Плейстоцен: геологичен период и ледникова епоха 2,6 млн – 11 700 години
"Ледниковата епоха" пренасочва тук. За други употреби вижте Ice Age (disambiguation).
Плейстоценският етап или епоха е дълъг период от време. Продължил е от преди 2,6 милиона години до преди 11 700 години. Плейстоценът е последвал плиоцена. Той е първият етап от четвъртичния период и е последван от настоящия холоцен. Краят на плейстоцена (приблизително преди 11 700 години) е официалната граница, която отделя кватернера от съвременния геоложки период и съвпада с бързи климатични промени и с промените в човешките общества.
Хронология и подразделения
Плейстоценът обичайно се разделя на три основни подразделения: ранен (приблизително 2,58–0,773 млн. г.), среден (0,773–0,126 млн. г.) и късен (0,126–0,0117 млн. г.). В рамките на тези подразделения се разпознават множество по-кратки ледникови и междуледникови цикли, отбелязани в морските отлагания като морски изотопни стадии (Marine Isotope Stages, MIS). Последният междуледников период преди днешния, известен като Eemian, е бил по-топъл от сегашния и е съответствал на MIS 5.
Климат и ледникови цикли
Плейстоценът се характеризира с многократни ледникови епохи: дълги студени периоди (ледникови периоди) и по-кратки, по-топли междуледникови периоди. Причините за тези цикли са комплексни, но основна роля играят вариациите в орбитата на Земята (т.нар. милианкови цикли), които променят разпределението и количеството слънчева енергия, достигаща планетата. Те се усилват от обратни връзки като промените в концентрацията на парникови газове (въглероден диоксид, метан), албедото на леда и динамиката на океаните.
Един от ключовите моменти е Последният ледников максимум (Last Glacial Maximum, LGM), около 26 500–19 000 години преди настоящето, когато ледниците достигат най-голямо разпространение в последния ледников цикъл. Тогава нивото на моретата е било до около 120 метра по-ниско спрямо днешното, което е отворило сухоземни връзки като Беринговия мост между Азия и Северна Америка.
Ледникови маси и ландшафтни промени
По време на заледяванията големи части от Европа, Северна Америка и Азия са били покрити с върхови ледници:
- Леден щитът Лорентий (Laurentide) покривал голяма част от Северна Америка, включително територии около съвременните Големи езера;
- Феноскандийският и балтийският ледени щитове покривали Скандинавия, големи части от днешна Русия и Европа;
- В периферията на ледниците се образували характерни форми като морени, дръмлини, ескери и U-образни долини, а в големи райони се отлагал фин прах (лёс), пренасян от вятъра.
В резултат от заледяванията релефът, хидрографията и почвите на много региони са силно променени — изградени са езера, реки са пренасочени, а бреговите линии се променят драстично със спадовете и покачванията на морското равнище.
Животински и растителни общности
Много видове адаптирани към студен климат процъфтявали, докато други изчезнали. Много бозайници от плейстоцена са били големи (т.нар. мегауна) и окосмени, адаптирани към студените условия. Примери включват:
- мамутите — космати слонове, широко разпространени в студените степи;
- Glyptodon — големи бронирани тревопасни от Америка;
- сейбълнозъби тигри (Smilodon), гигантски ленивци (Megatherium), шерпироден носорог (woolly rhinoceros) и други.
Растителността се променяла циклично — в студените периоди горите отстъпвали пред тундра и степи, а през топлите междуледникови периоди дървесната растителност се разширявала. Много видове са претърпели преселения към рефугии (убежища с благоприятни условия) и последващо разселване с оттеглянето на леда.
Много животни, които са живели тогава, са изчезнали. Причината за това са климатичните промени и ловът от страна на хората. Много от бозайниците са били по-големи и по-космати от сегашните. Glyptodon е бил нещо като гигантски броненосец, а мамутите са били космати слонове.
