Виолончелото — устройство, звучене и употреба в класическата и поп музика

Открийте тайната на виолончелото: устройство, магично звучене и роля в класическата и поп музика — от сола и камерен репертоар до съвременни поп аранжименти.

Виолончелото е инструмент, който се използва за свирене на музика. Името му идва от италианския език и се произнася "чело". Пълната дума е виолончело, но когато говорят, хората обикновено го наричат "чело". Човек, който свири на виолончело, се нарича "виолончелист". Виолончелото е много популярен инструмент. Той принадлежи към семейството на струнните инструменти. Има много приложения: като солов инструмент, в камерната музика, както и в оркестрите. Понякога се използва и от поп музиканти, например от The Beatles, Björk и Jamiroquai.

Устройство и строеж

Виолончелото е с тяло, изработено обикновено от дърво (мека кленова кора и смърчов фон). Основните части са: гриф, грифа с прагчетата, прагова дъска, корпуса с резонаторна дъска, "f"-отвори, мостче, струнотежач (tailpiece) и гайка/заден колче (endpin), което се опира на пода. Вътре в корпуса стои звуковият колче (soundpost) — малка дървена пръчка, която пренася вибрациите между резонаторната и задната дъска.

Струните могат да бъдат от козя или овча сухожилия (gut), от синтетични материали или стомана, покрити с метал. Стандартното настрояване е четири струни на квинта: C–G–D–A (ниското C е четвъртата струна). Виолончелото има обхват приблизително четири октави и покрива голяма част от човешкия вокален диапазон.

Звучене и техники на свирене

Виолончелото е известно с топлия и близък до човешкия глас тон, особено в средния и ниския регистър. Основните техники са:

• Arco — свирене със смяна на лъка по струните (основен начин за извиразяване на дълги и пеещи фрази).
• Pizzicato — щипване на струните с пръсти за перкусиозни или лирични пасажи.
• Col legno — удряне на струните с дървената част на лъка.
• Специални техники: spiccato, staccato, legato, thumb position (използване на палеца на лявата ръка за високи позиции).

Роля в класическата музика

В класическата музика виолончелото има централна роля:

• В оркестъра то често носи основната мелодична линия в средния и ниския регистър и създава богатия хармоничен фонд.
• В камерните ансамбли (струнни квартети, триа и др.) виолончелото балансира виолините и виола, като осигурява основа и мелодически контраст.
• Като солов инструмент има обширен репертоар: сред най-важните произведения са Сюитите за виолончело соло от Й. С. Бах, концерти от Хайдн, Дворжак, Елгар, както и модерни концерти от Шостакович, Ростропович и други.

В поп, рок и съвременна музика

Виолончелото се използва и извън класическата сцена — заради богатия си звук то придава дълбочина и емоция в поп, рок, електронна и инди музика. Освен акустични виолончела се използват и електрически версии, които позволяват усилване, ефекти и разнообразие от звукови текстури. Примери за групи и изпълнители, които използват виолончело, са The Beatles, Björk и Jamiroquai, посочени в първоначалния текст.

Различни размери и видове

Виолончелата се правят в различни размери — 4/4 (пълно), 3/4, 1/2 и др. за деца и хора с по-малки ръце. Съществуват и исторически варианти (барочно виолончело) и модерни електрически виолончела.

Грижa и поддръжка

• Редовна смяна на струни — според интензитета на свирене.
• Грижа за лъка — навиване и разпускане на опъването при съхранение, подмяна на косъм (re-hair) при износване.
• Контрол на влажността — дървените инструменти са чувствителни към влага и температура; използвайте овлажнители/дехумидизатори при нужда.
• Професионална настройка — втори мост, позициониране на звуковото колче и обща калибровка от майстор-строител (luthier).

Известни виолончелисти и важни произведения

• Пабло Казалс (Pablo Casals) — популяризира Баховите сюити.
• Жаклин дю Пре (Jacqueline du Pré) — известна с изпълнения на концерта на Елгар.
• Йо-Йо Ма (Yo-Yo Ma) — съвременна култова фигура с обширен репертоар.
• Мстислав Ростропович — считан за един от най-великите виолончелисти на XX век.

Съвети за начинаещи

• Започнете с правилна позиция — правилен захват на лъка и стойка на тялото са ключови за здравословно и ефективно свирене.
• Работете редовно върху интонацията и звукообразуването — скалите и дългите тони са важни упражнения.
• Слушайте разнообразен репертоар — от солови сюити до оркестрови класики и съвременни аранжименти.

Виолончелото е инструмент с голяма емоционална сила и разнообразие на звучене — от топлите, песенни мелодии до експресивни, драматични изяви. Независимо дали в класическия салон, в камерното изпълнение или в съвременната сцена, то продължава да бъде един от най-обичаните и универсални инструменти.

Свирене на виолончело

Частите на виолончелото са подобни на тези на цигулката. Струните са настроени на C-G-D-A (от ниски до високи). На виолончело се свири в седнало положение, като инструментът се държи между коленете. В края на инструмента има щифт, който се опира на земята. Височината му може да се регулира, за да може свирещият да го постави в удобно за него положение. Обикновено на виолончелото се свири с лък.

Виолончелото има дълбок и богат звук. Започва на две октави под средното C, но може да се извиси много високо. За най-високите тонове изпълнителят може да използва "позиция на палеца" (цигуларят не може да прави това). Това означава, че левият палец натиска една или две струни високо над грифа ("високо" означава "по-близо до моста", където са високите ноти. Всъщност той е по-близо до пода). Въпреки че музиката за виолончело най-често се пише в басов ключ, музиката за виолончело често стига доста високо, така че теноровият ключ се използва особено в соловия репертоар.

Частите на виолончелото

Въпроси и отговори

В: Какво представлява виолончелото?

В: Откъде идва името на виолончелото?

В: Как обикновено хората наричат виолончелото?

В: Как се нарича човек, който свири на виолончело?

В: Какви са някои приложения на виолончелото в музиката?

В: Използва ли се виолончелото от попмузикантите?

В: Популярно ли е виолончелото?

Търсене по буква