Упълномощаващ закон | е втората голяма стъпка след Указа за пожара в Райхстага
На 23 март 1933 г. германският парламент (Райхстагът) приема Закон за упълномощаване (Ermächtigungsgesetz на немски език). Той е втората важна стъпка след Указа за пожара в Райхстага, чрез която нацистите получават диктаторски правомощия, използвайки до голяма степен законови средства. Законът дава възможност на канцлера Адолф Хитлер и неговия кабинет да приемат закони без участието на Райхстага.
Официалното наименование на Закона за овластяване е Gesetz zur Behebung der Not von Volk und Reich ("Закон за преодоляване на бедственото положение на народа и империята").
На 23 март 1933 г. Адолф Хитлер произнася реч за разрешителния акт. Това е оригиналната стенограма на ключовия пасаж от речта.
Текст на разрешителния акт
Както и повечето закони, приети в процеса на Gleichschaltung, Законът за упълномощаване е доста кратък, като се имат предвид последиците от него. Поради това той е възпроизведен изцяло на немски и английски език:
| Gesetz zur Behebung der Not von Volk und Reich | Закон за преодоляване на бедственото положение на народа и империята |
| Der Reichstag hat das folgende Gesetz beschlossen, das mit Zustimmung des Reichsrats hiermit verkündet wird, nachdem festgestellt ist, daß die Erfordernisse verfassungsändernder Gesetzgebung erfüllt sind: | Райхстагът прие следния закон, който се провъзгласява със съгласието на Райхсрата, след като беше установено, че са изпълнени изискванията за изменение на конституцията: |
| Член 1 | Член 1 |
| Reichsgesetze können außer in dem in der Reichsverfassung vorgesehenen Verfahren auch durch die Reichsregierung beschlossen werden. Dies gilt auch für die in den Artikeln 85 Abs. 2 und 87 der Reichsverfassung bezeichneten Gesetze. | В допълнение към процедурата, предвидена в конституцията, законите на Райха могат да бъдат приемани и от правителството на Райха. Това включва законите, посочени в член 85, параграф 2 и член 87 от конституцията. |
| Член 2 | Член 2 |
| Die von der Reichsregierung beschlossenen Reichsgesetze können von der Reichsverfassung abweichen, soweit sie nicht die Einrichtung des Reichstags und des Reichsrats als solche zum Gegenstand haben. Die Rechte des Reichspräsidenten bleiben unberührt. | Законите, приемани от правителството на Райха, могат да се отклоняват от конституцията, стига да не засягат институциите на Райхстага и Райхсрата. Правата на президента остават ненарушени. |
| Член 3 | Член 3 |
| Die von der Reichsregierung beschlossenen Reichsgesetze werden vom Reichskanzler ausgefertigt und im Reichsgesetzblatt verkündet. Sie treten, soweit sie nichts anderes bestimmen, mit dem auf die Verkündung folgenden Tage in Kraft. Die Artikel 68 bis 77 der Reichsverfassung finden auf die von der Reichsregierung beschlossenen Gesetze keine Anwendung. | Законите, приети от правителството на Райха, се издават от канцлера и се обявяват в Райхстага. Те влизат в сила на следващия ден след обявяването им, освен ако не е определена друга дата. Членове 68-77 от Конституцията не се прилагат за закони, приети от правителството на Райха. |
| Член 4 | Член 4 |
| Verträge des Reiches mit fremden Staaten, die sich auf Gegenstände der Reichsgesetzgebung beziehen, bedürfen für die Dauer der Geltung dieser Gesetze nicht der Zustimmung der an der Gesetzgebung beteiligten Körperschaften. Die Reichsregierung erläßt die zur Durchführung dieser Verträge erforderlichen Vorschriften. | Договорите на Райха с чужди държави, които засягат въпроси от законодателството на Райха, не изискват одобрението на органите на законодателната власт. Правителството на Райха издава нормативните актове, необходими за изпълнението на тези договори. |
| Статия 5 | Член 5 |
| Dieses Gesetz tritt mit dem Tage seiner Verkündung in Kraft. Es tritt mit dem 1. April 1937 außer Kraft, es tritt ferner außer Kraft, wenn die gegenwärtige Reichsregierung durch eine andere abgelöst wird. | Този закон влиза в сила от деня на обявяването му. Той губи сила на 1 април 1937 г. или ако настоящото правителство на Райха бъде заменено от друго. |
Бележки
- ↑ В член 85 е описан процесът, по който Райхстагът и Райхсратът одобряват бюджета на Райха. Член 87 ограничава държавните заеми.
