Карибска криза | събитие, случило се през 60-те години на ХХ век

Фон

Американците се опасяваха, че Съветският съюз ще разшири комунизма или социализма. САЩ и СССР са основните страни в Студената война, започнала през 1945 г. САЩ не искаха някоя държава от Карибския басейн да бъде открит съюзник на СССР. Това би направило безполезна и доктрината Монро, която не позволяваше на силите в Европа да се намесват в Южна Америка.

САЩ са публично опозорени от неуспешната инвазия в Залива на прасетата през април 1961 г., която е предприета по времето на президента Джон Ф. Кенеди от обучени от ЦРУ сили на кубински изгнаници. След това бившият президент Дуайт Д. Айзенхауер казва на Кенеди, че "неуспехът на Залива на прасетата ще окуражи Съветския съюз да направи нещо, което иначе не би направил".

Половинчатата инвазия в Залива на прасетата оставя у съветския премиер Никита Хрушчов и неговите съветници впечатлението, че Кенеди е нерешителен и, както пише един съветски съветник, "твърде млад, интелектуален, неподготвен добре за вземане на решения в кризисни ситуации... твърде интелигентен и твърде слаб".

В края на 1961 г. Кенеди започва редица тайни операции срещу правителството на Кастро. Наречени "Операция Мангуста", те са неуспешни. През февруари 1962 г. САЩ въвеждат икономическо ембарго срещу Куба.

През септември 1961 г. кубинското правителство смята, че САЩ ще нахлуят, тъй като Конгресът на САЩ приема резолюция, с която разрешава използването на военна сила, ако интересите на САЩ в Куба са застрашени. Освен това САЩ обявяват военно учение в Карибския басейн, което ще се проведе през следващия месец.

 
Президентът Кенеди се среща с разузнавателни пилоти и генерал Къртис Лемей  

Криза

Кастро и съветският премиер Никита Хрушчов се споразумяват да разположат тайни стратегически ядрени ракети в Куба в случай на нахлуване на САЩ. Подобно на Кастро, Хрушчов смята, че САЩ скоро ще нахлуят в Куба. Ако Куба престане да бъде комунистическа държава, това би навредило на репутацията на Хрушчов по света, особено в Латинска Америка. Той казва, че иска да се противопостави на американците "с нещо повече от думиһттр://.... логичният отговор е ракети".

Напрежението е най-голямо от 8 октомври 1962 г. На 14 октомври разузнаването на САЩ вижда, че в Куба се изграждат ракетни бази. Кризата приключва две седмици по-късно, на 28 октомври 1962 г., когато президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди и генералният секретар на ООН У Тант постигат споразумение със СССР за унищожаване на ракетите в Куба, ако САЩ се съгласят да не нахлуват в Куба. Хрушчов искаше ракетите "Юпитер" и "Тор" в Турция да бъдат премахнати. САЩ ги премахват, но принуждават Хрушчов да запази това в тайна.

 

Причини

Фидел Кастро

В Куба Фидел Кастро поема властта от генерал Батиста на 1 януари 1959 г. От 1952 до 1959 г. Батиста е военен диктатор в Куба, много десен, свързан с мафията и подкрепян от администрацията на Айзенхауер. Съединените щати се интересуваха от Куба заради многото предприятия, които имаха там, въпреки че страната беше диктаторска. Страните бяха и военни приятели. За това свидетелства базата на САЩ в залива Гуантанамо.

Когато Кастро идва на власт в Куба, той национализира американските компании в Куба, което означава, че отнема частната собственост на тези компании и я превръща в собственост на Куба, която да се използва по решение на Кастро. Съединените щати решиха да прекратят икономическите си отношения с Куба (което означава, че ще спрат да купуват стоки от нея). Те спряха американската външна помощ за Куба и спряха да купуват кубинска захар (която беше основният износ на Куба). Това беше катастрофа за Кастро, тъй като Америка купуваше най-много кубинска захар. Русия обаче спаси кубинската икономика, като купуваше кубинска захар на високи цени.

Никита Хрушчов

Кастро се обръща към СССР - велика сила. Той подписва договор с Никита Хрушчов, тогавашния председател на руската федерация. В договора се казва, че СССР ще купува 1 млн. тона кубинска захар годишно в замяна на комунистическата подкрепа на Кастро; на 2 декември 1961 г. той се обявява за марксист-ленинец.

Причините, поради които Хрушчов иска да помогне на Куба, са:

• Той иска да създаде комунистическа държава в близост до САЩ;
• Той иска да изпита новия президент на САЩ Джон Кенеди;
• Той искаше да изведе американските ракетни комплекси от Турция, която се намираше близо до Русия.

Заливът на прасетата

Кастро иска да се чувства в безопасност от Съединените щати. Той е знаел, че при второ нападение от страна на Съединените щати Куба може да загуби и той да бъде отстранен от власт. Кастро поиска от Хрушчов да бъдат изградени ракетни площадки в Куба, за да може да се защити от всяка американска заплаха. СССР се съгласява с това и започва изграждането на ракетни площадки в Куба. Тези ракети могат да ударят всеки голям град в САЩ

Когато Кенеди научава за ракетните площадки на 16 октомври, изпращайки шпионски самолет U-2 на военноморските сили на САЩ да заснеме Куба, той вижда ракетните площадки и си мисли най-лошото: че Куба се готви да нападне САЩ.

 
Фидел Кастро  

Опции на Кенеди

САЩ се разгневиха, когато разбраха за ракетните площадки. Съветниците на Кенеди не смятат, че ракетите са готови, когато за първи път виждат снимките, а смятат, че ще бъдат готови за по-малко от две седмици (това дава името на филма и книгата, наречени "13 дни").

