Чарлз Дарвин | Английски естественик

Чарлз Робърт Дарвин (12 февруари 1809 г. - 19 април 1882 г.) е английски естествоизпитател. Роден е в Шрусбъри, Шропшир. Известен е с работата си върху теорията за еволюцията.

Книгата му "За произхода на видовете" е публикувана през 1859 г. В тази книга той представя много доказателства, че еволюцията е настъпила. Освен това той предлага естествения подбор като начин, по който е протекла еволюцията.

Дарвин не е знаел нищо за генетиката: той никога не е чел труда на Грегор Мендел. Въпреки това обяснението на Дарвин за еволюцията в основата си е правилно. За разлика от Ламарк, идеята на Дарвин е, че шията на жирафа е станала по-дълга, защото тези с по-дълги шии оцеляват по-добре.^p177/9 Тези оцелели са предали гените си и с времето целият вид се е сдобил с по-дълги шии.

Чарлз Дарвин, на около 45 години

Пътуване на HMS Beagle

Дарвин прекарва почти пет години на борда на изследователския кораб на Кралските военноморски сили HMS Beagle. Той е гостуващ естественик, което означава, че отговаря за събирането на материали и бележки за животните, растенията и геологията на страните, които посещават. Екипажът на кораба съставял карти на всички крайбрежни райони, които можели да се използват от военноморския флот, където и да отиде по света. По онова време Великобритания имаше най-големия флот в света и световна империя.

Дарвин събираше навсякъде, където корабът кацнеше. Той открива огромни вкаменелости на наскоро изчезнали бозайници, преживява земетресение в Чили и забелязва, че земята се е издигнала. Знаел за издигнати плажове на други места, високо в Андите, с вкаменени миди и дървета, които някога са растели на пясъчен плаж. Очевидно Земята се е променяла постоянно, като на някои места земята се е издигала, а на други е потъвала. Той събира птици и насекоми и изпраща пратки в Кеймбридж, за да ги идентифицират експерти.

Дарвин е първият природоизпитател, посетил островите Галапагос, разположени на западния бряг на Еквадор. Той забелязва, че някои от птиците приличат на присмехулниците на континента, но са достатъчно различни, за да бъдат отделени в отделен вид. Започва да се чуди как толкова много нови видове са се появили на тези острови.

Когато Дарвин се завръща в Англия, той редактира поредица от научни рецензии за пътуването и пише личен дневник, който познаваме под името "Пътешествието на Бийгъл". Това е един от най-великите природонаучни дневници.

През 1843 г. Дарвин, който вече има две деца от съпругата си Ема, купува Даун Хаус в село Даун, Кент. Той живее там до края на живота си, а днес къщата и съдържанието ѝ са отворени за посетители.

Карта на света, показваща пътя.

Еволюция

По време на пътуването си с кораба "Бийгъл", а по-късно и в Лондон, Дарвин се запознава с идеите на преподобния Т. Р. Малтус. Малтус е осъзнал, че макар хората да могат да удвояват населението си на всеки 25 години, това не се случва на практика. Той смята, че причината за това е борбата за съществуване (или ресурси), която ограничава броя им. Ако броят им се увеличава, гладът, войните и болестите водят до повече смъртни случаи. Дарвин, който знаел, че всички живи същества по принцип могат да увеличат броя си, започнал да се замисля защо някои оцеляват, а други - не.^p264-268 Отговорът му отнема години.

Теорията за еволюцията твърди, че всички живи същества на Земята, включително растения, животни и микроби, произлизат от общ прародител, като бавно се променят през поколенията. Дарвин предполага, че начинът, по който живите същества се променят с течение на времето, е чрез естествен подбор. Това е по-доброто оцеляване и размножаване на тези, които най-добре се вписват в околната среда. Приспособяването към мястото, където живеете, се нарича адаптация. Тези, които най-добре се вписват в мястото, където живеят, най-добре адаптираните, имат най-голям шанс да оцелеят и да се размножат. Тези, които са по-слабо адаптирани, нямат шанс да оцелеят. Ако не оцелеят достатъчно добре, за да отгледат малки, това означава, че не предават гените си. По този начин видът постепенно се променя.

Първата глава на "Произход" е посветена на опитомените животни, като например говедата и кучетата. Дарвин напомня на читателите за огромните промени, които човечеството е направило в домашните си животни, които някога са били диви видове. Промените са постигнати чрез селективно развъждане - подбор на животни с желани качества за развъждане. Това се е случвало поколение след поколение, докато се стигне до съвременните породи. Може би това, което човекът е направил умишлено, би могло да се случи в природата, където някои биха оставили повече потомство от други.

Дарвин забелязва, че макар младите растения и животни да приличат много на родителите си, нито едно от тях не е напълно еднакво и винаги има разнообразие във формата, размера, цвета и т.н. Някои от тези различия растението или животното може да е получило от своите предци, но други са нови и са причинени от мутации. Когато тези различия правят даден организъм по-способен да живее в дивата природа, той има по-голям шанс да оцелее и ще предаде гените си на потомците си, а те - на своите потомци. Всяко различие, което би довело до намаляване на шансовете на растението или животното да живее, би било по-малко вероятно да се предаде и в крайна сметка би изчезнало напълно. По този начин групите от сходни растения или животни (наречени видове) бавно променят формата си, за да могат да живеят по-успешно и да имат повече потомство, което да ги надживее. И така, естественият отбор има сходство със селективното размножаване, с тази разлика, че той ще се случва от само себе си, в продължение на много по-дълъг период от време.

