Източен Берлин: История, Берлинската стена и ролята му в ГДР (1949–1990)

Открийте историята на Източен Берлин (1949–1990): Берлинската стена, ролята му в ГДР, ежедневието и пътят към обединението на Германия.

Източен Берлин е името на източната част на Берлин в периода 1949-1990 г. Това е съветският сектор на Берлин, който е създаден през 1945 г. Американският, британският и френският сектор стават Западен Берлин, де факто част от Западна Германия. Въпреки че юридически винаги е бил част от окупиран град, Източен Берлин е обявен за столица на Източна Германия. От 13 август 1961 г. до 9 ноември 1989 г. той е отделен от Западен Берлин чрез Берлинската стена. Източногерманското правителство нарича Източен Берлин просто "Берлин" или често ""Berlin, Hauptstadt der DDR" (Берлин, столица на ГДР). До 60-те години на ХХ век се използва и терминът "Демократичен сектор".

Западните съюзници (САЩ, Великобритания и Франция) признават властта на Съветския съюз в Източен Берлин само в съответствие с окупационния статут на Берлин като цяло. Трите западни комендантства редовно протестират срещу присъствието на Източногерманската национална народна армия (ННА) в Източен Берлин.

Въпреки това трите западни съюзници в крайна сметка откриват посолства в Източен Берлин през 70-те години на ХХ в., въпреки че никога не го признават за столица на Източна Германия. Вместо това в договорите се използват термини като "седалище на правителството". През 60-те години западните съюзници понякога казват, че столицата на Източна Германия е Панков. Панков е районът, в който са построени основните сгради на източногерманското правителство.

На 3 октомври 1990 г. Западна и Източна Германия се обединяват, а Източен Берлин престава да съществува.

Исторически контекст и административна роля

След края на Втората световна война Берлин е разделен на четири окупационни сектора. Източният сектор попада под контрол на Съветския съюз и постепенно се превръща в политически и административен център на Германската демократична република (ГДР). В Източен Берлин са разположени централните институции на държавата: ръководството на Социалистическата едина партия (SED), Народната камара (Volkskammer), Съветът на министрите и важни министерства и ведомства. Тази концентрация на власт прави града символ на политическата структура и идеология на ГДР.

Берлинската стена: строеж, природа и последици

• Построяване: На 13 август 1961 г. източногерманските власти, подкрепяни от Съветския съюз, започват да изграждат гранично съоръжение, чиято първоначална цел е формално да спре "фашистките и империалистически" прониквания — в реалност блокира масовото изтичане на хора от Източна към Западна Германия.
• Структура и граница: В продължение на години стената се развива от проста зидария до сложна система от огради, минни полета, стражеви кули, просеки и гранични патрули. Най-известните пропускателни пунктове като Checkpoint Charlie стават символи на разделението.
• Човешки загуби и опити за бягство: Хиляди хора опитват бягство; според различни източници броят на загиналите при опити за преминаване на границата е стотици (оценки често посочват поне над 100–140 души). Много други са арестувани, осъждани или принудително репатрирани.
• Социално въздействие: Стената прекъсва семейни връзки, работни отношения и културни контакти; влиянието ѝ върху градската тъкан е дълбоко — квартали остават изолирани, улици и сгради стават участъци на "граница".

Политика, икономика и обществен живот в Източен Берлин

Източен Берлин е център на партийна и държавна власт, но и място на ежедневен живот, в който се усещат и ограничените свободи и икономическите дефицити на плановата икономика. Държавните предприятия и колективите осигуряват работни места; в градската среда са характерни монументалната пропагандна архитектура и масовото строителство от типа Plattenbau — панелни жилищни блокове, предназначени да разрешат жилищната криза. Икономическите проблеми, недостигът на потребителски стоки и ограниченият избор влияят на стандарта на живот и на обществените нагласи.

Култура, образование и медиен живот

Въпреки политическата цензура, Източен Берлин остава важен културен център: театри, филмови студиа, музеи и университети продължават дейността си, често под силен идеологически контрол. Културните институции биват използвани за утвърждаване на социалистическите ценности, но и като пространство за частичен критичен дискурс. Силните страни на градската култура включват сценичните изкуства, операта и книжовността, докато независимата интелектуална среда често се придържа към по-сдържан или алегоричен тон.

Контрол и сигурност: ЩАЗИ и репресивни механизми

Държавната сигурност (ЩАЗИ) има широко присъствие в Източен Берлин: наблюдение, вербуване на информатори, преследване на дисиденти и контрол върху обществения живот. Репресивните мерки имат за цел да обезсърчат обществения протест и да обезпечат стабилността на режима. Все пак през 80-те години нараства общественото недоволство, а в края на десетилетието критиката и протестите добиват масов характер.

