Румба — кубински музикален жанр и латиноамерикански бален танц

Румба е музикален и танцов термин с две различни значения.

Румба като афрокубински музикален и социален жанр

Първо, това означава кубинско събитие в африкански стил — жанърът румба в афрокубинската музика. Тази употреба на термина "румба" е социално-културно явление с дълбоки африкански корени, развило се в градските квартали на Хавана и Матансас през XIX и началото на XX век. Румбата се свързва със събирания, празненства и религиозно-социални практики и често включва вокален диалог (call-and-response), силен перкусионен акомпанимент и импровизиран танц.

Основните музикални и танцови форми в афрокубинската румба са:

Yambú — по-бавна и плавна форма, традиционно по-нежна в танца;
Guaguancó — средно темпо, включва взаимодействие между мъж и жена с характерния жест вакунао (символичен сексуален елемент в танца);
Columbia — бърза солова форма, обикновено изпълнявана от мъж в импровизиран стил.

Типичните инструменти, използвани в афрокубинската румба, включват конги (tumbadora), водещия барабан quinto, claves, cajón (дървена кутия) и шекере/chekeré. Ритмичната структура и акцентите са тясно свързани с африканските барабанни традиции и локалните кубински интерпретации, а текстовете често са социални, иронични или свързани с митология и ежедневие.

Балната румба (латиноамерикански бален танц)

Второ, румба е и един от латиноамериканските бални танци. В този смисъл румбата е най-бавният от петте състезателни международни латиноамерикански танца. Останалите са Пасо добле, Самба, Ча-ча-ча и Джайв.

Балната румба, както се практикува в състезателния и социалния бален контекст, е силно стилизирана, с акцент върху изразителността, драматичната връзка между партньорите и характерното „кубинско движение“ на ханша (Cuban motion). Този стил е развиван и кодифициран в Европа и САЩ през XX век, като международната техника е базирана на изучаването на кубинските танци преди революцията.

Музиката за балната румба често се описва като болеро-сон — по-бавен, романтичен и мелодичен ритъм, подходящ за чувствени и плавни движения. В балния стил основният ритъм се интерпретира като „slow–quick–quick“ (бавно–бързо–бързо), което диктува стъпките и израза, но съществуват различни методики (международен и американски стил), които се различават по техника и фигурни комбинации.

Докато афрокубинската румба е силно импровизационна, перкусионно ориентирана и социална по природа, балната румба е по-платформирана за партньорско взаимодействие, хореография и състезателни изисквания. И двете форми обаче споделят общ произход и емоционална наситеност — чувственост, ритъм и връзка с кубинската култура.

Румбата е оставила значителен отпечатък върху други музикални и танцови жанрове като сальса, сон и болеро, както и върху световната сцена на балните танци, където продължава да бъде един от най-разпознаваемите и оценявани стилове.

Румба извън Куба

"Продавачът на фъстъци" е първият запис на кубинска музика, който се превръща в международен хит. На етикета е описан като румба, може би защото думата son не би била разбрана на английски език. Етикетът се прилепва и през 30-те години на ХХ век се разраства "манията по румба". Този вид румба е въведен в танцовите салони в Америка и Европа през 30-те години на ХХ век и се характеризира с променливо темпо, понякога почти два пъти по-бързо от съвременната бална румба.

Бална румба

Съвременният стил на танцуване на румба се дължи на проучванията на учителя по танци Monsieur Pierre (Пиер Зюрчер-Маргол). Пиер, който тогава е от Лондон, посещава Куба през 1947, 1951 и 1953 г., за да разбере как и какво танцуват кубинците по това време. ^Intro

Международната бална румба е по-бавен танц с около 120 удара в минута, който както в музикално, така и в танцово отношение съответства на това, което кубинците от по-старото поколение наричат болеро-сон. Лесно е да се разбере защо за улеснение и за целите на маркетинга румбата е по-добро наименование, колкото и да е неточно. Това е същата причина, която по-късно е довела до използването на салса като общо наименование на популярната музика от кубински произход.

При всички социални танци в Куба се наблюдава придвижване на бедрото над стоящия крак и въпреки че това е почти незабележимо при бързата салса, то е по-силно изразено при бавната бална румба. Уолтър Лърд го казва така:

[След като направите крачка встрани] "Пренесете цялата тежест на този крак, като позволите на таза да се движи настрани и назад, така че тежестта да се усеща близо до петата на стоящия крак. Коляното на опорния крак е заключено назад".^p9

Като цяло стъпките са компактни, а танцът се танцува без издигане и спадане. Този стил е автентичен, както и използването на свободни ръце в различните фигури. Основните фигури произлизат от танцови движения, наблюдавани в Хавана в предреволюционния период, и оттогава развиват свой собствен живот. Състезателните фигури често са сложни и именно тук състезателният танц се отделя от социалния танц. Подробности могат да се получат от програмите на организациите за преподаване на танци и от стандартните текстове.