Пенсилванският период: горен карбон (323–299 млн г.) и въглищните гори
Открийте Пенсилванския период (горен карбон, 323–299 млн г.) — образуване на въглищни гори, гигантски растения и обширни екваториални влажни зони.
Пенсилваният е горната карбонова епоха в пластовете на Северна Америка. Следва след (над) мисисипската и преди пермската епоха. Пенсилваният започва преди около 323 милиона години (миа) и завършва преди около 299 миа. Именован е поради богато проявените въглищни пластове в щата Пенсилвания в САЩ, които служат като типови (стратиграфски) секвенции за тази част от карбона.
Въглищните пластове, които дават името на карбона, са останки от торф, образуван от гъсти тропически влажни гори. Те са се образували през пенсилванския период, преди около 315-300 милиона години. В условията на постоянно висока влажност и заливане органичният материал не е имал достатъчен достъп до кислород и се е наслоил като торф; впоследствие при притискане и загряване през геологично време този торф се преобразува в въглища (процесът на въглифициране), включително битуминозни и по-късно местно антрацитни разновидности.
Тези гори се намират на екватора, а влажните зони, които винаги са ниско разположени, се простират от Северна Америка на запад, през днешна Европа до Китай на изток, тъй като по това време тези континенти са били заедно (Laurussia). Речната низина, която е била сърцето на влажната зона, се е простирала на 5000 км от Източна Канада до Украйна и е била широка 700 км. p6 Това би направило басейна на Пенсилвания по-голям от всички влажни зони на Земята днес. Палеогеографската конфигурация и чести промени на морското ниво (глацио-еустазни цикли) водят до характерните редувания на въгленосни и седиментни пластове, наричани циклотеми.
Характерните гръбначни животни във въглищните скали са земноводните, а растенията са предимно гигантски клубеноплодни, като Lepidodendron. Освен тях често срещани са и Sigillaria, Calamites (реликти от тръстикоподобни хвощести), папрати и големи семенни папрати. Растителните общности образуват многослойни гори с дървесни форми, високи над десетки метри, което води до значителна продукция на биомаса.
Климат и среда
Климатът през пенсилванския период е бил предимно топъл и влажен в екваториалните области, със сезонни наводнения по речните равнини. Честите колебания в глобалното ниво на моретата и ледените покриви в полярните области причиняват редуване на суша и плитководни морета в басейните, което създава условия за натрупване на торф и неговото последващо покриване със седименти. Влажните, бедни на кислород почви забавят разлагането на растителната материя и подпомагат формирането на въглен.
Флора и фауна
Флората е доминирана от големи твърдолистни и клубеноплодни дървесни растения, папрати и хвощести. Много от тези групи нямат съвременни еквиваленти по размер и форма — затова често се говори за "гигантски" растения на карбона. Върху наземната фауна доминират земноводни (амфибии), които се възползват от влажните местообитания. В края на карбона се появяват първите добре приспособени сухоземни гръбначни — ранни рептили (амниотни), които дават начало на разклонения, водещи до влечуги и по-късни сухоземни групи.
Също така групи от безгръбначни процъфтяват — огромни насекоми (напр. меганеври) и други артроподи, чиито размери се обясняват с по-високото съдържание на кислород в атмосферата през карбона.
Геоложко и икономическо значение
Въглищните пластове от пенсилванския период имат голямо икономическо значение: те са основен източник на твърди горива в индустриалната епоха и продължават да са важен ресурс в много страни. В допълнение, изучаването на пенсилванските отлагания дава ценна информация за климатичните промени през геоложкото минало, за процесите на образуване на въглища и за еволюцията на наземните екосистеми.
Обобщение: Пенсилванският период (323–299 млн. г.) е време на големи, влажни екваториални гори, които са натрупали огромни количества торф и по-късно се превръщат във въглища. Тези екосистеми поддържат разнообразна флора и фауна и имат важно място в историята на Земята и човешката икономика.
Промяна на климата
Системата на дъждовните гори се разпада около средата на пенсилванския период и е заменена от по-хладен и сух климат. Влажните гори са приключили, когато нивото на сушата се е повишило от натиска на континента Гондвана срещу Лаврусия, което е довело до повдигане на контактната зона. Краят на въглищните скали бележи края на карбонския период. Китай е твърде далеч, за да бъде засегнат, и там влажните гори продължават да съществуват още 50 милиона години, до началото на перм. p30
Когато климатът става по-сух, яйценосните амниоти (синапсиди и сауропсиди) се срещат по-често от земноводните. Това са линиите, които ще доведат до появата на влечуги и бозайници. Тези яйценосни сухоземни гръбначни вероятно са се отделили от ранните амниоти през мисисипския период.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Пенсилвания?
О: Пенсилваният е епохата на горния карбон в пластовете на Северна Америка.
В: Коя епоха идва след мисисипската и преди пермската?
О: Пенсилванът идва след (над) мисисипския и преди пермския период.
В: Кога започва и свършва пенсилванът?
О: Пенсилваният започва преди около 323 милиона години (mya) и завършва преди около 299 mya.
В: Какво представляват въглищните мерки?
О: Въглищните мерки са останки от торф, образуван от гъсти тропически влажни гори.
В: Кога са се образували въглищните мерки?
О: Въглищните мерки са се образували през Пенсилвания, преди около 315-300 милиона години.
В: Къде са се намирали влажните зони през епохата на пенсилвана?
О: Влажните зони са били разположени на екватора и са се простирали от Северна Америка на запад, през днешна Европа до Китай на изток, тъй като по това време всички тези континенти са били заедно (Laurussia).
В: Кои са характерните гръбначни животни и растения за въглищните мерки?
О: Характерните гръбначни животни във въглищните скали са земноводните, а растенията са предимно гигантски грудкови растения, като Lepidodendron.
обискирам