Пътят към падането на стената и обединение

През 1989 г. политическите промени в Източна Европа, либерализацията в Съветския съюз и масовите протести в ГДР довеждат до бавен крах на режима. На 9 ноември 1989 г. падането на Берлинската стена отваря пътя към бързи политически промени и преговори за обединение. След серия от вътрешни и международни преговори, на 3 октомври 1990 г. Западна и Източна Германия се обединяват, и Източен Берлин се интегрира в обединения град Берлин — столица на Федерална Република Германия.

Наследство и памет

• Местата на бившата граница днес са съхранени като мемориали и музеи — например участъци от стената с тематични изложби и открити палаткови реконструкции, които припомнят разделението и човешката цена.
• Градът пази смесица от архитектурни пластове: възстановени исторически райони, монументални социалистически сгради и нови модерни квартали, изградени след обединението.
• Паметта за Източен Берлин остава част от обществения дебат: въпросите за възстановяване, възпоменание, конфронтация с тоталитарното наследство и социалните последици от обединението продължават да бъдат релевантни.

Къде да се види днес

Посетителите на съвременен Берлин могат да проследят следите от Източен Берлин във вече споменатите мемориали на Берлинската стена, в кварталите Mitte и Pankow, в историческите държавни сгради и в музеи, посветени на живота в ГДР. Източният период на града е от ключово значение за разбирането на съвременната идентичност на Берлин и за европейската история през втората половина на ХХ век.

Източен Берлин днес

След обединението германското правителство е похарчило много средства за обединяване на двете части на града и за привеждане на услугите и сградите в бившия Източен Берлин в съответствие със стандартите на Западен Берлин. Все още има разлики между Източен и Западен Берлин. В Източен Берлин има много повече предвоенни сгради, като някои от тях все още показват признаци на щети от времето на войната. Архитектурният стил, използван в цялата ГДР, е много различен от този, използван при възстановяването на Западен Берлин.

В много източногермански градове улиците са кръстени на герои на социализма. Много от тях са променени след обединението, но някои, като Карл Маркс-Алее, Роза-Люксембург-Плац и Карл-Либкнехт-Страсе, са запазени.

Един от начините, по които всеки можеше да разбере дали се намира в стария Източен или в Западния Берлин, беше да погледне светофарите. В Източен Берлин се използва специален дизайн на пешеходните светофари, наречен "Ampelmännchen". Берлинското правителство искаше да премахне източногерманските сигнали, но много хора се противопоставиха и сега "Ampelmännchen" се среща и в Западен Берлин.

Апартаменти Karl Marx Allee

Коменданти на съветската зона в Берлин

Име	Termstart	Срок на действие
Николай Берзарин	2 май 1945 г.	16 юни 1945 г.
Александър Горбетов	17 юни 1945 г.	19 ноември 1945 г.
Димитрий Смирнов	19 ноември 1945 г.	1 април 1946 г.
Александър Котиков	1 април 1946 г.	7 юни 1950 г.
Сергей Диенгин	7 юни 1950 г.	април 1953 г.
Павел Дибров	април 1953 г.	23 юни 1956 г.
Андрей Чамов	28 юни 1956 г.	26 февруари 1958 г.
Матвей Захаров	26 февруари 1958 г.	9 май 1961 г.
Андрей Соловиев	9 май 1961 г.	22 август 1962 г.
Хелмут Поппе	22 август 1962 г.	31 май 1971 г.
Артур Кунат	1 юни 1971 г.	31 август 1978 г.
Карл-Хайнц Дрюс	1 септември 1978 г.	31 декември 1988 г.
Волфганг Домбровски	1 януари 1989 г.	30 септември 1990 г.
Детлеф Вендорф	1 октомври 1990 г.	2 октомври 1990 г.

Маркс-Енгелс-Плац и Паласт дер Републик в Източен Берлин през лятото на 1989 г. На заден план се вижда телевизионната кула (Fernsehturm)

Общини на Източен Берлин

По време на обединението на Германия Източен Берлин се състои от районите

• Friedrichshain
• Hellersdorf (от 1986 г.)
• Hohenschönhausen (от 1985 г.)
• Кьопеник
• Лихтенберг
• Marzahn (от 1979 г.)
• Mitte
• Панков
• Пренцлауер Берг
• Treptow
• Weißensee

Общини на Източен Берлин

Въпроси и отговори

В: Как се е наричала източната част на Берлин между 1949 и 1990 г.?

В: На коя държава е служил за столица?

В: Как Източен Берлин беше отделен от Западен Берлин?

В: Как западните съюзници наричат Източен Берлин?

В: Признаваха ли го за столица на Източна Германия?

В: Къде се намира Панков?

В: Кога Източен Берлин престава да съществува?

Търсене по буква