Куба | островна държава в Карибско море

Култура

Куба е известна с много видове музика, особено с танцова музика като салса и мамбо. Тъй като кубинците имат предци от Испания, Африка, Южна и Северна Америка, кубинската музика е специална и различна.

Четенето е много популярно в Куба. Много хора обичат да четат книги или неща, които идват извън страната, въпреки че правителството не одобрява това. Те също така обичат музиката и спорта. Кубинската музика е много жива. Това е така, защото голяма част от нея идва от африкански и испански ритми. Бейзболът, баскетболът и лекоатлетическите състезания са любими на много кубинци. Футболният отбор на шефовете взе участие в Световната купа по футбол. През 1938 г. те достигат до четвъртфинал и губят срещу Швеция с 0:8.

 

История

Ранна история

Преди Куба да бъде завладяна от испанците, на острова живеят три племена. Това са таинос, цибонеи и гуанахатабейе. Таиносите са били най-голямото и най-разпространеното от трите племена. Те отглеждали култури като боб, царевица, тиквички и батати. Таиносите също така спят в хамаци, които испанците представят на останалата част от света. През 1492 г. Христофор Колумб пристига в Куба по време на първото си пътуване до Америка. Три години по-късно той обявява островите за испански. След това испанците започват да управляват Куба. Испанците докарват в Куба хиляди роби от Африка, за да работят за тях. Повечето от местните кубинци умират заради новите болести, донесени от испанците и африканците. Освен това испанците се отнасяли много жестоко с местните кубинци и избили много от тях.

Испанците управляват в продължение на много години. Куба става най-важният производител на захар. В началото на XIX в. кубинците се разбунтуват срещу испанските управници, но не успяват до 1898 г., когато Съединените щати започват война с испанците и ги побеждават. Четири години след това Куба става американска, преди да стане независима република през 1902 г. Въпреки че Куба е независима, американците все още контролират острова чрез закон, наречен поправката Плат. През 1933 г. кубинците прекратяват действието на поправката Плат, но американците все още имат голямо влияние върху кубинската политика. Американците са собственици на повечето предприятия в Куба. Американците подкрепят лидера Фулхенсио Батиста, който е смятан от много кубинци за корумпиран.

Освен политическия контрол, Съединените щати упражняват и значителен контрол върху кубинската икономика. По онова време Куба е монокултурна икономика. Въпреки че произвежда кафе, тютюн и ориз, тя разчита основно на захарта. Затова другите държави я наричат "захарната купа на света". Съединените щати купуваха захар от Република Куба на цена, по-висока от световния стандарт. В замяна на това Куба трябваше да дава преференции на Съединените щати и на техните индустрии. Куба зависеше от Съединените щати и техните инвестиции. Куба не беше индустриализирана и се нуждаеше от приходи за стоки и петрол. Тя се нуждаеше и от американските инвестиции за газ, електричество, комуникации, железници и банки. Макар че кубинските работници имаха по-добри условия от другите страни на континента, те все още се сблъскваха с неравенство, липса на инфраструктура, високо ниво на неграмотност и липса на работа на пълно работно време (захарната промишленост беше сезонна).

Кубинска революция

През 1959 г. Фидел Кастро повежда революция срещу Фулхенсио Батиста. Кастро поема властта в Куба заедно с Че Гевара от Аржентина, брат му Раул и други, които се борят срещу Батиста. Кастро прави много промени в Куба. Той прекратява американската собственост върху кубинските предприятия. Това прави Кастро непопулярен в Америка и Съединените щати забраняват всякакви контакти с Куба. Поради това много кубинци заминават за Америка. През 1961 г. американците помогнаха на някои от тези кубинци да нападнат Куба и да се опитат да отстранят Кастро, но те не успяха. Тогава Кастро помолил Съветския съюз да му помогне да се защити от американците, което той и направил. Съветският съюз поставя ядрени оръжия в Куба и ги насочва към Съединените щати. Американският президент Кенеди поиска те да бъдат премахнати или ще започне нова война. Това е известно като Кубинската ракетна криза. Съветският съюз премахна ракетите, когато Съединените щати се съгласиха да не продължават да нападат Куба и да премахнат ракетите от Турция.

