Пожарът в Райхстага (1933): причини, последствия и историческа мистерия

Пожарът в Райхстага (1933): анализ на причините, политическите последици и неразгаданата историческа мистерия зад събитието, което ускори възхода на нацизма.

Пожарът в Райхстага (на немски: Der Reichstagsbrand) е подпалване на сградата на Райхстага, мястото за заседания на германския парламент, в Берлин на 27 февруари 1933 г. Той се превръща в решаващ момент в установяването на нацистка Германия и в заграбването на властта от нацистката партия.

Как стана пожарът и кой беше намерен в сградата

В нощта на 27 февруари пожарникарите и полицията пристигат на място, но значителна част от сградата е обхваната от пламъци. Във вътрешността е задържан Маринус ван дер Люббе — холандски комунист. Нацистките власти твърдят, че пожарът е част от комунистическа конспирация срещу германската държава. Тази версия дава повод за бързи полицейски акции и масови арести на предполагаеми комунистически активисти.

Правителствен отговор: указът и Закона за овластяване

На 28 февруари 1933 г. президентът Паул фон Хинденбург издава т.нар. Указ за пожара в Райхстага (в оригинал: Verordnung des Reichspräsidenten zum Schutz von Volk und Staat). С този указ временно се ограничават основни граждански свободи — свобода на словото, на печата, на събранията и т.н. Под този предлог милиони комунисти, социалдемократи и други противници са арестувани или подложени на репресии.

Указът създава условията за приемането на Закона за овластяване от 1933 г. (Ermächtigungsgesetz), гласуван на 23 март 1933 г., който прехвърля законодателната власт от парламента към кабинета на Адолф Хитлер, който четири седмици преди това е станал канцлер на Германия, и позволява на правителството да управлява без парламентарен контрол. Това ускорява ликвидирането на демократичните институции и превръща Хитлер във фактически диктатор.

Разследване и процеси

Веднага след пожара властите арестуват множество хора. Маринус ван дер Люббе е съден и в крайна сметка е признат за виновен за палеж; той е екзекутиран на 10 януари 1934 г. В отделен процес, широко известен като Лайпцигският процес (септември 1933 г.), са съдени трима българи — Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев — които германските власти обвиняват в организиране на престъплението в рамките на Коминтерна. Димитров и останалите са защитени публично; международното внимание и слабите доказателства довеждат до тяхното оправдаване и освобождаване. След процеса те напускат Германия.

Последствия и използване на кризата

Пожарът в Райхстага дава на нацистите легитимност и юридически инструменти да смажат политическата опозиция. С помощта на указа и последващите закони медиите и синдикатите са подложени на цензура и контрол, комунистическите и социалдемократическите организации са забранени, а хиляди активисти са интернирани в концлагери. На изборите и в парламента позицията на нацистите се консолидира, което ускорява установяването на тоталитарен режим.

Историческата мистерия — кой е виновен?

Въпросът кой организира пожара остава предмет на исторически дебат и до днес. Съществуват няколко основни хипотези:

• Маринус ван дер Люббе е действал сам, като лично е подпалил сградата по политически мотиви или в опит да предизвика протест; това е позицията на голяма част от съвременните изследвания.
• Нацистите са организирали или използвали инцидента като операция под фалшив флаг, за да дискредитират комунистите и да оправдаят репресиите — твърдение, което съществуваше още при самите събития и се поддържа от някои съвременни критици и свидетели.
• Възможно е също да е имало някаква форма на сътрудничество между индивидуални комунисти и други участници, или комбинация от действия и експлоатация от страна на нацистите.

Нито една от тези версии не е доказана безспорно; наличните архиви и доказателства позволяват различни интерпретации. Мнозина историци считат, че независимо от авторството на палежа, нацистите умело се възползват от събитието, за да установят еднопартийна власт.

Заключение: Пожарът в Райхстага е и политически акт, и съдебна и историческа мистерия. Неговите непосредствени последици — указът на президента, масовите арести и приемането на Закона за овластяване — маркират краха на Ваймарската република и началото на нацистката диктатура.

Въпроси и отговори

В: Какво събитие е пожарът в Райхстага?

В: Кой е бил открит в горящата сграда?

В: Какво настоява Хитлер да направи президентът Паул фон Хинденбург след пожара?

Въпрос: Какъв указ издава германският президент фон Хинденбург в отговор на пожара?

Въпрос: Как това даде на Хитлер повече власт?

В: Кои са били изправени пред съда скоро след това, за да се разследва кой е планирал или извършил това?

Въпрос: Има ли вече окончателен отговор кой го е планирал или извършил?

Търсене по буква