Камили (Camelidae): видове, произход и интересни факти

Камили (Camelidae): видове, произход и интересни факти — прочетете за дромедари, бактрийци, Protylopus, лами, алпаки и еволюционната им история.

Камилите са бозайници от семейство Camelidae. Камилите образуват род Camelus. В рода Camelus има три живи вида: дромедарът (едногръбият, Camelus dromedarius), бактийската камила (двугръбата домашна форма, Camelus bactrianus) и дивата бактрийска камила (Camelus ferus), която се счита за отделен вид и е критично застрашена в естественото си местообитание. Най-известни и разпознаваеми са дромедарските (с една гърбица) и бактрийските (с две гърбици) камили.

Семейството на камилите включва и камилите от „Новия свят“: лама, алпака, гуанако и викуня. Тези южноамерикански видове имат по-нисък растеж и различни адаптации за живот в планинските райони на Андите в сравнение с големите ориенталски и централноазиатски камили.

Произход и еволюция

Най-ранната известна камила, наречена Protylopus, е живяла в Северна Америка преди около 40–50 милиона години, през еоцена. Тя е била с размерите на заек и е обитавала откритите гори на днешна Южна Дакота. От Северна Америка предците на camelids мигрират към Азия и Южна Америка по време на миоцена и плейстоцена чрез сухоземни свръзки (на север през Беринговия мост и на юг към Южна Америка). В Азия се развиват родовете, довели до съвременните Camelus, а в Южна Америка — до новосветските ламоподобни видове.

Анатомия и адаптации

• Гърбици: Хубките на камилите не съхраняват вода, а резерви от мазнини, които могат да се използват като енергия при продължително гладуване. Това също им позволява да издържат дълго време без храна.
• Регулиране на температурата: Камилите могат да променят телесната си температура в широки граници (позволявайки дневни колебания), което намалява загубата на вода чрез изпотяване.
• Нос и очи: Могат да затварят ноздрите си при пясъчни бури и имат дълги мигли и плътни вежди, които предпазват очите от прах и пясък.
• Крака и ходене: Двупалите ходила с широки, меки подложки осигуряват опора на пясък и скалист терен.
• Вода и храна: Камилите са преживни и могат да пасат груба, солена и суха растителност. При нужда изпиват голямо количество вода наведнъж (десетки литри) и бързо я усвояват.

Поведение, размножаване и дълголетие

Камилите са социални животни, които често се събират в стада. Бременността при камилите трае около 12–14 месеца (около година и два месеца), след което се ражда едно теле. Възрастта на полова зрялост и дълголетието варират, но много камили живеят 30–50 години при добри условия.

Домашни и диви популации, използване от човека

Камилите от древни времена са важни за хората в аридни и планински райони: използвани са за транспорт (като каравани), като източник на мляко, месо, вълна и кожа. Новосветските ламоподобни (лама, алпака) са основни домашни животни за индианските народи на Андите, докато дромедарите и бактрийските камили са ключови за живота в пустините и степите в Азия и Африка. Някои популации на дромедари са диви или полудиви (например в Австралия), а дивата бактрийска камила е силно застрашена и обитава ограничени региони в Централна Азия.

Статус и опазване

Статусът на видовете варира: някои (като дромедара и домашните форми) са широко разпространени, докато дивата бактрийска камила е критично застрашена. Новосветските видове като викунята и гуанакото са преминали през периоди на силен лов и спад в популацията, но благодарение на програми за опазване и регулиране на ловуването някои от тях се възстановяват.

Интересни факти

• Хълбоци: Хълбоците на камилите са отличителен белег — едногръби и двугръби форми.
• Храна: Камилите могат да ядат колкото груба, толкова и солена растителност, включително бодливи храсти.
• Мляко: Камилското мляко е хранително и в традиционните общества е важен източник на белтъчини и мазнини.
• Пустинни умения: Способността им да издържат в екстремни температури и при дълги периоди без вода ги прави незаменими за хората в сухите региони.

Камилите са едни от най-успешните бозайници за живот в екстремни условия, с дълга еволюционна история и голямо значение за човешките общества по света.

Местообитание и адаптация

Камилите живеят в пустини, където е горещо и сухо. Камилите са се адаптирали и са открили начини, които им помагат да оцелеят в пустините. Те имат гъста космена покривка, която ги предпазва от горещината през деня и ги топли през нощта. Големите им крака разпределят тежестта им върху пясъка, когато вървят. Когато има храна и вода, камилата може да изяде и изпие големи количества от тях и да ги складира като мазнини в гърбицата. След това, когато няма храна или вода, камилата използва мазнините за енергия, а гърбицата става малка и мека. Отпадъците на камилата съдържат много малко вода. Дори водата от дъха на камилата се връща обратно в устата ѝ. Камилите имат гъсти вежди, които не позволяват на пясъка да влезе в очите им по време на пясъчна буря. Тя има дълъг тънък врат, за да достига високи листа, например палми, и гумени лепенки на корема и коленете, за да предпазва кожата при коленичене и седене върху горещия пясък. Те се образуват след петгодишна възраст.

Камилата има естествено адаптирана система за регулиране на температурата - тя може да променя телесната си температура с шест градуса по Целзий в двете посоки. Тя има два комплекта мигли, затварящи мускули на носните проходи с разрязани ноздри, космати уши и здрава, кожена кожа, която предпазва камилата от наранявания в извънредни ситуации като пясъчна буря. Тя има дебели гумени устни, за да се храни със сухи и бодливи растения, и голяма космата опашка, за да отблъсква вредители като комари и мухи.

Камили през 2003 г.

Живот

Камилите живеят на групи, в които има един мъжки, много женски и техните малки или телета. Те са животни, които използват копитата си.

Възпроизвеждане

Неродената камила е бременна от 9 до 11 месеца. Обикновено се ражда по едно теле. Телето на камилата може да тича само няколко часа след раждането си. Телетата се отбиват, когато са на около 1 година.

Диета

В пустинята хората хранят камилите с трева, зърно, пшеница и овес. Когато камилите пътуват в пустинята, често е много трудно да се намери храна. Затова може да се наложи животното да живее със сухи листа, семена и бодливи клонки (без да си наранява устата). Ако няма редовна храна, камилите ще изядат всичко:, кожа, дори палатката на собственика си.

Храносмилане

Камилите са преживни животни, но преди да преглътнат храната, те не я сдъвкват добре. Първият стомах съхранява храната, която не е сдъвкана напълно. По-късно тази храна се връща в устата на камилата и тя я сдъвква отново. След това камилата я поглъща и тя отива в другите части на стомаха, за да бъде напълно усвоена.

Майка дромедара и нейното теле.

Камили и хора

Камилите са опитомени от хората преди около 5000 години. Използват се за езда и пренасяне на вещи, както и за месо, мляко и вълна.

Като опитомени животни те се използват в Африка, Азия, а от XIX век и в Австралия. Около 900-1000 диви бактрийски камили все още живеят в Китай, Тибетското плато и Монголия. В Австралия вече няма диви дромедари, но има избягали домашни дромедари. Днес около 700 000 дромедара живеят на свобода в пустошта на Австралия.

Влак с камили в Африка.

Въпроси и отговори

В: Какво представляват камилите?

В: Колко вида камили има?

В: Кои са двата вида камили, които са най-известни?

В: Кои други животни са включени в семейството на камилите?

В: Къде и кога е живяла най-ранната известна камила?

В: Какъв е бил размерът на най-ранната известна камила?

В: Къде е живяла най-ранната известна камила?

Търсене по буква