Берлинска блокада

Следвоенно разделение на Германия

Когато съюзническите сили се срещат в Потсдам, те се съгласяват да разделят Германия на четири окупационни зони - американска, британска, съветска и френска. Те разделят и Берлин на четири зони. Берлин беше заобиколен от съветската окупационна зона, така че единственият начин да се стигне до трите контролирани от Запада сектора беше да се мине през контролирана от Съветския съюз територия.

Причини

Съветският съюз започва блокадата, защото смята, че западната част на Германия (контролирана от Великобритания, САЩ и Франция) става твърде силна, тъй като наскоро е въведена една валута в цялата западна част - германската марка. Съветският съюз се притесняваше, че единната валута ще помогне на икономиката на западната половина да се възстанови бързо от щетите, нанесени от Втората световна война, и че тази по-силна западна половина в крайна сметка ще се превърне в държава (в крайна сметка това се случи, наречена Западна Германия). Руснаците искаха една Германия, без армия, която да могат лесно да контролират. Нацистката инвазия в Съветския съюз е отнела живота на всеки седми съветски гражданин и Съветският съюз се опасява, че Великобритания, Франция и Америка могат да се опитат да предприемат собствена инвазия в някакъв момент в бъдещето. Поради това те искат да получат колкото се може повече земя между тях и Франция, така че всяка голяма война да се води в Централна Европа, а не в Съветския съюз, където може да бъдат убити съветски цивилни граждани (което се е случило по време на Втората световна война).

В близост до границата си с Франция Германия също има много въглища и желязо. Съветският съюз иска да използва въглищата и стоманата, за да подпомогне възстановяването на собствената си страна, но достъпът до тези ресурси ще бъде затруднен, ако западната част на Германия се превърне в капиталистическа държава, която е съюзник на Великобритания, Франция и САЩ. Ако Германия беше една неутрална държава, достъпът до тези ресурси щеше да бъде по-лесен, защото Германия можеше да бъде тормозена от Съветския съюз.

Монета от 1 германска марка от 1992 г. Германската марка е официалната валута на Германия до замяната ѝ с еврото през 1999 г.

Берлински въздушен транспорт

На 24 юни 1948 г. Съветският съюз блокира достъпа до трите сектора на Берлин, контролирани от Запада. Те прекъсват всички железопътни и шосейни маршрути, преминаващи през контролираната от Съветския съюз територия в Съединените щати. Блокира и маршрутите по реките и каналите към Балтийско море. Западните сили бяха сключили договор със Съветския съюз, който гарантираше правото на използване на пътищата, железопътните линии и водните пътища.

Командирът на американската окупационна зона в Германия, генерал Луциус Д. Клей, иска да изпрати няколко танка по аутобана от Западна Германия до Западен Берлин с инструкции да стрелят, ако бъдат спрени или нападнати. Президентът Труман отказва, тъй като това може да доведе до започване на война. На Клей е казано да се обърне към генерал Къртис Лемън, командващ военновъздушните сили на САЩ в Европа, за да провери дали е възможно да се извърши въздушен транспорт. Генерал Албърт Уедмейър, началник на щаба на американската армия, беше в Европа, когато започна блокадата. През 1944-45 г. той е бил командир на американските сили в Индия и Китай. Знаеше за съюзническия въздушен транспорт от Индия през "Гърбицата" на Хималаите до Китай. Той подкрепя идеята за започване на въздушен транспорт.

Първият полет на въздушния транспорт е с тридесет и два товарни самолета С-47 на 26 юни 1948 г. Те пренасят 80 тона товари, включително мляко, брашно и лекарства.

В Берлин трябваше да бъдат докарани толкова много неща, че самолетите излитаха на всеки три минути. Ако самолетът не успееше да се приземи, той не можеше да заобиколи летището и да опита отново, а трябваше да се върне в базата си. Това беше по-лесно и по-безопасно, отколкото да се задържат самолетите, които следваха след него.

Американците също така наемат бивши механици на самолети на Луфтвафе, за да им помогнат с поддръжката, когато съюзниците разбират, че блокадата ще продължи повече от очакваните три седмици.

Във въздушния транспорт участват британски, американски, австралийски, канадски, новозеландски и южноафрикански пилоти. Французите се сражават в колониите си в Югоизточна Азия и не могат да отделят много самолети за въздушния транспорт. Вместо това те построяват ново и по-голямо летище в своя сектор, на брега на езерото Тегел. Те завършват строежа за по-малко от 90 дни. Днес това е международното летище Берлин-Тегел.

Стотици самолети, наричани от берлинчани Rosinenbomber ("бомбардировачи със стафиди"), са използвани за превозване на разнообразни товари - от големи контейнери до малки пакети с бонбони с малки индивидуални парашути, предназначени за децата на Берлин, които са изнесени от Берлин с обратни полети.

Извършени са 278 228 полета, а в Берлин са доставени 2 326 406 тона храна и консумативи, включително над 1,5 милиона тона въглища.

СССР вдига блокадата си в полунощ на 11 май 1949 г. Но въздушният транспорт не приключва до 30 септември 1949 г., тъй като западните държави искат да натрупат достатъчно запаси в Западен Берлин, в случай че Съветският съюз отново го блокира.

Трите основни берлински летища, които участват, са Темпелхоф в американския сектор, RAF Гатов в британския и Тегел във френския. За да бъде всичко в безопасност, контролът на въздушното движение е разположен в Темпелхоф. Започва да функционира и нова организация с четири власти - Берлински център за безопасност на полетите (BASC). BASC е закрит едва през 1990 г., когато Германия се обединява и контролът на въздушното движение се поема от обикновените германски граждански служби.

Британска операция

Британците разполагат с около 150 самолета C-47 Dakotas и 40 Avro Yorks. RAF също така използва 10 къси Съндърланд, а по-късно и къси летателни катери Хайт. Те прелитат от Финкенвердер на река Елба край Хамбург до река Хавел. Летящите лодки са проектирани така, че да са устойчиви на ръжда и повреди от водата, така че са много полезни за транспортиране на насипна сол, която би ръждясала другите самолети. По-късно са използвани много други самолети и до края на блокадата британците са превозили около 100 000 тона товари.

Товарене на мляко в самолет, пътуващ за Западен Берлин


Въздушни коридори до Берлин.


Пилотът от военновъздушните сили на САЩ Гейл Халворсен, "Onkel Schoklade"


Паметник на въздушния транспорт в Берлин близо до летище Темпелхоф

Паметник

По време на блокадата загиват 39 британски и 31 американски пилоти. Пред летище Темпелхоф има паметник с техните имена. Подобни паметници се намират на военното летище Витценбрух край Целе и във военновъздушната база Рейн-Майн

Те губят живота си за свободата на Берлин в рамките на въздушния транспорт на Берлин 1948/49 г.

- Luftbrückendenkmal, Tempelhof

След това

Тегел е превърнато в главното летище на Западен Берлин, а до 2007 г. към него се присъединява и реконструираното летище Берлин-Шойнефелд в Бранденбург. В резултат на тези две летища Темпелхоф е закрит, а Гатов вече не служи като летище и в него се помещава Музеят на германското Луфтвафе. През 70-те и 80-те години на ХХ век Шонефелд е имал собствени пунктове за преминаване през Берлинската стена за западните граждани.

Свързани страници

• Берлин
• RAF Gatow
• Източен Берлин
• Гейл Халворсен (известен също като "Чичо Уигъл Уингс - бомбардировачът на бонбони")
• "Големият подем" - филм от 1950 г. за въздушния подем от американска гледна точка.
• Боб Кларк (историк)