Той започва да мисли за това през 1838 г., но минават цели двадесет години, преди идеите му да станат обществено достояние. Към 1844 г. той успява да напише чернова на основните идеи в тетрадката си. Историците смятат, че той не е говорил за теорията си, защото се е страхувал от публична критика. Знаел е, че теорията му, в която не се обсъжда религията, повдига въпроси за буквалната истинност на Книгата Битие. Каквато и да е причината, той публикува теорията си в книга едва през 1859 г. През 1858 г. той чува, че друг биолог, Алфред Ръсел Уолъс, има същите идеи за естествения подбор. Идеите на Дарвин и Уолъс са публикувани за първи път в списанието на Линейното общество в Лондон през 1858 г. След това Дарвин публикува книгата си през следващата година. Името на книгата е "За произхода на видовете чрез естествения подбор" или запазването на облагодетелстваните раси в борбата за живот. Обикновено тази книга се нарича "Произход на видовете".

Копие на "Произход на видовете" от 1859 г.

Други произведения

Дарвин пише и редица други книги, повечето от които също са много важни.

Неговите книги

1838-43: Бийгъл: публикувана между 1839 и 1843 г. в пет части (и деветнадесет броя) от различни автори, редактирана и ръководена от Чарлз Дарвин, който участва с раздели в две от частите:

1838 г.: Част 1, № 1 Изкопаеми бозайници, от Ричард Оуен (предговор и геоложки увод от Дарвин)
1838 г.: Част 2, № 1 Бозайници, от Джордж Робърт Уотърхаус (Географско въведение и Известие за техните навици и ареали от Дарвин)

1839 г.: Дневник и бележки (Пътешествието на Бийгъл)
1842: Структура и разпространение на кораловите рифове
1844: Геоложки наблюдения на вулканични острови
1846: Геоложки наблюдения върху Южна Америка
1849: John Herschel.
1851: Монография на подклас Cirripedia, с фигури на всички видове. The Lepadidae; or, Pedunculated Cirripedes. Живи бръмбари.

1854: Монография на подклас Cirripedia, с фигури на всички видове. Balanidae (или Sessile Cirripedes); Verrucidae и др.

1851: Монография на изкопаемите Lepadidae, или педункулирани цирипеди от Великобритания. Изкопаеми бръмбари.

1854: Монография на изкопаемите баланиди и верруциди от Великобритания

1859: За произхода на видовете чрез естествения подбор, или запазването на облагодетелстваните раси в борбата за живот
1862: За различните начини, по които британските и чуждестранните орхидеи се оплождат от насекоми (Fertilisation of orchids)
1865: За движенията и навиците на катерливите растения (статия на Linnean Society, публикувана в книга през 1875 г.)
1868: Промяната на животните и растенията при опитомяване
1871: Произходът на човека и подборът по отношение на пола
1872: Изразяването на емоциите при човека и животните
1875: Насекомоядни растения
1876: Ефектите от кръстосаното и самооплождането в зеленчуковото царство
1877: Различните форми на цветовете на растения от един и същи вид
1880: Силата на движението при растенията
1881: Образуването на растителна плесен чрез действието на червеи.

През 2020 г. оригиналните ръкописи на "Произход на видовете" са върнати в библиотеката на Кеймбриджския университет. Те са били откраднати 22 години по-рано.

Свързани страници

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Чарлз Робърт Дарвин?

О: Чарлз Робърт Дарвин е английски естествоизпитател, роден в Шрусбъри, Шропшир. Известен е с работата си върху теорията за еволюцията.

В: Каква книга е публикувал?

О: През 1859 г. Дарвин публикува книга, наречена "За произхода на видовете".

В: Какви доказателства представя в подкрепа на еволюцията?

О: В книгата си Дарвин представя много доказателства, че еволюцията е настъпила, и предлага естествения подбор като начин, по който е протекла еволюцията.

В: Дарвин познавал ли е генетиката?

О: Не, Дарвин никога не е чел трудовете на Грегор Мендел и затова не е бил наясно с генетиката, когато е предлагал своята теория за еволюцията.

В: Как Дарвин обяснява защо жирафите имат дълги шии?

О: Според идеята на Ламарк шиите на жирафите са станали по-дълги, защото тези с по-дълги шии са оцелели по-добре и са предали гените си, в резултат на което с течение на времето целият вид е получил по-дълги шии.

В: Правилно ли е било обяснението на Ламарк?

О: Не, въпреки че обяснението на Ламарк е било подобно на това, което сега знаем за генетиката и еволюцията, то е било фундаментално неправилно в сравнение с това, което разбираме днес благодарение на напредъка на науката оттогава.