Джаз | вид музика
Джазът е вид музика, създадена в Съединените щати. Джаз музиката съчетава афроамериканска музика с европейска музика. За първи път джазът става популярен през 1910 г. Някои от най-разпространените джаз инструменти са саксофон, тромпет, китара, пиано, контрабас и барабани.
Каунт Бейси с оркестъра си и вокалистката Етел Уотърс във филма Stage Door Canteen, 1943 г.
Какво е джаз?
Трудно е да се даде точно определение на понятието "джаз". Певицата Нина Симон казва: "Джазът не е просто музика, той е начин на живот, начин на съществуване, начин на мислене". Но когато говорим за джаза като музика, една от важните части на джаза е импровизацията (импровизация), което означава, че човекът, който свири, измисля музиката в движение. Ако джаз група свири дадена песен, в нея може да има няколко сола, в които един от изпълнителите ще импровизира, докато останалите членове на групата, с изключение на ритъм секцията (като пиано, бас или барабани), не свирят. В повечето случаи джазът е много ритмичен, което се нарича "суинг", и използва "сини" ноти. Сините ноти са ноти, които се свирят с малко по-различна височина от нормалната.
История
Джазът се заражда в САЩ в началото на XX век. Джаз музиката първо се основава на музиката на африканските роби, които са били принудени да работят в плантациите в южните части на САЩ. Тя включвала песни за повикване и отговор, спиричуъли, песнопения и сини ноти. Благодарение на тези характеристики се развива блусът - тъжна песен, която робите са пеели по време на своя труд. Тези влияния са били косвени, чрез по-ранни музикални форми като рагтайм.
В джаза се използват и музикални стилове от европейската музика, както и духови и струнни инструменти и (понякога) използване на музикална нотация.
Във времето е имало различни видове джаз. Джазът в Ню Орлиънс започва да се развива в началото на 1910 г. Диксиленд джазът също е бил популярен. През 30-те години на ХХ век се появява суинг джазът, наричан още биг бенд джаз. През 40-те години на ХХ в. бибопът става основен вид джаз, с бързи песни и сложна хармония.
През 40-те години на миналия век популярни са и големите джаз групи, наречени биг бендове. Биг бендовете обикновено се състоят от 5 саксофонисти, 4 или 5 тромпетисти, 4 тромбонисти, пианист или китарист, акустичен басист, барабанист и понякога певица.
През 50-те години на миналия век се появява хардбоп джазът. През 60-те години на миналия век се появяват модерният джаз и фрий джазът. През 70-те години на ХХ в. джаз фюжънът започва да смесва джаз музиката с рок музиката. В някои случаи джазът все още се свири със същите импровизационни методи, както в началото си, само че със съвременни електронни инструменти.
Бени Гудман, един от първите широко популярни лидери на суинг биг бенда.
Международен ден на джаза
30 април е "Международен ден на джаза". Всяка година в цял свят се провеждат джаз концерти и образователни събития. Това е ден, в който се повишава разбирането за джаза. Организацията на ООН за образование и наука (ЮНЕСКО) също участва в това събитие. Хората отбелязват този ден, защото вярват, че историята на джаза има нещо общо с мира, свободата и равенството.
Въпроси и отговори
В: Какъв вид музика е джазът?
О: Джазът е вид музика, която е създадена в Съединените щати.
В: Как се е появил джазът?
О: Джазът съчетава афроамериканска музика с европейска музика.
В: Кога джазът става популярен?
О: Джазът става популярен през 10-те години на ХХ век.
В: Какви инструменти обикновено се използват за свирене на джаз?
О: Някои от най-разпространените джаз инструменти са саксофон, тромпет, китара, пиано, контрабас и барабани.
В: Откъде произлиза джазът?
О: Джазът възниква в Съединените щати.
В: Кой е измислил джаза?
О: Не е известно кой точно е измислил джаза, но той вероятно е създаден от множество хора, които комбинират афроамерикански и европейски музикални стилове.