Човекът през плейстоцена
Древните човешки видове са живели през плейстоцена. В Европа и Азия допреди около 30 000 години е живял едромозъчният неандерталец (Homo neanderthalensis). Съвременният човек не е произлязъл от неандерталците, а е възникнал в Африка от друг клон на рода. Днес научните данни показват, че Homo sapiens е възникнал в Африка преди около 300 000 години и след това се разселил извън континента в няколко вълни, като в процеса настъпили и ограничени кръстосвания с неандерталци и други архаични човешки популации (напр. денисовци).
Плейстоценът е време на значителни културни и технологични промени при хората: от първите каменни инструменти и огън до сложни палеолитни технологии, ловни техники, изработване на дрехи и убежища, както и първите образци на символно изразяване — скално и пещерно изкуство (например известни пещерни рисунки в Европа), музика и орнаментика.
Разселването в Новия свят (Америка) вероятно е станало в късния плейстоцен, когато спадът на морското равнище и разпространението на ледниковите маси открили път за пресичане на Беринговия провлак, а по-късно — и по крайбрежни маршрути.
Датиране и изследователски методи
Изследването на плейстоцена използва множество методи: радиовъглеродно датиране (за по-млади органични останки до около 50 000 години), анализ на ледени кернове (позволява възстановяване на климатични параметри и газови концентрации), изследване на седиментни и коралови отлагания, оптически стимулирана люминесценция, палеонтология и геоморфологични анализи. Комбинацията от тези методи позволява да се реконструира последователността на заледяванията, изменението на биомите и времето на изчезване на видовете.
Краят на плейстоцена и наследство
Краят на плейстоцена и преходът към холоцена са белязани от бързо затопляне, повишение на моретата, промяна на растителните общности и голяма част от окончателните изчезвания на мегауна. Дискусията за причините за тези изчезвания продължава — вероятно комбинация от климатични изменения, човешки лов и екологични промени е довела до загубата на много видове.
Плейстоценът е оставил дълбок отпечатък върху съвременния пейзаж, биологичното разнообразие и човешката култура. Разбирането на процесите от тази епоха е ключово за изучаването на еволюцията на видове, адаптациите към климата и историята на човечеството.


Glyptodon - стар вид животно, родствено на броненосеца. Живял е в Южна Америка през плейстоцена.

Макет на мамут - космат слон, който е живял в мразовития север. Последният мамут е умрял преди около 4500 години.
Свързани страници
- Еволюция на човека
- Хронология на човечеството
- Палеолитът
Въпроси и отговори
В: Какво представлява плейстоценският етап?
О: Плейстоценският етап или епоха е дълъг период от време, който се простира от преди 2,6 милиона години до преди 11 700 години. Той е последвал плиоцена и е първата епоха от четвъртичния период и шестата в кайнозойската епоха.
Въпрос: Какво представляват ледниковите периоди?
О: Ледниковите епохи са периоди, когато светът става много по-студен за дълго време. По време на тези заледявания голяма част от познатия ни свят е била покрита с лед.
Въпрос: Колко "големи" ледникови периоди е имало през по-голямата част от XX век?
О: През по-голямата част от XX в. геолозите са преброили четири "големи" ледникови периода, въпреки че в днешно време още няколко се наричат "големи".
В: Какви животни са живели по това време?
О: Много от животните, живели по това време, са изчезнали поради климатичните промени и лова от страна на хората. Някои примери включват Glyptodon, който е бил нещо като гигантски броненосец, както и мамути, които са били вид слонове, приспособени към студеното време с дългата си козина.
В: Кои са били неандерталците?
О: Неандерталците (Homo neanderthalensis) са древен човешки вид, живял в Европа и Азия допреди около 30 000 години. Те не са произлезли от съвременния човек, а вместо това са произлезли от друг клон на рода Homo в Африка.
Въпрос: Кога се е появил съвременният човек?
О: Съвременният човек е произлязъл в Африка от друг клон на рода Homo преди около 30 000 години.