Нацизмът (националсоциализмът): идеология, история и Холокост
Аналитичен преглед на нацизма: идеология, възход, диктатура и престъпления през Втората световна война, с подробен фокус върху Холокоста и историческите факти.
Нацизмът (или националсоциализмът; на немски: Nationalsozialismus) е съвкупност от политически убеждения, свързани с Нацистката партия на Германия. Началото му е поставено през 20-те години на XX век, но Нацистката партия получава властта през 1933 г. и започва да осъществява идеите си в Германия, която нарича Трети райх. Те остават на власт в Германия до 1945 г., когато губят Втората световна война.
Националсоциализмът е крайно дясна, фашистка идеология, която е силно вдъхновена от трудовете на Освалд Шпенглер. Нацистите вярват, че само арийската (германската) раса е способна да изгражда нации, а другите раси, особено еврейската, са представители на разложителните сили на капитализма и марксизма, на които нацистите се противопоставят. Те смятат арийската раса за "господстваща раса", което означава, че според тях арийците са най-развитите в биологично отношение хора и следователно заслужават да имат власт над всички останали хора. Те адаптират теорията за еволюцията на Чарлз Дарвин и я прилагат към хората.
Лидерът на нацистите Адолф Хитлер иска да създаде държава, в която всички арийци да бъдат третирани еднакво. Те харчат много за по-бедните хора и започват няколко огромни правителствени програми, за да помогнат на Германия да се справи с безработицата и икономическата криза, причинени от краха на Уолстрийт през 1929 г. и последвалата го Голяма депресия. Някои нацисти, като Ернст Рьом, искат реформите да стигнат по-далеч и призовават за революция, премахване на икономическите класи в Германия и поемане на контрола на правителството върху големите предприятия. Много от тези нацисти са убити по заповед на Хитлер по време на Нощта на дългите ножове, тъй като представляват заплаха за неговото лидерство в нацистката партия.
Нацистите обвиняват еврейския народ за поражението на Германия в Първата световна война. Това е известно като мита за "удара в гърба". Нацистите също така обвиняват еврейския народ за бързата инфлация и практически всички други икономически беди, с които се сблъсква Германия по това време в резултат на поражението си в Първата световна война. по тази причина нацистите не само разглеждат еврейския народ като по-нисш от тях, но и като потисници на арийците, които създават неравенство. Тактиката на нацистите лениво, макар и ефективно да обвиняват еврейския народ за всички проблеми на Германия, е пропагандна тактика, известна като "козлодуй", и е използвана, за да оправдае големите жестокости, извършени от нацистите срещу еврейския народ.
За да се приложат расистките идеи, Нюрнбергските расови закони (създадени през 1935 г.) забраняват на неарийците и политическите противници на нацистите да работят на държавна служба. Те също така забраняват всякакви сексуални контакти между "арийци" и "неарийци".
Нацистите изпращат милиони евреи, роми и други хора в концентрационни лагери и лагери на смъртта, където те са убити. Тези убийства днес се наричат Холокост.
Думата "нацист" е съкращение от Nationalsozialist (привърженик на Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei) на немски език. Това означава "Националсоциалистическа германска работническа партия".
Идеологически основи и ключови принципи
Националсоциализмът комбинира крайно националистически и расистки възгледи с тоталитарни и милитаристични цели. Сред основните му елементи са:
- Расова теория и антисемитизъм: в основата стои идеята за расово разделение и превъзходство на "арийците", както и системна дискриминация и преследване на евреи и други групи.
- Фюрерпринцип (Führerprinzip): върховната власт е съсредоточена в ръцете на един водач (фюрер), чиято воля надделява над законите и институциите.
- Жизнено пространство (Lebensraum): геополитическа доктрина за разширение на германската територия, оправдавана с цел осигуряване на ресурси и място за "арийския" народ.
- Антикомунизъм и антилиберализъм: враждебност към социализма, комунизма и либералната демокрация, представяни като заплаха за нацията.
- Социален дарвинизъм: прилагане на опростена и изкривена интерпретация на естествения подбор върху обществото и политиката.
Възходът към властта и държавната организация
След икономическата и политическа криза в Германия през 1920–30-те години, Нацистката партия нараства бързо, използвайки пропаганда, масови митинги и организиран натиск от паравоенни групи като СА (Sturmabteilung). През 1933 г. Хитлер става канцлер, след което последователно овладява държавните институции: ликвидира опозицията, установява еднопартиен режим и създава обширен репресивен апарат (СС, Гестапо и други структури), които да прилагат политиките на режима.