След това Куба се превръща в комунистическа държава, подобна на Съветския съюз. Съветският съюз купува по-голямата част от кубинската захар на скъпи цени. Куба харчи тези пари за здравеопазване, образование и армия. Така училищата и болниците в Куба стават едни от най-добрите в света. Армията се сражаваше в Африка, за да подкрепи чернокожите африканци срещу бялата южноафриканска армия. Куба също така подкрепя групи в Южна Америка, които се борят срещу диктаторите в тези страни.

Въпреки това кубинското правителство започва да контролира по-голямата част от живота в Куба в рамките на комунистическата система. Публичното изразяване на несъгласие с кубинското правителство и Фидел Кастро не е позволено. Това не се харесва на някои кубинци и те се опитват да напуснат Куба. Повечето кубинци, които напуснаха, отидоха в Съединените щати. Някои кубинци, които не харесват правителството и остават, са вкарани в затвора. Много групи от цял свят протестираха срещу Куба заради това и поискаха Фидел Кастро да се откаже от властта.

През 1991 г. Съветският съюз се разпада. Това означава, че Куба, която е продавала по-голямата част от продуктите си на Съветския съюз, няма парични постъпления в страната. Американците затегнаха ограниченията за контакти с Куба. Америка заяви, че ограниченията върху контактите ще продължат, докато Фидел Кастро не се откаже от властта. През 90-те години на ХХ в. Куба обеднява много. Това става известно в Куба като "специален период". Заради бедствието Куба се променя, за да позволи по-малък контрол от страна на правителството, повече дискусии между хората и частни магазини и предприятия. Куба също така се опитва да привлече туристи, които да посещават острова.

През 2000 г. туризмът в Куба отново започва да носи приходи на острова. Въпреки че Фидел Кастро остава на власт, след боледуване той предава всички задължения на брат си Раул. Фидел Кастро е един от най-дълго служилите държавни глави. През 2018 г. Мигел Диас-Канел стана официален президент на Куба.

През април 2015 г. се проведоха исторически разговори с президента на САЩ Обама и генералния секретар на Куба Раул Кастро за подобряване на отношенията между двете страни.

Търговското ембарго, наложено от президента Кенеди през 60-те години на миналия век, беше значително разхлабено при управлението на Обама. Гражданите на САЩ вече могат да пътуват директно до Куба през определени периоди от годината. Преди американците трябваше да пътуват през Мексико, ако искаха да отидат в Куба. На американците все още не е разрешено да купуват или пушат кубински пури. Пурите се пренасят контрабандно през американско-канадската граница, тъй като в Канада те са законни.

За военна служба мъжете на възраст от 17 до 28 години трябва да постъпят в армията за две години. За жените тя не е задължителна.

През юли 2021 г. се провеждат демонстрации срещу правителството. За повече информация вижте статията в Уикипедия на английски език, 2021 Cuban protests (Кубински протести, 2021 г.).

 

Административни подразделения

Страната е разделена на 15 провинции и една специална община (Isla de la Juventud). Провинциите са разделени на общини.

Пинар дел Рио Artemisa Хавана Mayabeque Матансас Сиенфуегос Вила Клара Sancti Spíritus

Сиего де Авила Камагуей Лас Тунас Granma Holguín Сантяго де Куба Гуантанамо Isla de la Juventud

 
Провинции на Куба  

Демографски данни

Населението на Куба е близо 13 милиона души. Населението на Куба се състои от три различни групи. Най-голямата група са потомците на испанските заселници, които са дошли в Куба. Най-малката група са потомците на черните африкански роби, които са били докарани, за да вършат работа и да раждат деца (в баракона) като роби от Новия свят, които могат да бъдат законно продадени в доживотно робство в САЩ. Средната по големина група е смесица от африканци и испанци. Правителството успява да се погрижи трите различни групи да бъдат третирани еднакво. По данни на Института за карибски изследвания на ДНК расовият състав на населението на Куба е следният:

