Менует: танц, история и музика от барока до класическата епоха

Менуетът е танц, който е популярен през XVIII и XIX век във Франция. Танцувал се е от аристокрацията, особено в двора на крал Луи XIV. Произходът на думата е от френското "menuet" – умалително на "menu" (малък), което подсказва за малките, изискани стъпки на танца. Менуетът е силно свързан с дворцовия етикет и церемонии: двойките правят поклони и почитания, танцът изисква грация, точност и добри маниери.

Понякога се използва френското изписване menuet или италианското minuetto. Това е умерен или бавен танц. В един такт винаги има три удара (3/4 време). Темпото и характерът могат да варират — в бароковите образци менуетът е по-статичен и официален, докато в по-късните класически версии движенията стават по-леки и понякога по-живи.

Менуетът като музикална форма

Композиторите са харесвали музиката на менуета и често са го писали само като музикални произведения за клавир или други инструменти. Композитори като Бах и Хендел ги включват в своите сюити (сборници с танцови движения). Люли започва да ги включва в своите опери, често по двойки: Минует I, Минует II, след това се повтаря Минует I. Често вторият менует се изпълнява от три инструмента, затова се нарича трио. Тази двойна структура (минует — трио — повторение на минует I) е станала стандартна и по-късно се използва като частична формална конструкция в инструменталната музика.

Триото и неговата роля

Понятието трио произлиза от практиката вторият, по-контрастен мотив да бъде написан за три инструмента, което дава по-лек и прозрачен звук в средната част. С времето думата "трио" останала да означава средна, контрастна секция на менуета, независимо от точния брой инструменти, които я изпълняват. Триото обикновено е по-меко по динамика и по-изпъстрено с мелодични фигури, след което следва връщане към първата част (да капо).

Менуетът в класическата традиция

В периода на класическата музика менуетът и триото се използват в симфониите и сонатите. Обикновено те образуват третата част на четиричастно произведение. Хайдн, Моцарт и Бетовен пишат менуети и триа. Постепенно менуетите стават по-бързи, така че са наречени скерцо. При Бетовен, например, скерцото замества традиционния менует като трета част в някои симфонии и сонати — характерът става по-игрив, динамичен и понякога драматичен.

Социална промяна и замяната от валса

През XIX в. валсът става модерен сред новата средна класа. Любезният менует излиза от мода като масов социален танц, тъй като валсът предлага по-иновативно движение и по-интимно въртене на двойката. Въпреки това менуетът остава важна музикална форма и продължава да се среща в концертната литература и учебната практика.

Как звучи и как се изпълнява

Музикално менуетът обикновено е в умерено 3/4 време, с ясни фрази по четири или осем такта. Мелодията е често елегантна и изчистена, с изтънчена хармония. Като танцова стъпка, менуетът включва последователност от малки стъпки, промени на посоките и почтителни поклони — всичко това подчертава грацията и дисциплината на изпълнението. В концертния контекст изпълнението може да бъде както камерно (за малък ансамбъл), така и в големи оркестри, където тембровото контрастиране между менует и трио става особено ясно.

Заключение: Менуетът е важен мост между дворцовия танц от барока и класическата инструментална форма. Той се развива от стриктен, церемониален танц в оперите и сюитите до музикална част в симфониите и сонатите, като в процеса влияе и на по-късни форми като скерцото. Въпреки социалните промени и появата на валса, менуетът остава значима част от европейската музикална традиция.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява менуетът?

Въпрос: Как композиторите са използвали менуета?

Въпрос: Кога валсът става модерен?

В: Какъв тип движение обикновено образуват минетите?

В: По какво се различават вторите минети от обикновените минети?

В: Кой популяризира танците с минети?

Търсене по буква