Рагтайм
Рагтаймът (или рагтаймът) е музикален жанр, който се радва на най-голяма популярност между 1897 и 1918 г.
Основната му характерна черта е синкопираният или "накъсан" ритъм. Започва да звучи като танцова музика в кварталите на червените фенери в американски градове като Сейнт Луис и Ню Орлиънс години преди да бъде публикуван като популярен нотен текст за пиано.
Рагтаймът е модификация на марша, популяризиран от Джон Филип Суза, с допълнителни полиритми, характерни за африканската музика. Рагтайм композиторът Скот Джоплин става известен с публикуването през 1899 г. на Maple Leaf Rag и последвалите го редица рагтайм хитове. В продължение на поне 12 години след публикуването си "Maple Leaf Rag" оказва силно влияние върху следващите композитори на рагтайм със своите мелодични линии, хармонични прогресии или метрични модели.
След 1917 г. рагтаймът изпада в немилост, тъй като джазът завладява въображението на публиката, но оттогава насам има многобройни възраждания. Първо, в началото на 40-те години на ХХ в. много джаз групи започват да включват рагтайм в репертоара си и издават записи на рагтайм на плочи със 78 оборота в минута. По-значително възраждане настъпва през 50-те години на ХХ век, когато на плочи се появява по-голямо разнообразие от рагтайм стилове от миналото, а нови рагтайми се композират, публикуват и записват.
През 1971 г. Джошуа Рифкин издава компилация с творби на Скот Джоплин, която е номинирана за наградата "Грами". През 1973 г. филмът "Ужилване" представя рагтайма на широката публика със саундтрак от мелодии на Джоплин. Впоследствие филмовото изпълнение на рага от 1902 г. на Джоплин The Entertainer става хит в Топ 5 през 1974 г.
Рагтаймът (начело с творчеството на Джоплин) е определян като американски еквивалент на менуетите на Моцарт, мазурките на Шопен или валсовете на Брамс. Рагтаймът оказва влияние върху класически композитори, сред които са Ерик Сати, Клод Дебюси и Игор Стравински. Рагтаймът е включен в танцовите стилове на Върнън и Айрин Касъл и оказва влияние върху английските бални танци - фокстрот и куикстеп.
Корица на второто издание на "Maple Leaf Rag". Това е един от най-известните парцали.
Въпроси и отговори
В: Какво е рагтайм?
О: Рагтайм (или рагтайм) е музикален жанр, който се радва на най-голяма популярност между 1897 и 1918 г. Той се характеризира със синкопиран, или "накъсан", ритъм и започва като музика за танци в кварталите на червените фенери в американски градове като Сейнт Луис и Ню Орлиънс, преди да бъде публикуван като популярна нотна музика за пиано.
Въпрос: Кой е най-известният композитор на рагтайм?
О: Най-известният композитор на рагтайм е Скот Джоплин, който става известен с публикуването през 1899 г. на "Maple Leaf Rag" и други последвали хитове.
В: Как рагтаймът е повлиял на класическите композитори?
О: Рагтаймът оказва влияние върху класически композитори, сред които са Ерик Сати, Клод Дебюси и Игор Стравински. Рагтаймът оказва влияние и върху английските бални танци като фокстрот и куикстеп.
В: Кога рагтаймът изпада в немилост?
О: Рагтаймът изпада в немилост около 1917 г., когато джазът получава по-голямо обществено внимание.
В: Какво предизвиква възраждане на интереса към рагтайма след 1917 г.?
О: Интересът към рагтайма се възражда първо през 40-те години на ХХ в., когато много джаз групи го включват в репертоара си, след това отново през 50-те години на ХХ в., когато стават достъпни записи, последвани от албума на Джошуа Рифкин, номиниран за награда "Грами" през 1971 г., и накрая със саундтрака на филма "Стинг", включващ мелодии на Джоплин, който излиза през 1973 г.
Въпрос: С какво Джон Филип Соуса допринася за развитието на рагтайма?
О: Джон Филип Соуса популяризира маршовете, които са модифицирани, за да се създаде това, което сега познаваме като рагтайм, като към тях са добавени допълнителни полиритми, характерни за африканската музика.
