият Нижински влиза в ролята на Фавна.

Хореография и стил

Хореографският език на Нижински се отклонява от академичната класика: движенията са плоски и двумерни, позициите често са стилизирани, с огледално отношение към тялото, обърнати в пръстите на краката и необичайни, „антични“ жестове. Тази нова пластика комбинира статични, скулптурни пози с поетични, символистични внушения, като целта е не илюстрация на сюжет, а художествена атмосфера, съответстваща на музиката на Дебюси и поетическата визия на Маларме. Дължината на представлението е кратка — следва темпото и структурата на музикалния прелюд.

Реакция и скандал

Публиката и критиката са разделени още при премиерата. Особено противоречив става финалът, в който Фавнът сякаш достига кулминацията си върху шала на нимфа — изображение, тълкувано от много съвременници като намек за самоудовлетворение и като неприлично за сцена действие. Гастон Калмет, редакторът на Le Figaro, отправя морална критика към хореографията, докато скулпторът Огюст Роден я защитава като новаторско художествено постижение. Споровете около авторството на хореографията също не стихват: The Borzoi Book of Ballet от Грейс Робърт (Grace Robert) приписва значителна роля на Бакст, твърдейки, че той е дал указанията, а Нижински ги е изпълнил; сестрата на Нижински — Бронислава Нижинска — пък настоява, че Бакст и Дягилев не са участвали в същинската хореография и са били допуснати до репетициите едва в последните етапи. Тъй като участниците вече не са сред живите, пълната истина остава предмет на исторически дебат.

Прием в чужбина и цензура

Първото американско представление е в Ню Йорк на 17 януари 1916 г. В Съединените щати консервативни религиозни групи и католическото театрално движение започват да настояват за изменение на финала; в някои постановки крайният епизод е изменян, за да бъде приет от по-строга обществена морална перспектива. По думите на Дягилев към директора на Метрополитън опера той иронично отбелязва: "Америка е спасена".

По-нататъшна история и възстановявания

През следващите десетилетия балетът претърпява различни редакции и интерпретации. До 1936 г. се появяват версии с изменения; през 1936 г. близко факсимиле на оригинала е представено в "Метрополитън" от трупата "Балет Русе" на полковник В. де Базил. Впоследствие, поради липса на еднозначен нотиращ запис и на пълен филмов материал от 1912 г., оригиналната хореография частично се губи. През втората половина на XX век и в началото на XXI век изследователи и хореографи направиха опити за реконструкция, използвайки фотографии, съвременни описания, дневници и други документи, с цел да приближат съвременната сцена до първоначалната визия на Нижински.

Значение и влияние

Независимо от споровете за авторство и моралната полемика, балетът остава ключова творба в историята на модерния танц. Тя въвежда нови пластични решения и протагонира идеята, че танцът може да бъде символистичен, поетичен и провокативен едновременно. Според Грейс Робърт оригиналният Нижински е създал произведение, което служи като естетическа „противоотрова“ срещу подражателите на Айседор Дънкан и техните гръцки танци — тоест като радикална алтернатива на тогавашните модни тенденции в танца.

Днес "Следобедът на един фавн" продължава да се изучава и поставя като важен етап в прехода от класическата техника към модерните експерименти в балета, а неговото въздействие върху сценичния език и сценографията остава неизтрито.

Въпроси и отговори

В: Какво е заглавието на балета?

В: Кой е написал стихотворението, което е вдъхновило този балет?

В: Кой композира музиката за този балет?

В: Кой е хореографът на "Следобедът на един фавн"?

В: Кога е изпълнен за първи път?

В: Кой е проектирал костюмите и декорите за това представление?

В: Кога е първото американско представление на спектакъла?

Търсене по буква