• Европейските кубинци произхождат от заселници, дошли в края на XV в. и след това. Повечето бели кубинци идват от различни части на Испания, но най-многобройни са жителите на Канарските острови, андалусийците и каталунците. Имало е и някои френски, италиански и английски народи. Към 2012 г. белите съставляват около 30% от населението на Куба и населяват предимно западната част на страната, особено градове като Хавана и Пинар дел Рио. Те донасят със себе си своя език, религии, музика и др.
• Африканците и кубинците мулати произхождат от пристигането на африкански роби, които идват от различни части на Африка, но най-многобройни са западноафриканците. По време на Хаитянската революция в Куба пристигат и над 500 000 хаитяни. Повечето кубински роби идват от племената конго и йоруба, има и игбо, еуе, фонс, фула, мандинка и някои други. Афрокубинците варират в огромни граници - от 33,9% до 70% от населението, като те са концентрирани предимно в източните части на Куба. Те са донесли със себе си своите инструменти, религия (Сантерия) и обичаи в кубинската култура.
• Средиземноморските кубинци са около 3 % от населението, но трябва да се знае, че много от потомците на кубинците от южната част на Испания имат голяма част от мавританската кръв в семействата си поради близкото съседство на Испания със Северна Африка. Много средиземноморски кубинци идват през 20-те - 80-те години на XIX век, а понякога и след това. Те са най-концентрирани в източните специално градове като Гуантанамо. Те донасят в Куба голяма част от своите храни и кухни, както и няколко речника.

 

Здравеопазване и образование

Куба е развиваща се страна и често е представяна като много бедна държава. В някои аспекти обаче, като образование, здравеопазване и продължителност на живота, тя се нарежда много по-добре от повечето страни в Латинска Америка. Нивото на детската смъртност в страната е по-ниско от това в някои развити страни. Средната продължителност на живота е 78 години.

Всички деца са задължени да ходят на училище от шест до дванадесетгодишна възраст и почти всички могат да четат и пишат. Образованието е безплатно на всички нива. Благодарение на това в Куба нивото на грамотност е 99,8 %.

През 2006 г. Световната програма по прехраната обяви Куба за единствената страна в този регион, в която няма недохранени деца. През същата година Организацията на обединените нации заяви, че Куба е единствената страна в света, която отговаря на определението за устойчиво развитие на Световния фонд за дивата природа.

 

География

Куба е най-големият остров в Западните Индии. Той разполага с много ресурси. Само около една четвърт от територията на страната е планинска или хълмиста. Голяма част от земята представлява полегати хълмове или равнини, които са подходящи за земеделие или отглеждане на добитък. Куба има плодородна почва и предимно топъл и влажен климат, което я прави чудесно място за отглеждане на култури.

Захарта е най-важната култура в Куба и може да се добива от захарна тръстика. Захарната тръстика е най-голямата парична култура, отглеждана в Куба, и тя носи повечето пари. След нея на второ място е тютюнът. От тютюна се правят ръчно пури. Ръчно изработената пура се смята от много хора за най-хубавата в света. Други важни култури са оризът, кафето и плодовете. В Куба има и много минерали. На острова се намират кобалт, никел, желязо, мед и манган. Има също така сол, петрол и природен газ. По крайбрежието на Куба има много заливи и няколко добри пристанища. Столицата Хавана също е пристанище. В други пристанища има пристанищни градове. Нуевитас е пристанищен град на северното крайбрежие. Сиенфуегос, Гуантанамо и Сантяго де Куба са някои от пристанищните градове по южното крайбрежие.

Климатът в Куба е полутропичен. Това означава, че прохладните океански ветрове не позволяват на страната да стане гореща, въпреки че се намира в тропическата зона. Куба има влажен и сух сезон. Сухият сезон е от ноември до април, а влажният сезон е от май до октомври. От август до октомври е и сезонът на ураганите в Атлантическия океан. Поради това повечето пристанищни градове в Куба могат да бъдат наводнени по крайбрежието.

 
Тютюнева нива в Пинар дел Рио.  

Свързани страници

• Куба на Олимпийските игри
• Национален отбор по футбол на Куба
• Списък на реките на Куба
• Категория:Кубинци