Икономически и социални политики
Нацисткото правителство провежда масивни програми за обществено строителство, стимулиране на индустрията и въоръжаване, които намаляват безработицата и възстановяват военния капацитет на страната. Част от икономическите мерки са насочени към контрол над синдикатите, публични поръчки и силно регулиране на пазара. В същото време режимът провежда социална политика, която обслужва идеологическите му приоритети и дискриминира нежеланите групи.
Външна политика и подготовка за война
От средата на 30-те години Германия започва да нарушава Версайските ограничения, ремилитаризира Райха и анексира територии (напр. Австрия и Судетите). Тези действия, съчетани с агресивна експанзионистка политика, довеждат до избухването на Втората световна война през 1939 г. В хода на войната нацистките сили извършват системни военни престъпления и геноцид.
Холокостът и системата на преследване
Преследването на евреите и други групи преминава през фази: правно ограничаване и социална изолация, конфискация на имущество, насилствено отделяне в гета, депортиране и окончателно унищожение. За изпълнение на "окончателното решение" се използват различни механизми — мобилни убийствени групи (Einsatzgruppen), концентрационни и изолаторни лагери, както и специално изградени лагерни комплекси за масово избиване. Важни моменти в процеса на планиране и координация са срещи като конференцията във Ванзее (1942 г.).
Жертвите на Холокоста включват приблизително 6 милиона евреи. Към тях трябва да се добавят милиони други жертви: роми, лица с увреждания (убити в програма за евтаназия), политически противници, хомосексуални, свидетели на Йехова, съветски военнопленници и цивилни от окупираните територии.
Някои най-известни лагери и центрове за избиване са Аушвиц–Биркенау, Треблинка, Собибор, Белжец, Мајданек и Хелмен (Chelmno) — места на мащабни човешки страдания и убийства.
Крахът на режима и последици
През 1945 г. режимът на Хитлер пада под натиска на съюзническите сили. Следвоенните процеси — най-известният от които са Нюрнбергските процеси — съдят водещи лидери на нацисткия режим за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и други обвинения. В много страни се провежда политика на деназификация с цел разтуряне на нацистките структури, наказание на извършителите и реабилитация на обществото.
Наследство и съвременни реакции
Нацизмът остава символ на расова омраза, тоталитаризъм и масови зверства. Веднага след войната и до днес много държави имат закони срещу възраждане на нацистка идеология, расова омраза, подбуждане към насилие и отричане на Холокоста. В съвремието съществуват неонацистки движения и крайнодесни групи, срещу които обществото, институциите и правосъдните системи продължават да се борят.
Защо е важно да се изследва и помни
Изучаването на нацизма и Холокоста е важно, за да се разберат механизмите на тоталитаризма, пропагандата, дискриминацията и радикализацията, както и да бъде съхранена паметта за жертвите. Паметта и образованието помагат за превенция на подобни идеологии и практики в бъдеще.
Възходът на нацистите на власт (1919-1934 г.)
Адолф Хитлер, лидерът на нацистка Германия, пише книга, наречена Mein Kampf ("Моята борба"). В книгата се казва, че всички проблеми на Германия са се случили, защото евреите са правили планове да навредят на страната. Той също така казва, че еврейски и комунистически политици са планирали примирието от 1918 г., което слага край на Първата световна война и позволява на Германия да се съгласи да плати огромни суми пари и стоки (репарации).
През ноември 1923 г. нацистите се опитват да свалят демократичното германско правителство, създадено след Първата световна война. Нацисткото мислене набляга на конфликтите и насилието и вярва, че те са най-добрият начин за решаване на политическите проблеми. Затова нацистите създават своя частна армия, наречена Sturmabteilung (SA), която понякога е известна като "нацистките щурмоваци" или просто "кафявите ризи". По това време много политически партии в Германия имат свои частни армии, за да пазят своите събития и срещи от частните армии на други политически партии. Опитът за завземане на властта се нарича Мюнхенски пуч или Пуч в бирарията и е потушен след по-малко от 24 часа.
След пуча Хитлер е вкаран в затвора за шест месеца, а нацистката партия е забранена за кратко. Тя получава разрешение да съществува отново, ако обещае да бъде само демократична. Нацистите се съгласяват, но дават ясно да се разбере, че ако вземат властта в Германия, ще я превърнат в диктатура. Нацистите вярват в нещо, наречено "принцип на фюрера", което означава, че според тях всички групи трябва да бъдат организирани като армии, като се проявява абсолютна лоялност към лидера на групата. Те искат да приложат този принцип в Германия. Те не бяха съгласни с демокрацията, защото смятаха, че тя разделя групите, което ги прави по-слаби.
