Опитомяване: определение, история и процес на одомашняване

Опитомяване: дефиниция, история и процес на одомашняване — как дивите животни и растения стават домашни, етапи и приложения в земеделието и животновъдството.

Опитомяването е промяна, която настъпва в дивите животни или растения, когато те са отглеждани от хора за дълго време. Латинският термин буквално означава "да се направи подходящо за дом". Опитомяването включва биологични, поведенчески и морфологични промени, при които популациите стават по-зависими от хората и по-полезни за човешки нужди.

Как протича опитомяването

Ако хората вземат диви животни и растения, отглеждат ги и ги размножават, с течение на времето животните и растенията могат да се променят. Животните и растенията стават зависими от хората, които ги отглеждат, и се променят по начин, който е по-добър за използване от човека. Тази промяна (одомашняване) се случва, като хората избират кои животни да се размножават в следващото поколение. Биолозите наричат този метод изкуствен подбор.

Процесът обикновено минава през няколко етапа:

• Неумишлен (или „неосъзнат“) подбор — хората събират и отглеждат растения или животни и по този начин засягат кои индивиди оцеляват и се размножават.
• Целенасочен подбор — хората съзнателно избират желани характеристики (например по-добър вкус, по-спокойно поведение, по-голяма продуктивност) и кръстосват подходящите индивиди.
• Развъждане и генетично закрепване — предпочитаните черти се фиксират в популацията чрез многократни поколения и селекция.

Кога и къде е започнало опитомяването

Първото опитомяване на растенията е станало по време на първото използване на земеделието, около преди 10 000–12 000 години по време на неолитната революция. Тогава хората започват да култивират диви зърнени и други растения и да ги селектират за повече и по-големи семена. Опитомяването на животните има много по-дълга и разнообразна история: първи често се посочват кучета, опитомени вероятно преди поне 15 000–20 000 години (според някои генетични изследвания дори по-рано) от вълци.

По време на неолитната революция хората опитомяват овце и кози, а по-късно говеда и свине. Различни култури по света са опитомили и други видове в различно време — коне, крави, овце, свине, кокошки, камили и др. Много култури също опитомяват растения като пшеница, ечемик, ориз, царевица (маис), картофи и бобови растения.

Разлика между опитомяване и приручаване

Важно е да се прави разлика между опитомяване и приручаване (taming). Приручаването е индивидуален процес, при който отделни диви животни свикват с човека и се държат покорно; опитомяването е генетична промяна на популацията през поколения и води до постоянни промени в генофонда и поведението.

Генетични и морфологични промени

Опитомяването води до характерен набор от промени, известен като „синдром на одомашняване“ — по-малки мозъци (в някои видове), по-къси муцуни, промени в окраската (петна, бели петна), по-изразено juvenilizирано поведение (по-неплашливо, по-плахо), по-къса плодородна цикличност и по-голяма размножителна продуктивност. При растенията се наблюдават промени като по-големи и по-задържащи семена (например несепящи класове при зърнени култури), промени в вкуса и намалената защитна химия.

Доказателства за тези промени идват от археологични находки — форми на кости, зъби, размер на семена, както и от генетични изследвания, които често показват множество независими центрове на опитомяване и генетични бутилки (bottlenecks) при преминаване от диво към опитомено състояние.

Примери и центрове на опитомяване

• Кучето — вероятно първият опитомен вид, възникнало от вълците в Евразия преди хиляди години.
• Овце, кози, говеда, свине — опитомени в Близкия изток (Плодородния полумесец) и в други региони по време на неолита.
• Растения като пшеница, ечемик, ориз, царевица и картофи — доместикация, водеща до основните земеделски култури на различни континенти.

Влияние върху човешките общества и природата

Опитомяването е ключов фактор за прехода към уседнал начин на живот, увеличаване на хранителната база, растеж на населението и формиране на сложни общества. Земеделието и животновъдството довеждат до икономически специализации, търговия, градове и развитието на цивилизациите.

От друга страна, опитомяването има и екологични и етични последици: загуба на генетично разнообразие (особено при селективни породи), изчезване на диви популации, хуманитарни въпроси за благосъстоянието на опитомените животни и натиск върху местообитанията.

Съвременни методи и проблеми

Днес селекцията се комбинира със съвременни технологии — контролирано кръстосване, изкуствено оплождане, генетично картографиране, а при някои култури и генетично модифициране. Това позволява по-бързо подобряване на желани черти, но поставя и въпроси за биоетика, безопасност и опазване на разнообразието.

Също така има явления като ферилизиране (връщане на опитомен вид към диви навици) и потенциални хибридизации между опитомени и диви популации, които могат да повлияят на екосистемите.

Заключение

Опитомяването е сложен биологичен и културен процес, чрез който хората са променили и продължават да променят растителните и животинските видове в своя полза. То е ключово за историческото развитие на човечеството и остава активна област на научни изследвания и обществен дебат.

Одомашнени животни

Произход на кучето

Произходът на домашното куче (Canis lupus familiaris) започва с опитомяването на сивия вълк (Canis lupus) преди няколко десетки хиляди години. Опитомените кучета са предоставили на първите хора животно за охрана, източник на храна, козина и работно животно (за лов, теглене на шейни). Този процес продължава и до днес.

Според археологията най-ранното известно опитомяване е вероятно 30 000 г. пр.н.е., а със сигурност - 7 000 г. пр.н.е. Други данни сочат, че кучетата са опитомени за първи път в Източна Азия.

Може би най-ранното ясно културно доказателство за това опитомяване е първото куче, намерено погребано заедно с хора преди 12 000 години в Палестина.

Други животни

Котките също са били опитомени доста рано. В началото на земеделието хората започнали да опитомяват овце и кози, а по-късно и свине и говеда. Други животни, които са били опитомени рано, са камилите, магаретата и конете. Някои животни, като домашния заек, са опитомени едва в последно време.

Много други животни, които са били изкуствено селектирани от хората в продължение на дълъг период от време, а не просто да живеят с хора. Списъкът не е изчерпателен.

Птици

·        

Пилешко

·        

Домашна гъска

·        

Домашна патица

·        

Домашна пуйка

·        

Фантастичен гълъб

Бозайници

·        

Домашно куче

·        

Домашна котка

·        

Говеда

·        

Домашни овце

·        

Домашна свиня

·        

Магаре

·        

Домашна коза

·        

Домашен заек

·        

Морско свинче

Риба

·        

Риба клоун

·        

Домашна златна рибка

·        

Синя риба-хищник

·        

Кои

Насекоми

·        

Медоносна пчела

·        

Домашен копринен молец

Самоубийство

Самодомакинството е еволюционен процес, при който се прави подбор срещу агресивното поведение, което прави даден вид по-малко агресивен и по-приятелски и социален. Бонобо, които имат общ прародител с шимпанзетата, проявяват много по-малко агресия от шимпанзетата. Смята се, че бонобото се е "опитомило", тъй като женските бонобо се размножават само с по-кротките мъжки. Този процес може да се отнася и за хората, които са много социални в сравнение с другите видове.

 
Бонобо са по-малко агресивни от шимпанзетата  

Въпроси и отговори

В: Какво означава латинският термин за опитомяване?

В: Как става опитомяването?

В: Кое е първото опитомено растение?

В: Кога хората за първи път опитомяват кучета?

В: Кои други животни са били опитомени по-късно?

В: Какви са някои от приложенията на опитомените растения?

В: Как хората използват повечето опитомени животни?

Търсене по буква