Кенеди трябваше да действа бързо. Първоначално той не знае какво може да направи. Вариантите не бяха ясни, затова той създаде EXCOMM (Изпълнителен комитет на Съвета за национална сигурност), който да му даде някои възможности:

Опции	Плюсове	Против
Не правете нищо	Избягва непосредствена война	Кенеди би изглеждал слаб пред СССР и останалия свят. Оставя активни ядрени ракети в непосредствена близост до САЩ.
Атака	Ще унищожи повечето ракетни обекти.	Много войници биха загинали, а Куба би могла да изстреля ядрени ракети към САЩ, да убие милиони хора и по този начин да предизвика война между САЩ и СССР.
Дипломатически натиск	Би се избегнала война и би се убедил СССР да премахне ракетите.	СССР вероятно няма да се откаже и може да се окаже, че ще изглежда по-силен от САЩ и техните съюзници.
Блокада	Няма жертви. Това би затруднило изпращането на военно оборудване (като ракети) и други доставки от страна на СССР.	Ракетните площадки, които вече бяха в Куба, щяха да са там. Блокадата също е акт на война и може да започне истинска война срещу СССР.

На 20 октомври Кенеди решава да блокира Куба, за да спре всички кораби, които отиват там, вместо да послуша съветниците си, които искат да нападнат.

 

Опциите на Хрушчов

Първите кораби на СССР пристигат в блокадата на 25 октомври и са възпрепятствани от военноморските сили на САЩ да достигнат Куба.

На 26 октомври Никита Хрушчов изпраща писмо до Кенеди. Съветниците на Кенеди казват, че писмото изглеждало като написано от самия Хрушчов, а не от официалните му писатели, които обикновено го пишат. Те също така казаха, че то изглежда е написано от човек, който е под стрес. В статия, озаглавена "Четиридесет години след 13 дни", Робърт Макнамара цитира част от писмото на Хрушчов:

"	Всички се нуждаят от мир - и капиталистите, ако не са загубили разсъдъка си, и още повече комунистите.  Войната е наш враг и бедствие за всички хора.  Ако наистина избухне война, тогава няма да е по силите ни да я спрем, защото такава е логиката на войната. Участвал съм в две войни и знам, че войната приключва едва когато се е проточила из градове и села, сеейки навсякъде смърт и разруха.  Бих искал да се съгласите, че човек не може да се поддава на натиска; необходимо е да го контролира.  Ако хората не проявят мъдрост, то в крайна сметка ще стигнат до сблъсък, подобно на слепи къртици, и тогава ще започне взаимно изтребление.  Ако не сте изгубили самообладание, тогава, г-н Президент, ние и Вие не бива сега да дърпаме края на въжето, в което сте завързали възела на войната, защото колкото повече дърпаме двамата, толкова по-здраво ще бъде завързан възелът. И може да дойде момент, когато възелът ще бъде завързан толкова здраво, че дори този, който го е завързал, няма да има сили да го развърже. И тогава ще се наложи възелът да бъде разрязан.  А какво ще означава това, не е моя работа да ви обяснявам, защото вие сами отлично разбирате какви ужасни сили притежават нашите страни. Нека не само да отпуснем силите, които дърпат края на въжето, а да вземем средства, за да развържем възела. Ние сме готови за това.	"
-Никита Хрушчов

Хрушчов заявява, че ще премахне ракетните площадки, ако президентът Кенеди обещае да не нахлува в Куба. Нахлуването в Куба би накарало Хрушчов да изглежда зле и би могло да доведе до ядрена война. Това беше реакцията, която Кенеди искаше.

Още на следващия ден от Русия е изпратено второ писмо до Кенеди. Това писмо изглеждаше по-официално от първото. В него се казваше също, че САЩ трябва да изтеглят ядрените си ракети от Турция, ако искат Русия да изтегли ракетите си от Куба. Това би било справедлива размяна, тъй като американските ракети в Турция са достатъчно близо до Русия, за да могат да достигнат до повечето важни градове, а Куба е достатъчно близо до САЩ, за да могат руските ракети да достигнат до повечето важни градове в САЩ. Проблемът за Кенеди беше, че не можеше публично да се съгласи да премахне американските ракети от Турция, защото тогава Турция нямаше да бъде защитена и нямаше да бъде доволна.

Друг проблем е, че Кенеди и съветниците му не знаят дали Хрушчов все още е на власт. Те смятат, че някой в руското правителство може да е свалил Хрушчов. Мислели са така, защото второто писмо се различавало много от първото. Кенеди решава да изпрати тайно послание до Хрушчов, в което се казва, че ще премахнат ракетите от Турция след няколко месеца, стига да не кажат на обществеността за това. След това Кенеди изпраща официално писмо до Хрушчов, в което се съгласява с условията на първото писмо и не споменава второто.

Хрушчов се съгласява с тайното послание.

На 1 ноември ракетните площадки бяха премахнати и проблемите приключиха.

Целите на Хрушчов в кризата имат различни резултати:

1. Комунистическата страна е по-близо до САЩ. Куба излезе от кризата все още като комунистическа държава.
2. Кенеди е изтласкан в кризата. В крайна сметка желанието му за мир беше важно за прекратяване на кризата.
3. Ракетните площадки в Турция са премахнати, но не по начина, по който Хрушчов е искал.

Съединените щати възприемат Кенеди като герой, който се е борил с комунизма и е победил.