Западен Берлин

Произход

Потсдамското споразумение на четирите съюзници по време на войната решава да раздели Германия. Първоначално това е само временна мярка, докато се намери траен начин за обединение на мирна Германия и Берлин.

Когато започва Студената война, съвместната администрация на Германия и Берлин се разпада. Скоро окупираният от Съветския съюз Берлин и окупираният от Запада Берлин се управляват от отделни правителства.

През 1948 г. Съветският съюз се опитва да принуди западните съюзници да напуснат Берлин чрез блокада на западните сектори. Съветският съюз блокира пътища, железопътни линии и водни пътища, но Потсдамското споразумение гарантира въздушни коридори до Берлин. Тъй като западните съюзници внасят със самолет всички доставки, които обикновено се доставят по суша, Берлинската блокада е известна и като Берлински въздушен транспорт. Блокадата приключва през май 1949 г. До края на 1949 г. от окупирана Германия са създадени две нови държави - Федерална република Германия (Западна Германия) на запад и Германска демократична република (Източна Германия) на изток - като Западен Берлин е анклав, който не е част от нито една от тях.

Правен статут

Според западните съюзници окупацията на по-голямата част от Германия приключва през 1949 г., когато са създадени Федерална република Германия и Германската демократична република. Но окупацията на Берлин може да бъде прекратена само чрез четиристранно споразумение (четири сили), така че Берлин остава окупирана територия под официалния контрол на всички съюзници. Ето защо Grundgesetz (Конституцията на Федералната република) никога не се прилага в Западен Берлин.

Съветският съюз обявява, че окупацията на Източен Берлин е приключила, когато е създадена Източна Германия. Този ход не е признат от западните съюзници, които продължават да разглеждат целия Берлин като съвместно окупирана територия, която не принадлежи на нито една от двете държави.

Въпреки това в много отношения Западен Берлин функционира като фактическа 11-та държава на Западна Германия.

• На картите, публикувани на Запад, Западен Берлин е отбелязан като част от Западна Германия;
• Германците, живеещи в Западен Берлин, са третирани от западногерманските власти като западногермански граждани;
• Имаше свобода на движение между Западен Берлин и Западна Германия;
• За Западен Берлин няма отделни имиграционни правила: всички имиграционни правила за Западна Германия се спазват в Западен Берлин.
• Върху западногерманските входни визи, издавани на посетители, се поставяше печат "валидно за влизане във Федерална република Германия и Берлин (Западен)", което даваше право на влизане в Западен Берлин, както и в самата Западна Германия. Но съюзниците можеха да пренебрегнат това. Те технически контролираха кой може да влезе в Западен Берлин.

Но западните съюзници остават върховната политическа власт там. Съюзниците можеха да назначават кмета и градската управа в Ратхаус Шьонеберг, но никога не избираха никого, освен избрания кмет.

Имаше различия между Западна Германия и Западен Берлин.

• Жителите на Западен Берлин не могат да гласуват на федерални избори; вместо това Камарата на представителите на Западен Берлин избира 20 делегати в Бундестага без право на глас. Сенатът на Западен Берлин изпращаше делегати без право на глас в Бундесрата.
• В изборите можеха да се кандидатират и жители на Западен Берлин, включително канцлерът социалдемократ Вили Брандт, който беше управляващ кмет на Западен Берлин;
• Жителите на Западен Берлин са освободени от задължителната военна служба във Федералната република; това означава, че младите хора се преместват в града, за да избегнат военната служба.
• Жителите на Западен Берлин имаха "временни лични карти", на които не беше изобразен гербът на Западна Германия.
• Полетите на Луфтханза и други западногермански авиокомпании не можеха да летят до Берлин, тъй като въздушните коридори между Западна Германия и Западен Берлин бяха предназначени само за самолети на Обединеното кралство, Франция и САЩ.
• До 1990 г. Западен Берлин има собствена пощенска служба, отделна от тази на Западна Германия, която издава собствени пощенски марки. Администрацията е управлявана от Западногерманската пощенска служба от името на съюзниците, а марките са маркирани с "Deutsche Bundespost Berlin".

През 1969 г. американски военни превозни средства преминават в час пик през жилищния квартал Зелендорф, напомняйки, че Западен Берлин все още е законно окупиран от съюзниците през Втората световна война.

Годините на разделение

Въпреки че след 1949 г. Западен Берлин е отделен от Източен Берлин, до 1961 г. хората могат лесно да се придвижват между двете части. В много отношения Берлин функционира като единен град. Възстановените след войната мрежи на обществения транспорт U-Bahn и S-Bahn обхващат всички окупационни сектори. Много хора живеели в едната половина на града, а в другата имали членове на семейството си, приятели и работа.

С продължаването на Студената война много източногерманци започват да напускат Източна Германия, за да заминат на Запад. През 1952 г. Източна Германия затваря границите между Източна и Западна Германия, но не запечатва Западен Берлин; тъй като между Западен Берлин и Западна Германия има свобода на движение, жителите на Източна Германия могат да използват града като пресечна точка към Запада. За да спре това изтичане, на 13 август 1961 г. източногерманското правителство построява Берлинската стена, като по този начин физически затваря Западен Берлин от Източна Германия. Все още е възможно да се пътува от Западен Берлин до Западна Германия по въздух и по определени за тази цел железопътни и аутобанни транзитни маршрути, но жителите на двата Берлина вече са физически и юридически разделени един от друг.

Споразумението между четирите сили за Берлин (септември 1971 г.) и Споразумението за транзит (май 1972 г.) спомогнаха за намаляване на напрежението около Западен Берлин и улесниха пътуването на жителите на Западен Берлин до Източна Германия, както и на германците, които пътуваха до града по пътни маршрути, вместо да летят.

На 9 ноември 1989 г. стената е отворена и двата града отново са обединени физически, но не и юридически. Обединението на Германия скоро слага край на западната окупация на Западен Берлин. На 3 октомври 1990 г. Западен и Източен Берлин са обединени в град Берлин, който след това се присъединява към Федералната република като държава, заедно с останалата част от Източна Германия. По този начин Западен Берлин и Източен Берлин официално престават да съществуват.

Карта, показваща местоположението на Берлинската стена и местата за преминаване

Квартали на Западен Берлин

Западен Берлин се състои от следните квартали:

В американския сектор:

• Neukölln
• Кройцберг
• Шьонеберг
• Steglitz
• Темпелхоф
• Zehlendorf

В британския сектор:

• Шарлотенбург
• Tiergarten
• Wilmersdorf
• Spandau

Във френския сектор:

• Райникендорф
• Сватба

Свързани страници

• Берлин
• Блокада на Берлин
• Берлинската стена
• Бон
• Контролен пункт Charlie
• Източен Берлин
• Германска демократична република
• Германия
• Призрачна станция
• Затворът Шпандау
• Западна Германия