До началото на 30-те години на ХХ век нацистите се представят много зле на изборите, след което стават изключително популярни. Това може да се обясни отчасти с огромното нарастване на бедността в Германия, причинено от катастрофата на Уолстрийт през 1929 г., и с нацистките обещания да възстановят германската сила и гордост. Това обаче не е единствената причина за идването на нацистите на власт, защото на Адолф Хитлер все пак му трябват повече от три години, за да стане канцлер на Германия след катастрофата.
През нощта на 27 февруари 1933 г. срещу 28 февруари 1933 г. някой подпалва сградата на Райхстага. Това е сградата, в която се провеждат заседанията на германския парламент. Нацистите обвиняват за това комунистите. Противниците на нацистите твърдят, че самите нацисти са го направили, за да дойдат на власт. Още същия ден е приет извънреден закон, наречен Reichstagsbrandverordnung. Правителството твърди, че той е за защита на държавата от хора, които се опитват да навредят на страната. С този закон повечето от гражданските права на Ваймарската република вече не се зачитаха. Нацистите използваха това срещу останалите политически партии. Членовете на комунистическата и социалдемократическата партия бяха вкарвани в затвора или убивани.
Нацистите стават най-голямата партия в парламента. До 1934 г. те успяват да направят всички останали партии незаконни. Демокрацията е заменена с диктатура. Адолф Хитлер става лидер (фюрер) на Германия и има право да издава каквито закони пожелае.
Нацисткият е стандартът на Хитлер по време на мандата му като президент на Германия
Живот в нацистка Германия (1934-1945)
Нацистите променят Германия според своите представи за това каква трябва да бъде една страна. Те създават тоталитарна държава, в която правителството се опитва да има пълен контрол над живота на обикновените хора.
В училищата няколко предмета са променени, за да отговарят на нацистката интерпретация. Историята се преподава така, че да се набляга на германските военни победи и да се обвиняват евреите и марксистите за поражението в Първата световна война. На децата са преподавани и уроци по расова хигиена, в които им се преподават псевдонаучни расистки принципи. През 1936 г. всички германски деца трябва да членуват в "Хитлерюгенд", който е нацистки вариант на скаутското движение и има за цел да ги подготви за войници във войните срещу други раси.
Хората, които се противопоставят на нацистите, са смятани за предатели. Нацистите създават много ефективна полицейска държава, ръководена от Хайнрих Химлер и неговия заместник Райнхард Хайдрих. Те ръководят организация, наречена Schutzstaffel (SS), която поема контрола над всички полицейски сили в Германия. СС създават и нова тайна полицейска организация, наречена Гестапо, която преследва хора, които искат да протестират срещу нацисткото правителство. Враговете на нацистите редовно са измъчвани, затваряни в концентрационни лагери или екзекутирани.
Атакуване на други държави
В качеството си на германски лидер (фюрер) на нацистка Германия Хитлер започва да премества нацистките армии в съседни държави. Когато Германия напада Полша, започва Втората световна война. Западни държави като Франция, Белгия и Нидерландия бяха окупирани и трябваше да бъдат третирани от Германия като колонии. В източните страни обаче, като Полша и Съветския съюз, нацистите планират да избият или поробят славянските народи, за да могат германските заселници да завземат земите им.
Нацистите сключват съюзи с други европейски държави, като Финландия и Италия. Всяка друга европейска страна, която се съюзи с Германия, го направи, защото не искаше да бъде завладяна от Германия. Чрез тези съюзи и инвазии нацистите успяват да контролират голяма част от Европа.
Холокостът
По време на Холокоста милиони евреи, както и роми (наричани още "цигани"), хора с увреждания, хомосексуалисти, политически противници и много други хора са изпратени в концентрационни лагери и лагери на смъртта в Полша и Германия. Нацистите убиват милиони от тези хора в концентрационните лагери с отровен газ. Нацистите също така убиват милиони хора от тези групи, като ги принуждават да полагат робски труд, без да им дават много храна и дрехи. Общо 17 милиона души загиват, като 6 милиона от тях са евреи.
Победа на съюзниците
През 1945 г. Съветският съюз превзема Берлин, след като побеждава германската армия в Русия. Съветската Червена армия се среща с американската и британската армия, които се сражават на територията на Германия след нахлуването в нацистка Европа от Нормандия във Франция на 6 юни 1944 г. Нацистите загубиха, защото Съюзниците имаха много повече войници и повече пари от тях.
