Рагтайм: американският синкопиран стил — история, автори и влияние

Рагтайм: история, водещи автори и влияние — открийте синкопирания американски стил, ключови творци като Скот Джоплин и влиянието му върху джаз, класика и популярната култура.

Рагтаймът е музикален жанр с най-голяма популярност между 1897 и 1918 г., известен със своята характерна синкопация и „накъсан“ ритъм. Произлиза в афроамериканските общности в САЩ и бързо се разпространява чрез печатни ноти, пиано-рули и сценни изпълнения.

Произход и ранна история

Рагтаймът се оформя като смес от европейски маршови форми и африканско ритмично наследство. Започва да звучи като танцова и развлекателна музика в кварталите на червените фенери в американски градове като Сейнт Луис и Ню Орлиънс години преди да бъде публикуван като популярен нотен текст за пиано. Част от неговите корени могат да се проследят до марша — жанр, популяризиран от Джон Филип Суза, и до африканските полиритми и синкопации, които придават на рагтайма неговия „накъсан“ характер.

Ритъм и структура

Основната му характерна черта е синкопираният или „накъсан“ ритъм. Типично за пиано-рага е контрастът между лявата ръка, която поддържа постоянен басов маршов или „oom-pah“ съпровод (често с акцентни басови ноти и акорди), и дясната ръка, която изпълнява синкопирани мелодични линии. Формално много рагта следват многократно повторяем многокуплетен модел (например AABBACCDD), подобно на марша, но с характерно синкопирано мелодично третиране.

Важни автори и творби

Най-известният рагтайм композитор е Скот Джоплин, чиято публикация от 1899 г. Maple Leaf Rag става огромен хит и формализира много от стилистичните характеристики на жанра. В продължение на поне 12 години след публикуването си "Maple Leaf Rag" оказва силно влияние върху следващите композитори на рагтайм със своите мелодични линии, хармонични прогресии и метрични модели.

Освен Джоплин, важни фигури в класическия рагтайм са композитори като James Scott, Joseph Lamb, Tom Turpin и други, а в сценичния и оркестров рагтайм има и изпълнители като Eubie Blake и Jelly Roll Morton, които свързват рагтайма с ранните форми на джаза.

Разпространение и записи

Рагтаймът първоначално се разпространява чрез публикуване на нотни издания (sheet music) и чрез пиано-рули. Когато технологиите напредват, рагтайм записи се появяват и на плочи. След 1917 г. жанрът започва да губи почитатели, тъй като джазът завладява въображението на публиката и се развиват нови изпълнителски стилове (например stride piano). Въпреки това възраждания следват — още в началото на 40-те години много джаз групи включват рагтайм в репертоара си и записват рагтайми на плочи със 78 оборота в минута.

Възраждания през XX век

По-значително възраждане настъпва през 50-те години на ХХ век, когато се появява по-голямо разнообразие от рагтайм стилове на плочи и в ноти. През 1971 г. интерпретациите на Джоплин от изпълнителя Джошуа Рифкин са издадени в компилация, номинирана за наградата "Грами", което допринася за нов интерес към жанра. През 1973 г. филмът "Ужилване" (англ. The Sting) въвежда рагтайма на широка публика чрез саундтрак, базиран на мелодии на Джоплин. Впоследствие филмовата версия на рага от 1902 г. The Entertainer става хит в Топ 5 през 1974 г., давайки още един тласък на популярността на жанра.

Влияние върху други стилове и композитори

Рагтаймът (начело с творчеството на Джоплин) често е описван като американския еквивалент на менуетите на Моцарт, мазурките на Шопен или валсовете на Брамс — тоест като съществен жанр в националната музикална култура. Рагтаймът оказва влияние и върху ред класически композитори, сред които са Ерик Сати, Клод Дебюси и Игор Стравински, които експериментират с ритъм и синкопация. Той също така внася ритмични идеи в популярната и танцова музика — рагтайм е включен в танцовите стилове на Върнън и Айрин Касъл и влияе върху английските бални танци, като фокстрот и куикстеп.

Функция и наследство

Рагтаймът има ключова роля в прехода от салонната и маршева популярна музика към джаза и съвременната американска музикална традиция. Неговата точна синкопация и своеобразна форма продължават да се изучават и изпълняват както от пианисти, така и от ансамбли. Днес рагтаймът се слуша и възражда от исторически изпълнители, класически пианисти и любители на ранната популярна музика, а композициите на Скот Джоплин и неговите съвременници остават в учебните репертоари и концертните програми.

• Типични характеристики: синкопация в мелодията, маршов бас в лявата ръка, многокуплетна форма.
• Основни периоди: златен период 1897–1918, възраждания през 1940–50-те и 1970-те години.
• Ключови фигури: Скот Джоплин, James Scott, Joseph Lamb, Tom Turpin, Eubie Blake, Jelly Roll Morton и други.

Рагтаймът остава важна част от американското музикално наследство — мост между африканските ритми и европейските форми, оказал трайно влияние върху популярната и класическата музика през XX век и до днес.

Въпроси и отговори

В: Какво е рагтайм?

Въпрос: Кой е най-известният композитор на рагтайм?

В: Как рагтаймът е повлиял на класическите композитори?

В: Кога рагтаймът изпада в немилост?

В: Какво предизвиква възраждане на интереса към рагтайма след 1917 г.?

Въпрос: С какво Джон Филип Соуса допринася за развитието на рагтайма?

Търсене по буква