Румба е музикален и танцов термин с две различни значения.

Румба като афрокубински музикален и социален жанр

Първо, това означава кубинско събитие в африкански стил — жанърът румба в афрокубинската музика. Тази употреба на термина "румба" е социално-културно явление с дълбоки африкански корени, развило се в градските квартали на Хавана и Матансас през XIX и началото на XX век. Румбата се свързва със събирания, празненства и религиозно-социални практики и често включва вокален диалог (call-and-response), силен перкусионен акомпанимент и импровизиран танц.

Основните музикални и танцови форми в афрокубинската румба са:

  • Yambú — по-бавна и плавна форма, традиционно по-нежна в танца;
  • Guaguancó — средно темпо, включва взаимодействие между мъж и жена с характерния жест вакунао (символичен сексуален елемент в танца);
  • Columbia — бърза солова форма, обикновено изпълнявана от мъж в импровизиран стил.

Типичните инструменти, използвани в афрокубинската румба, включват конги (tumbadora), водещия барабан quinto, claves, cajón (дървена кутия) и шекере/chekeré. Ритмичната структура и акцентите са тясно свързани с африканските барабанни традиции и локалните кубински интерпретации, а текстовете често са социални, иронични или свързани с митология и ежедневие.

Балната румба (латиноамерикански бален танц)

Второ, румба е и един от латиноамериканските бални танци. В този смисъл румбата е най-бавният от петте състезателни международни латиноамерикански танца. Останалите са Пасо добле, Самба, Ча-ча-ча и Джайв.

Балната румба, както се практикува в състезателния и социалния бален контекст, е силно стилизирана, с акцент върху изразителността, драматичната връзка между партньорите и характерното „кубинско движение“ на ханша (Cuban motion). Този стил е развиван и кодифициран в Европа и САЩ през XX век, като международната техника е базирана на изучаването на кубинските танци преди революцията.

Музиката за балната румба често се описва като болеро-сон — по-бавен, романтичен и мелодичен ритъм, подходящ за чувствени и плавни движения. В балния стил основният ритъм се интерпретира като „slow–quick–quick“ (бавно–бързо–бързо), което диктува стъпките и израза, но съществуват различни методики (международен и американски стил), които се различават по техника и фигурни комбинации.

Докато афрокубинската румба е силно импровизационна, перкусионно ориентирана и социална по природа, балната румба е по-платформирана за партньорско взаимодействие, хореография и състезателни изисквания. И двете форми обаче споделят общ произход и емоционална наситеност — чувственост, ритъм и връзка с кубинската култура.

Румбата е оставила значителен отпечатък върху други музикални и танцови жанрове като сальса, сон и болеро, както и върху световната сцена на балните танци, където продължава да бъде един от най-разпознаваемите и оценявани стилове.