По време на инвазията в Берлин Хитлер се застрелва в бункер заедно с новата си съпруга Ева Браун. Други нацисти също се самоубиват, включително Йозеф Гьобелс само ден след като Хитлер го определя за свой наследник. Нацистите се предават, след като Червената армия превзема Берлин.
Нюрнбергски процес
След войната правителствата на съюзниците, а именно САЩ, Великобритания и Съветския съюз, провеждат съдебни процеси срещу нацистките лидери. Тези процеси се провеждат в Нюрнберг, Германия. По тази причина тези процеси са наречени "Нюрнбергски процес". Лидерите на Съюзниците обвиняват нацистките лидери във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, включително в убийството на милиони хора (в Холокоста), в започването на войни, в конспирация и в принадлежност към незаконни организации като SS (наричани на немски език "Schutzstaffel"). Повечето нацистки лидери са признати за виновни от съда и са изпратени в затвора или са осъдени на смърт и екзекутирани.
Нацистите след войната
От 1945 г. насам няма нацистка държава, но все още има хора, които вярват в тези идеи. Тези хора често се наричат неонацисти. Ето някои примери за съвременни нацистки идеи:
- Германските народи превъзхождат всички останали раси.
- Много неонацисти променят думата "германски" на "всички бели хора".
- Те говорят срещу евреите, а понякога и срещу други раси. Например:
- Те твърдят, че Холокостът не се е случил и че е измислен от евреите.
- Те казват, че Хитлер е имал право да обвинява евреите за проблемите на Германия след Първата световна война;
- Те казват на хората да мразят евреите и други групи от хора.
- Те вярват, че евреите имат твърде много власт в света.
След войната в Германия и други страни, особено в Европа, са приети закони, които забраняват да се твърди, че Холокостът не се е случил. Понякога те забраняват и поставянето под въпрос на броя на засегнатите от него хора, което означава, че не са били убити толкова много хора, колкото повечето хора си мислят. кой е написал това? Съществуват известни спорове дали това засяга свободата на словото на хората. Някои държави, като Германия, Австрия и Франция, също забраниха използването на нацистки символи. Забранено е също така да се прави позиция на нацисткия обет в популярен медиен източник, за да се спре използването им от нацистите.
Свързани страници
- Адолф Хитлер
- Нацистка евгеника
- Жертви на Холокоста
Въпроси и отговори
В: Какво представлява нацизмът?
О: Нацизмът е съвкупност от политически убеждения, свързани с Нацистката партия на Германия. Той е крайно дясна, фашистка идеология, която е силно вдъхновена от трудовете на Освалд Шпенглер.
В: Кога нацистката партия получава власт?
О: Нацистката партия получава властта през 1933 г. и започва да осъществява идеите си в Германия, която нарича Трети райх.
В: В какво вярват нацистите за арийската раса?
О: Нацистите са вярвали, че само арийската (германската) раса е способна да изгражда нации, а другите раси са проводници на корупционни сили като капитализма и марксизма. Те също така са смятали арийската раса за "господстваща раса", което означава, че са смятали, че са биологично по-развити от другите хора и заслужават да имат власт над тях.
Въпрос: Какви реформи са искали да осъществят някои нацисти?
О: Някои нацисти искаха да премахнат икономическите класи в Германия и правителството да поеме контрола върху големите предприятия. Тези реформи биха отишли по-далеч от това, което Хитлер е планирал, затова много от тези нацисти са убити по негова заповед по време на така наречената "Нощ на дългите ножове".
Въпрос: Кого обвиняват нацистите за поражението на Германия в Първата световна война?
О: Нацистите обвиняват еврейския народ за поражението на Германия в Първата световна война; това е известно като "Мит за удара в гърба". Освен това те обвиняват евреите за бързата инфлация и практически всички други икономически беди, с които се сблъсква Германия по това време поради поражението си в Първата световна война.
Въпрос: Каква пропагандна тактика използваха срещу евреите?
О: Нацистите използват пропагандна тактика, известна като "търсене на изкупителна жертва" срещу евреите, при която лениво, но ефективно ги обвиняват за всички проблеми, пред които е изправена Германия по това време. Това се използва, за да се оправдаят зверствата, извършени от тях срещу евреите по време на Втората световна война.
Въпрос: Как са прилагали расистките идеи?
О: За да се приложат расистките идеи, Нюрнбергските расови закони (създадени през 1935 г.) забраняват на неарийците и политическите опоненти да работят на държавна служба, като същевременно забраняват всякакви сексуални контакти между "арийци" и "неарийци". Милиони евреи, роми и други хора са изпратени в концентрационни лагери или лагери на смъртта, където са убити; тези убийства днес се наричат "Холокост".
обискирам