Цимбали (чинели): устройство, видове и техники на свирене

Открийте пълно ръководство за цимбали (чинели): устройство, видове и техники на свирене — от основни захвати до професионални звуци и приложения в различни жанрове.

Цимбалите (произнася се като думата "символ") са вид перкусионни инструменти, обикновено изработени от различни метали. Те представляват тънки, изпъкнали дискове, готови да възпроизведат широк спектър от звуци в зависимост от форма, размер и начин на възбуждане. В традиционния смисъл цимбалите могат да се изработват от мед, бронз или специални сплави, а формата им понякога напомня капаци от тенджери — с леко издадена среда (бей). В тази централна част често има ремък или отвор за хвърляне, с който инструментът се държи или окачва.

Устройство и материали

Цимбалите са изработени, изтънявани и често ковани или пресовани. Основните конструктивни елементи са:

• Бей — централната, по-изпъкнала част, която влияе на тона и атака на звука.
• Ръб — периферията на диска; ударът по ръба дава по-ярък и силен звук.
• Отвор/ремък — за държане или окачване при свирене.

Материалите и начинът на обработка (коване, въртене, пробиване на шарки) определят тембъра — сух, тъжен, ярък, "мътен" или звънящ.

Основни видове цимбали

В музикалната практика има множество видове и наименования; най-често срещаните са:

• Crash — ударен цимбал, използван за акценти и експлозивни удари.
• Ride — по-голям цимбал за постоянен ритмичен акомпанимент с ясна "ping" атака.
• Hi-hat — чифт малки цимбали, монтирани на стойка и управлявани с педал; дават кратки и затворени звуци или отворени ефекти.
• Splash — малък, бърз ударен цимбал за кратки ефекти.
• China (китайски) — с обърнат нагоре ръб; характерен за агресивни, "драконовски" звуци.
• Suspended / падащ (suspended) — единичен окачен цимбал, свирен с чукче или четка.
• Crotales — малки, тънки, силно тонирани дискове с определена височина на звука (питчирани цимбали), базирани на старa форма на цимбалите.

Техники на свирене

Има два основни подхода за изпълнение с чинели (цимбали):

• Двойни чинели (hand cymbals) — изпълнителят държи по един цимбал във всяка ръка за ремъка и ги удря един в друг. В зависимост от техниката се получават различни звуци:
  • удар точно един в друг за силен, експлозивен звук;
  • търкане на ръбовете за по-тих, "бръмчащ" ефект;
  • удар и задържане във въздуха за дълго вибриране (резонанс);
  • контрол на ъгъла и позицията при удара за регулиране на атака и сустейн.
• Окачен / единичен цимбал — монтиран на стойка и свирен с:
  • малък или голям битер (mallet) за по-мек, обемен звук;
  • драйв палка (stick) за по-ясен и остър удар;
  • телени четки (wire brushes) за пращящи, по-мекри текстури;
  • плаващи движения по цялата повърхност (райд) за различни нюанси.

Свиренето изисква контрол над динамиката, ъгъла на удара и позицията — близко до центъра дава по-мек, по-малко хармоничен звук; към ръба — по-ярък, с по-големи хармоници.

Размери и звучене

Цимбалите варират по диаметър и дебелина. Някои примери:

• малки сплашове от ~25 см;
• типични crash и ride — от 14" (≈35 см) до 24" (≈60 см) и повече;
• hi-hat чифтове обикновено са 13"–15".

Общото правило е: по-голям и по-дебел цимбал дава по-дълбок звук с по-голям сустейн, докато по-малък и тънък — по-бърза атака и кратък сустейн. Повечето цимбали нямат строго определена височина на звука, но някои видове като китайските и crotales могат да имат по-определен тон.

Употреба в различни жанрове

Цимбалите са неотменима част от много музикални ансамбли и контексти:

• оркестър — за оркестрови ефекти, акценти и атмосфера (оркестър);
• ударни композиции и комплекти — в комплект барабани има поне един цимбал като основен акцент, например crash или чифт hi-hats (комплекта барабани);
• джаз — ride и hi-hat са основа за пулса и свинг-а (джаз);
• перкусионни групи и маршови оркестри — за ритмически и ефектни роли.

Избор, поддръжка и грижа

При избор на цимбали обърнете внимание на следното:

• Жанр и функция — дали ще са за ударна китара, оркестър или перкусионен ансамбъл;
• Размер и дебелина — според желания тон и динамичен диапазон;
• Финиш — лъскавите цимбали обикновено са по-ярки, тъмните и криволичещи дават топъл, по-мек звук.

За поддръжка: почистване със специални препарати за метали или мека кърпа; избягвайте агресивно търкане, което може да премахне защитни покрития или да промени звученето. Проверявайте за пукнатини по ръба — те сериозно нарушават звученето и безопасността.

Бележки и термини

• В българския език думата "цимбали" се използва и за други инструменти (напр. струнния инструмент цимбали / "цимбали" като сан), затова контекстът е важен.
• Термините "чинели" и "цимбали" често се използват взаимозаменяемо в популярната реч; в англоезичната литература думата "cymbals" е общото наименование.

Цимбалите са изключително гъвкав инструмент, предлагащ богата палитра от звуци — от деликатни, почти етерични ефекти до мощни акценти. Добрата познаваемост на видовете, техниките и материалите ще помогне да изберете и използвате правилния инструмент за вашата музика.

Въпроси и отговори

В: Какво представляват цимбалите?

В: Как обикновено се свири на чинели?

В: Какъв размер могат да бъдат чинелите?

В: Дават ли чинелите определена височина на звука?

Въпрос: В кои видове музикални групи можем да открием използването на цимбали?

Въпрос: Има ли някакви специални техники за свирене на кимвали?

Търсене по буква