Синкопиране

Синкопацията е музика, която създава ритмични вариации. Примери за това са:

• Ударение върху такт, който обикновено не е ударен.
• Почивка там, където обикновено има ритъм.
• Използване на split-beats.
• Минутни закъснения или напредък във времето на ударите.

"Ако част от такта (такт), която обикновено не е акцентирана, е акцентирана, ритъмът се счита за синкопиран."

Най-просто казано, синкопацията е общ термин за нарушаване или прекъсване на редовния ритъм; поставяне на ритмични ударения или акценти на места, където обикновено не се срещат.

Синкопацията се използва в много музикални стилове и е от основно значение за стиловете, повлияни от черната музика, като джаз, рагтайм, кубинска музика, фънк, ска, реге, рап, джъмп блус, прогресив рок, екстремен метъл, брейкбийт, дръм'н'бейс, дъбстеп и минимализъм. "Цялата танцова музика използва синкопацията и тя често е жизненоважен елемент, който помага за свързването на цялото парче". Под формата на бекбийт синкопацията се използва в почти цялата популярна музика.

Синкопирането е важен елемент от музикалната композиция поне от Средновековието насам. За някои музикални стилове, като джаза и рагтайма, синкопацията е съществена част от характера им.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява синкопацията?

В: Какви са някои примери за синкопация?

В: Как се използва синкопацията в музиката?

Въпрос: Кога за първи път е използвана синкопацията?

Въпрос: От съществено значение ли е за някои музикални стилове?

В: Как синкопацията помага за свързването на композициите?

Търсене по буква