Клод Дебюси

Живот

Детството на Клод Дебюси не е било лесно. Баща му е пътуващ търговец, а майка му работи като шивачка. Още като малък учи пиано и на 11 години е приет в Парижката консерватория. За известно време изглежда, че ще стане концертиращ пианист, но не се справя достатъчно добре с изпита. След като печели важна награда, Prix de Rome, той заминава за Рим за две години, но това не му харесва. Посещава Байройт през 1888 и 1889 за да чуе оперите на Вагнер, но те не му харесват. Предпочита звуци като тези на яванския гамелан, които чува в Париж на Световното изложение.

В 1899 той се жени за млада жена на име Розали Тексие. Започва работа като музикален критик в списание, наречено La revue blanche. Написва операта си "Пелеас и Мелизанда", която се играе в операта "Комик". Операта е изключително успешна и през следващите десет години се играе 100 пъти там. Пише вълнуваща музика за оркестър: Fêtes galantes и творба, наречена La Mer (Морето), над която работи по време на престоя си в Брайтън на южното крайбрежие на Англия. Това е едно от най-вълнуващите музикални произведения за морето.

Дебюси започва да става много известен. Личният му живот се променя. Той напуска съпругата си, защото се влюбва в Ема Бардак, аматьорска певица, за която Габриел Форе е написал цикъл песни La Bonne Chanson. Съпругът ѝ е банкер. Тя купува апартамент и Дебюси живее с нея до края на живота си. Двамата имат дъщеря на име Шу-Чу, родена през 1905. Двамата се женят през 1908 г.

Следващата оркестрова творба на Дебюси се нарича "Образи". Той започва да композира набор от прелюдии за пиано. Следват и други произведения: Khamma, Le martyre de St Sébastian и балетът Jeux, който е поставен в 1913 от трупата на Дягилев. Хората скоро забравят за това произведение, защото само две седмици по-късно същата балетна трупа поставя "Пролетно обредно хоро" на Стравински, което предизвиква бунт.

По това време Дебюси е болен от рак на дебелото черво. Посещението му в Лондон през 1914 г. е последното му пътуване до друга държава. Той пише още клавирни произведения: набор от Етюди и клавирно дуо, наречено En blanc et noir (В бяло и черно). Планира да напише шест сонати, всяка за различна група инструменти, но написва само три от тях: една за виолончело и пиано, една за флейта, виола и арфа и една за цигулка и пиано. Сонатата за цигулка и пиано (1917 г.) е последното му произведение, което изпълнява публично (той свири партията на пианото). Умира от рак на дебелото черво през 1918 г.

Неговата музика

Сен-Санс, например, не разбира начина, по който музикалните идеи преливат една в друга. Той винаги е бил враг на Дебюси.

Музиката за пиано на Дебюси е много разнообразна. Някои от тях са много трудни за изпълнение, например Етюдите и пиеси като L'isle joyeuse (Щастливият остров). Други сборници са много по-прости, например Suite bergamasque, която включва много популярната пиеса Clair de lune (Лунна светлина). Той пише две книги с прелюдии. Всяка от пиесите има заглавие, но заглавията са отпечатани в края на всяка пиеса, сякаш той не е искал слушателят да знае за какво става въпрос до края.

Дебюси пише чудесно за гласа, като прави музиката подходяща за ритъма на френския език. Това може да се чуе в песните и операта му. Използвайки мелодии и хармонии, които често са съвсем прости, той създава особен вид свят на мечтите, който може да бъде много силен. Често използва цяла тонова гама и пентатоника, които придават на музиката мъгляво усещане, тъй като не изглежда ясно, че е в една определена тоналност. Обича да използва необичайни акорди просто заради самите тях, а не за да ги накара да водят към определена тоналност. Използвал е и старите скали, известни като църковни модуси.

Музиката на Дебюси оказва огромно влияние върху много композитори през 20-и век. Кейдж, Месиен, Булез и Стокхаузен са се учили от неговата музика.