Потсдамската конференция е среща на Съветския съюз, Обединеното кралство и Съединените щати, проведена в Потсдам, Германия, от 17 юли до 2 август 1945 г. Министър-председателят на Обединеното кралство (Клемънт Атли), президентът на Съединените щати (Хари С. Труман) и лидерът на СССР (Йосиф Сталин) се срещат, за да разговарят за Германия през юли 1945 г. и смятат да обсъдят какво трябва да се случи с нея след края на Втората световна война.

Първата конференция се проведе в Ялта, но съюзниците не постигнаха съгласие по нищо важно. Въпреки това от Ялтенската конференция насам се е случило много. Първо, САЩ имаха нов президент на име Хари Труман. Той беше много по-строг по отношение на комунизма, отколкото предишният президент Рузвелт. Това е проблем за Сталин. Освен това Чърчил е отстранен от поста си и е заменен от Клемент Атли. Сталин се смяташе за много по-опитен от тези нови лидери. Сталин създава проблеми и поради факта, че част от договореното от съюзниците в Ялта е, че Полша трябва да има неутрално правителство. Сталин убива лидерите на неутралното правителство и ги заменя с такива, които го слушат. Това означава, че в Потсдам е имало много проблеми.

Основни решения и теми на конференцията

  • Зони на окупация: Германия беше разделена на четири зони на окупация — съветска, американска, британска и френска (Франция получи своя зона по-късно). Берлин също беше разделен на сектори, въпреки че се намираше в съветската зона.
  • Демилитаризация и денацификация: Прието бе да се разформира германската армия, да се премахнат нацистките структури и да се проведе процес на „денацификация“ чрез съдебни и административни мерки.
  • Репарации: Решено бе да се вземат репарации от Германия, главно под формата на промишлено оборудване и материали; Съветският съюз получи значителна част, но механизмът и размерът предизвикаха спорове.
  • Териториални промени: Потвърдени бяха промени в границите на Полша — западните немски територии преминават под полски контрол и започна масово преместване на население (гониме/експулсиране на германци).
  • Потсдамската декларация за Япония: На 26 юли 1945 г. участниците издадоха декларация, която поставя условията за безусловна капитулация на Япония (важен момент, макар и извън германския въпрос).
  • Съдебни процеси: Обсъдено бе организирането на международни процеси срещу водещите нацистки престъпници (пътят към Нюрнбергския процес беше потвърден).

Незаети и спорни въпроси

  • Граници и бъдещето на Източна Европа — Москва настояваше за сигурни буфери и влияние в Източна Европа, а западните съюзници искаха свободни и демократични правителства; конкретните формулировки и механизми останаха неясни и породиха разногласия.
  • Икономическата политика и реконструкция — как да се плати за разрушенията и как да се организира германската икономика за мирен живот беше спорен въпрос.
  • Контрол и достъп до Берлин — режимът на контрол и гарантирането на свободен достъп до западните сектори в Берлин стана дългосрочна причина за напрежение.

Значение и последствия

Потсдамската конференция оформя послевоения ред в Европа и оказва пряко влияние върху съдбата на Германия през следващите десетилетия. Решенията за окупационните зони, демилитаризацията и репарациите ускориха разделението между съветската и западните зони на влияние. В последните години това доведе до създаването на две германски държави — Федерална република Германия (ФРГ) на запад и Германска демократична република (ГДР) на изток — и до началото на Студената война.

Потсдам също така показа промените в международната политика след смяната на лидерите: пристигането на Труман и Атли въвлече нови приоритети и по-остро противопоставяне със съветските интереси. Това направи конференцията не само място за договаряне на конкретни мерки към Германия, но и сцена на нарастващо недоверие между бившите съюзници.

Кратко резюме: Потсдамската конференция определи основните принципи за управление на победената Германия, але много от подробностите останаха предмет на по-нататъшни преговори и конфронтация, което в крайна сметка доведе до ясно разграничен послевоен европейски ред и до дългогодишно разделение на Германия.