- ↑ Членове 68-77 определят процедурите за приемане на закони в Райхстага.
На 23 март Райхстагът приема Закона за пълномощията, а на следващия ден правителството го провъзгласява. Следвайки конституционната процедура за законодателство, законът е подписан от президента фон Хинденбург, канцлера Хитлер, министъра на вътрешните работи Фрик, министъра на външните работи фон Нойрат и министъра на финансите фон Кросигк.
Приемане на Упълномощителния акт
Нацистите написват Закона за пълномощията, за да получат пълна политическа власт, без да се нуждаят от подкрепата на мнозинството в Райхстага и без да се налага да се договарят с коалиционните си партньори.
Пропаганда
В рамките на 24 часа след като е назначен за канцлер на Германия на 30 януари 1933 г., Хитлер умело повлиява на резултата чрез министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс, който пише:
Сега ще бъде лесно да продължим борбата, защото можем да използваме всички ресурси на държавата. Радиото и пресата са на наше разположение. Ще организираме шедьовър на пропагандата.
В дните преди изборите нацистите организират улично насилие, за да сплашат опозицията и да насадят страх от комунизма. Подпалването на Райхстага шест дни преди изборите е ключовото събитие в кампанията.
Насилие
По-късно същия ден Райхстагът се събира при застрашителни обстоятелства, а в залата и извън нея се роят служители на SA. В речта си Хитлер подчертава значението на християнството в германската култура. Това е насочено по-специално към успокояване на бившата съюзническа Католическа партия на центъра. Тя отчасти включва гаранциите, поискани от председателя на партията Лудвиг Каас.
Всички партии, с изключение на СДП, гласуваха в подкрепа на Упълномощителния акт. След като комунистическите делегати са отстранени, а 26 от депутатите на СПД са арестувани или се укриват, окончателният резултат е 441 гласа в подкрепа на Закона за пълномощията срещу 94 гласа (всички социалдемократи) против.
Последици
Депутатите от Комунистическата партия, както и няколко депутати от Социалдемократическата партия, вече са в затвора, а правителството обявява комунистическите мандати за "неактивни" малко след изборите. Останалите свободни депутати бяха сплашвани от СА, обградили залата на парламента. В крайна сметка само социалдемократите гласуват против законопроекта.
Британският таблоид "Дейли експрес" описва еврейската реакция на бойкот срещу Германия като "Юдея обявява война на Германия" (25 март 1933 г.).
Президентски последствия
Президентът фон Хинденбург изглежда е доволен от твърдата ръка на Хитлер. По време на конференцията на кабинета относно Упълномощителния закон представителят на фон Хинденбург заявява, че престарелият президент се оттегля от ежедневните дела на правителството и че няма да се изисква президентско сътрудничество по законите, постановени в резултат на Упълномощителния закон.
Свързани страници
- Упълномощаващ акт (общ)
Въпроси и отговори
В: Как се наричаше Законът за разрешаване на достъпа на немски език?
О: На немски език Законът за упълномощаване се наричаше Ermהchtigungsgesetz.
В: Кога е приет Законът за упълномощаване от германския парламент?
О: Законът за упълномощаване е приет от германския парламент (Райхстага) на 23 март 1933 г.
Въпрос: Какво позволява на канцлера Адолф Хитлер и неговия кабинет да правят с Упълномощителния закон?
О: Упълномощителният закон дава възможност на канцлера Адолф Хитлер и неговия кабинет да приемат закони без участието на Райхстага.
В: Как нацистите получават диктаторски правомощия, използвайки до голяма степен законни средства?
О: Нацистите получават диктаторски правомощия, използвайки до голяма степен законни средства, чрез две основни стъпки - първо, с Указа за пожара в Райхстага, и второ, с приемането на Упълномощителния закон.
В: Как се нарича другото име на Закона за пълномощията?
О: Другото име на Упълномощителния закон е Gesetz zur Behebung der Not von Volk und Reich ("Закон за отстраняване на бедственото положение на народа и империята").
Въпрос: Кой приема закони без участието на Райхстага благодарение на приемането на този закон?
О: Благодарение на приемането на този закон канцлерът Адолф Хитлер и неговият кабинет са могли да приемат закони без участието на Райхстага.
