Concerto grosso (кончерто гросо) — определение, структура и известни примери

Научете какво е concerto grosso — структура, исторически примери и известни творби от Корели, Хендел и Бах. Преглед и анализ на формата.

Concerto Grosso е музикално произведение от XVIII в., в което има малка група инструменти и голяма група инструменти. Тези две групи се противопоставят една на друга — понякога свирят алтерниращо, понякога заедно, а понякога едната група имитира темите на другата. Малката група се нарича concertino, а голямата група — tutti, ripieno или самото произведение "concerto grosso". "Concerto grosso" означава на италиански "голям концерт". Множественото число е "concerti grossi". Обърнете внимание, че второто "c" в "concerto" се произнася като английското "ch" (в италианския звукът е /tʃ/).

Структура

Концертът grosso обикновено се състои от няколко части, които се различават по скорост и характер. Най-често срещаната схема е тричастна: бърза — бавна — бърза. Първата част често представя контраста между тути и солисти, втората част е по-спокойна, лирична и камерна, а последната — ярка и ритмично подвижна. Някои примери, особено в по-ранните и по-експерименталните творби, могат да имат и повече части или да включват начално интро или финален фугатен епизод.

Типичен инструментален състав и изпълнителска практика

В барока концертите grosso често използват basso continuo (басова поддръжка) — клавишен инструмент (често клавикорд или чезифунд/харпсикорд) плюс струнна басова линия (виолончело, виола да гамба или контрабас/виолон). Малката група concertino играе солистичните пасажи и обикновено е компактна и по-говорлива, докато ripieno запълва оркестралния звук.

Типични комбинации включват:

• concertino: две цигулки и едно виолончело (много често при Корели и Хендел);
• ripieno/tutti: редица струнни инструменти (виоли, цигулки, виолончели), понякога с добавени дървени и медни духови инструменти в зависимост от предназначението и това, което авторът е поискал;
• благообразно ползване на basso continuo (харпсикорд, лютня или орган), което дава хармонична опора и възможност за импровизационни украшения.

Изпълнителската практика включва контраст на динамиката и фактурата между concertino и ripieno, импровизирани орнаменти и свободна употреба на ритмични акценти в духа на бароковата стилистика.

История и известни примери

Композиторът, който направи concerto grosso много популярен, е италианецът Арканджело Корели (1653-1713). Неговите 12 concerti grossi op.6 (публикувани посмъртно) станаха модел за редица следващи автори и определиха стандартите за жанра. В инструменталната малка група при Корели обикновено влизат две цигулки и едно виолончело, а към тях се добавя ripieno от струнни и basso continuo.

Джордж Фридрих Хендел (1685-1759) също използва тази комбинация в своите concerti grossi и публикува известния си цикъл Op. 6, който е силно повлиян от образеца на Корели, но показва и индивидуални черти на английската барокова традиция.

Йохан Себастиан Бах (1685-1750 г.) пише шест концерта, известни като Бранденбургски концерти (BWV 1046–1051). Всеки от Бранденбургските концерти е за различна комбинация от инструменти и повечето от тях могат да се разглеждат като разновидност на concerto grosso. Например в Концерт II ансамбълът на concertino включва четири инструмента: тромпет, цигулка, флейта и обой, а останалите инструменти формират ripieno.

Преход към класическия период и по-нататъшно развитие

След бароковия период интересът на много композитори се измества към соловия концерт, в който един солист е контраст на оркестъра. Тази промяна се случва поради различни музикални и социални причини — сред тях са развитието на виртуозността на солистите и промените в вкуса на публика и покровители. В резултат на това concerti grossi стават по-рядко срещани през класическата епоха.

Възраждане и препратки в XX век

През XX век някои композитори се обръщат към формите и идеите от барока и създават произведения, които напомнят за concerto grosso или използват неговите принципи на контраст между малка група солисти и оркестър. Сред тях са Игор Стравински (1882-1971) и Бела Барток (1881-1945). Например Стравински в неокласическия си период пише камерни концерти, вдъхновени от бароковите модели (най-известният пример е концертът, известен като "Dumbarton Oaks", който е модел по Бах). Барток пък често използва контрастни ансамблови групи и диалог между отделни секции (например в редица камерни и оркестрови творби), което напомня за baroque concertino–ripieno принципа.

Защо е значим concerto grosso

Concerto grosso е важен жанр за разбирането на бароковата музика, защото:

• показва отношението между индивидуалното и колективното в музикалната фактура;
• дава възможност за диалог, контраст и комплексна полифония;
• е източник на формални и инструментални решения, които повлияват по-късната музикална еволюция (включително развитието на соловия концерт и оркестралните практики).

Съвременните изпълнители и диригенти често се връщат към историческия стил на изпълнение (харпсикорд, барокови струнни инструменти, периодова настройка и т.н.) за да възстановят звученето, което композиторите са имали предвид, но има и записи, които представят concerti grossi с модерни оркестри и съвременни интерпретации.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво е Concerto Grosso?

Въпрос: Как се нарича малката група?

В: Какво означава "Concerto grosso" на италиански език?

В: Колко части има concerto grosso?

В: Кой е направил този вид музика популярна?

В: Каква комбинация от инструменти използва Корели за своите Concerti Grossi?

В: Писали ли са други композитори произведения, подобни на Concerti Grossi, след бароковия период?

Търсене по буква