Еоценът е втората геоложка епоха в палеогена и е най-дългата. Започва преди 56 милиона години и завършва преди 33,9 милиона години с глобална предупредителна криза. Преди него е бил палеоценът, а след него - олигоценът. Еоценът обхваща множество важни климатични и биологични събития: бързо затопляне в началото (известно като палеоцен-еоценски термичен максимум), дълготрайни горещи и влажни условия, разцвет на много групи бозайници и птици, и накрая — рязко глобално охлаждане и масово измря-ване в края на епохата.

Климат и атмосферни промени

През еоцена климатът е бил много по-топъл от днешния — както в началото на епохата, така и през по-голямата ѝ част. В началото на еоцена е достигнат палеоцен-еоценският термичен максимум (PETM), който е продължил приблизително 100 000 години и е предизвикал бързо покачване на температурите (оценявано на няколко градуса по Целзий) и голямо разместване в цикъла на въглерода. Това състояние е довело до изменение на морската химия (частична киселинност на океаните) и до масови смени в морските организми.

По-късно през еоцена настъпва постепенно охлаждане. В края на епохата рязко понижение на температурата и концентрацията на въглероден диоксид предизвикват образуване на първите устойчиви ледени шапки на Антарктида и промяна в океанската циркулация. Тези промени са свързани с прехода към олигоцена и с големи фаунистични реорганизации.

Флора

Земната повърхност през еоцена е била силно залесена. Топлите и влажни условия са поддържали обширни гори с тропични и субтропични растения дори в полярните райони. В северните ширини са се срещали гори от умерения пояс в арктическите и антарктическите райони — с дървета, папрати, палми и широколистни представители. Тези условия позволяват разпространението на много растителни групи, които после служат за хранителна база на разнообразна фауна.

Фауна и еволюция на бозайниците

Еоценът е ключов период за еволюцията и разпространението на съвременните групи бозайници. Много от новите разреди се появяват и се диференцират през тази епоха, макар ранните им представители да са били само дребни (често под 10 kg). В тази фаза повечето растителноядни бозайници са били браузъри, а не пастири — те се хранеха предимно с листа и мека растителност, а не с пасищни треви.

  • Появата и радиацията на перисодактилите (прамарки като ранните коне — типичен пример е Eohippus), носорогоподобни и други еднокопитни.
  • Еволюция на каторизирани групи като примитивните хищници (Creodonta) и ранните представители на истинските хищници (Carnivora).
  • Развитие на примати, гризачи и прилепи — първите съвременни представители на тези групи се появяват и диверсифицират.
  • Появата и адаптацията на архаеоцетите — пра-китове, които постепенно преминават от брегов към морски начин на живот (родове като Pakicetus, Ambulocetus, Basilosaurus и др.).

По принцип еоценските бозайници са били по-малки от някои палеоценски предци и от много следващи групи; при много редове се наблюдава траектория на нарастване на размерите в процеса на по-нататъчна еволюция.

Морска фауна и екосистеми

Морските екосистеми през еоцена са били богати: коралови рифове в топлите морета, разнообразни мекотели, ракообразни, големи риби и акули. PETM и други събития причиняват значителни промени при бентосните (дънни) фораминифери — някои групи страдат от масови намаления и локални изчезвания. Развиват се също и ранни морски бозайници (китоподобни) и други групи, адаптирани към океанските условия.

Краят на еоцена — измиране и причини

Краят на еоцена е началото на олигоцена (преди 33,9 милиона години). Много растителни и животински видове са изчезнали или са претърпели драстична редукция и замяна в отделни региони. Това събитие е известно като събитието на измиране през еоцена и олигоцена и включва големи фаунистични промени, като например т.нар. Grande Coupure в Евразия — масивна замяна на бозайни общности.

Причините за края на еоцена и свързаните с него измирани са комплексни и вероятно включват комбинация от фактори: дълговременна промяна в климата и понижаване на атмосферното CO2, промени в океанската циркулация (влияние на отварянето/затварянето на морски проходи), тектонични процеси и вулканизъм. Възможно е също така и да са имали принос ударни събития — в тълкувания на някои изследвания се споменават удари на метеорити в Сибир и Чесапикския залив, които могат да са ускорили или усложнили процесите на глобална промяна.

Значение за историята на живота

Еоценът е важен период за формиране на модерните групи животни и за преминаване от пост-кратерния свят на палеоцена към по-съвременните екосистемни структури. Много основни линии на бозайниците и птиците се установяват през еоцена, както и ключови адаптации (завземане на водната среда от китоподобните, ранна радиация на приматите и др.). Климатичните и екологичните промени в края на епохата също поставят началото на по-хладния, по-сезонен свят на неогена и кайнозоя като цяло.