Бални танци е наименованието на редица танци, които се танцуват в бални зали. Обикновено става дума за двойки (най-често мъж и жена), които танцуват на един и същи под с други двойки. Най-важната разлика в стила е между модерните или стандартните танци и латиноамериканските танци. Модерните танци са валсът, куикстепът, фокстротът, тангото и виенският валс. Латиноамериканските танци са ча-ча-ча, самба, румба, пасо добле и джайв. Съществуват обаче и последователни танци, при които танцьорите се движат заедно по предварително зададен модел.

Всички тези танци могат да се танцуват в обществото, повече или по-малко по какъвто и да е начин. Като състезателни танци те се организират под ръководството на Световния танцов съвет. На тези състезания се танцува в международен стил; техниките са разработени от английските танцьори през 20-ти век. Всички големи международни състезания се провеждат съгласно подробен регламент. Съществуват и други танцови системи, които се регулират от национални органи. Една от тях е американският стил, друга - шотландските танци, трета - гръцките класически танци.

Въпреки че най-известните танцьори са Фред Астер и Джинджър Роджърс, те не танцуват в бални зали. Тяхната съвместна кариера е изцяло филмова. Астер танцува и на сцената, и по телевизията. Най-известната американска двойка танцьори в бална зала са Върнън и Айрин Касъл, които са национални фигури до смъртта на Върнън през 1918 г. По-късно веригата от танцови училища на Артър Мъри научи много американци да танцуват. Най-известният английски бален танцьор вероятно е Виктор Силвестър, който е бил професионален танцьор и много успешен ръководител на група.

Видове и основни отличителни черти

Болните танци обикновено се разделят на две големи групи:

  • Стандартни (модерни) — танцуват се в затворена позиция, с акцент върху стойката, рамката и плавните движения. Към тях спадат валсът, виенският валс, фокстротът, тангото и куикстепът.
  • Латиноамерикански — характерни са отделни фигурни движения, по-освободена позиция и социално-музикален импулс; включват ча-ча-ча, самба, румба, пасо добле и джайв.

Освен тях има и последователни/sequence танци, смесени и фолклорни стилове. Съществуват и национални системи (например американският стил), които имат свои правила и репертоар.

Кратка история

Бални танци със социален или церемониален характер съпътстват европейските дворове от векове, но формата „състезателен бален танц“ се развива силно през края на 19-ти и началото на 20-ти век в Англия и САЩ. Английските танцьори и учители доразвиват техниката и рамката, които по-късно стават основа на международния стил. Музикалните влияния идват от класическия балет, операта, танцовата музика и по-късно — джаза и латиноамериканските ритми.

Състезания и регулация

Големите международни турнири се провеждат по регламенти, приети от водещи организации (в текста горе е споменат Световния танцов съвет). Състезанията могат да бъдат:

  • професионални и аматьорски;
  • по възрастови групи (юноши, кадети, ветерани и т.н.);
  • по стилове (стандарт/латино) и по отделни танци;
  • локални, национални и международни (напр. Blackpool, Световни и Европейски първенства).

Форматът обикновено включва няколко рунда (с осем, шест и т.н. двойки в последните финални кръгове), оценяване от жури по критерии като техника, съвкупност, музикалност, представяне и костюм. Съществува и детайлна синтакса за позволени и забранени фигури, облекло и музикален избор.

Техника, музика и облекло

Ключови елементи на техниката включват стойка и рамка (frame), балансиране и пренасяне на тежестта, правилно използване на крака (footwork), завъртания, rise & fall (при валса) и телесен модел. В латиното акцентът е върху изолация на ханша, ритъм и агресивна мимика.

Музиката за всеки танц има характерна структура и темпо — танците се изпълняват спрямо такта и украшенията в аранжимента. Облеклото варира: в стандартните танци жените носят дълги рокли и класически обувки на тънък ток, а в латинските — по-къси и свалящи се форми с подчертани обувки за завъртания и акценти. За състезания има строги правила за облекло и грим.

Социални танци и обучение

Освен състезателното поле, балните танци са широка социална практика — от урок в танцово училище до участие в социални вечери и балове. Много школи предлагат курсове за начинаещи и напреднали, индивидуални и групови уроци, както и практики за „floorcraft“ (поведение и движение във валсова зала).

Често училищата и организаторите използват стандартизирани учебни програми и синхронизират нивата (бронз, сребро, злато или степенните класове), което улеснява пробиването в състезателната сцена.

Известни фигури и културно влияние

В популярната култура имената като Фред Астер и Джинджър Роджърс, макар че са по-известни с кинообраза си, са помогнали за популяризирането на двойковото танцуване. В историята на състезателния и социален балет важни са и имена като Върнън и Айрин Касъл, Артър Мъри и Виктор Силвестър, който е описан по-горе.

Днес балните танци продължават да са популярен спорт и изкуство — привличат хоби танцьори, професионалисти и зрители по целия свят, съчетават музика, хореография и сценоизпълнение и имат развита международна сцена на състезания и фестивали.