На 23 март 1933 г. германският парламент (Райхстагът) приема Закон за упълномощаване (Ermächtigungsgesetz на немски език). Той е втората важна стъпка след Указа за пожара в Райхстага, чрез която нацистите получават диктаторски правомощия, използвайки до голяма степен законови средства. Законът дава възможност на канцлера Адолф Хитлер и неговия кабинет да приемат закони без участието на Райхстага.

Официалното наименование на Закона за овластяване е Gesetz zur Behebung der Not von Volk und Reich ("Закон за преодоляване на бедственото положение на народа и империята").


 

Предистория и политически контекст

След избирането на Хитлер за канцлер на 30 януари 1933 г. политическата обстановка в Германия бързо се влошава. На 27 февруари 1933 г. пламва сградата на Райхстага — събитие, което се използва като повод за приемане на Указа за защита на народа и държавата (Reichstagsbrandverordnung). Този указ, издаден от президента Хайнрих фон Хинденбург по настояване на правителството, ограничава основни граждански права и дава на изпълнителната власт възможност за масови арести на опозиционери, особено на комунисти (KPD).

В така създадената атмосфера на страх и репресии Хитлер настоява за нов закон, който да му позволи да управлява чрез постановления и без ефективен контрол от страна на парламента. Законът за овластяване е представен като временна мярка "за преодоляване на бедственото положение" и формално изисква конституционно мнозинство (две трети) в Райхстага, тъй като изменя начина на приемане на закони.

Съдържание и гласуване

Основни разпоредби:

  • Кабинетът получава правото да приема закони, които могат да се отклоняват от конституцията (Ваймарската конституция), без участие на Райхстага и без одобрение на регионалните органи.
  • Тези закони са в сила дори ако се отнасят до правомощията на федералните провинции и правата на Парламента, с изключение на правомощията на Президента (официално ограничение в самия закон).
  • Законът е предвиден да действа за срок от четири години и формално изисква подписа на Президента, за да влезе в сила.

Гласуването в Райхстага на 23 март 1933 г. протича при силен натиск и в отсъствието на много комунистически депутати, които са арестувани или в изгнание. Резултатът е 444 гласа "за" срещу 94 "против"; единствената парламентарна група, която открито гласува против, е Социалдемократическата партия (SPD). Част от центристките депутати (Zentrum) подкрепят закона след получени гаранции от Хитлер и други лидери, че правата на католическата църква и други институции ще бъдат защитени.

Незабавни и дългосрочни последици

Приетият закон предоставя легална основа за бързото премахване на демократичните механизми и за централизацията на властта в ръцете на кабинета на Хитлер. В следващите месеци и години правителството използва овластяването за поредица от реформи и репресивни мерки, които довеждат до установяване на тоталитарен режим:

  • Синхронизация (Gleichschaltung) на федералните провинции — постепенно се премахва автономията на местните правителства и се назначават верни нацистки управители.
  • Прекратяване на дейността на независими профсъюзи и създаване на Deutsche Arbeitsfront (Германски трудов фронт).
  • Забрана на всички политически партии — през юли 1933 г. функцията на многопартийна система е формално премахната и NSDAP става единствената разрешена партия.
  • Систематично премахване на правовите гаранции, преследване на опозицията, ограничаване на свободата на печата и на академичната автономия.
  • Законът служи като правно средство за провеждане на расистки и антисемитски политики, които по-късно ще бъдат развивани в много по-радикални форми.

Значение за историята

Законът за овластяване се възприема от историците като ключов момент, в който демократичните институции на Ваймарската република са формално и фактически обезвластени чрез законни процедури. Макар че някои формални елементи на правовия ред остават на хартия за известно време, механизмът на контрол и разделение на властите е разрушен. Това поставя началото на режима на Адолф Хитлер и нацистката диктатура, която чрез комбинация от законодателни актове, административни промени и насилие консолидира властта си в следващите години.

Кратка хронология след 23 март 1933 г.

  • април–май 1933 г. — репресии срещу опозицията; започва преследване на леви, евреи и други групи;
  • юли 1933 г. — Закон за ограничаване на партиите, който формално установява еднопартиен режим;
  • юни 1934 г. — "Нощта на дългите ножове": елиминиране на вътрешните опоненти в рамките на движението (особено SA);
  • 2 август 1934 г. — смърт на президента Хинденбург; Хитлер обединява постовете на президент и канцлер и укрепва личната си власт.

В исторически план Законът за овластяване е пример за това как правните инструменти и процедурите могат да бъдат използвани за легитимиране на антидемократична промяна. Той остава централен обект на изследване при изучаването на упадъка на Ваймарската република и възникването на нацистката диктатура.