Куранте (коренте) — бароков танц: история, ритъм и стил

Куранте — бароков танц: история, ритъм и стил. Открийте произхода, тактовете (3/2, 3/4), френски и италиански варианти и влиянието върху Бах.

Куранте (на италиански: corrente) е танц, популярен в бароковата музика през XVII и началото на XVIII век. Думата идва от френската дума за "бягам" (фр. courir) и носи идеята за „бързо движение“ в тристепенен такт.

Курантът е бърз танц с 3 удара в такт (времевата сигнатура често е 3/2, но понякога е 3/4). През XVII в. френският курант започва да става по-бавен от италианския corrente и често има повече контрапункт (имитиращи части). Това обаче не е било строго правило и курантите, които Бах е писал, са били както италиански, така и френски по стил, като понякога той ги е наричал "курант", а понякога "коренте".

Композиторите от бароковия период често композират група от няколко танца. Това се е наричало сюита. Обикновено е имало алеманда, след това куранта е бил вторият танц, последван от сарабанда и гига, а понякога и един или два други танца.

Исторически развитие

Курантът произхожда от народни и придворни танци в Италия и Франция, като двата национални стила се развиват паралелно и впоследствие се смесват в работите на големите композитори. Италианската corrente е по-игрива и бърза, с явна „текучест“ и чести преходи в движение; френската courante (често пишена като courante или courante lente) има по-сериозен, по-елегантен характер, с по-сложна полифония и чести ритмични смени (например хемиоли), които създават усещане за метрумна двусмисленост.

Ритъм и форма

Типичните метрични характеристики на куранта включват тройна основа (три удара на такт) и чести употреби на хемиола — преливане между усещането за три и усещането за две големи групи. Много барокови куранти са написани в двуделна (binary) форма с повтарящи се секции, обозначавани като A и B, често записвани с указания за повторение (A A B B).

Стил и изпълнение

Изпълнението на куранта днес зависи от избрания исторически стил. При италианската corrente се предпочитат по-бързи темпове и по-свободно усещане за „текуче“ движение, докато френските courantes изискват по-резервирано темпо, ясно изграждане на фразата и полифонично изпъкване на гласовете. Орнаментите (тритаксиси, мелизми и други украшения) са често срещани в изпълненията и се интерпретират според практиката от бароковите трактати.

Танцови стъпки и представяне

Като танц, курантът включва бързи, „текущи“ стъпки, чести преходи и леко подскачане — придава се усещане за движение напред. В придворния контекст стъпките са били стилизирани и подчинени на естетиката на двора; за инструменталната музика „танцовият“ характер се предава предимно чрез ритъм и артикулация.

Известни примери и композитори

Множество барокови композитори използват куранта в своите сюити и клавирни цикли. Сред най-известните са Й. С. Бах (Бах е), Гендел, Кюпрен и други. В клавирния репертоар на Бах можем да срещнем както италиански, така и френски типове куранти — в зависимост от цикъла (напр. Френски сюити, Английски сюити, партити).

Съвременни интерпретации

Днес курантът се изпълнява както в исторически информирани изпълнения на оригинални инструменти, така и в модерни аранжименти за оркестър или солов пиано. Характерът на танца продължава да привлича вниманието на музиканти и слушатели с контраста между енергията и полифоничната сложност.

Кратко резюме

• Произход: Италиански и френски традиции от XVII–XVIII век.
• Метрична основа: Три удара в такт (често 3/2 или 3/4), с хемиолни ефекти.
• Форма: Обикновено двуделна (AABB) с повторения.
• Стил: Италиански — бърз и енергичен; френски — по-резервиран, полифоничен.
• Роля: Често втори танц в бароковата сюита след алеманда.

Въпроси и отговори

В: Какво е курант?

В: Откъде идва думата "курант"?

В: Колко такта има в един курант?

В: Какъв е тактовият знак на курантата?

В: Какво представлява сюитата в бароковата музика?

В: По какво се различава френският курант от италианския коренте?

В: Бах ли е писал куранти както в италиански, така и във френски стил?

Търсене по буква