Плейстоцен: геологичен период и ледникова епоха 2,6 млн – 11 700 години

"Ледниковата епоха" пренасочва тук. За други употреби вижте Ice Age (disambiguation).

Плейстоценският етап или епоха е дълъг период от време. Продължил е от преди 2,6 милиона години до преди 11 700 години. Плейстоценът е последвал плиоцена. Той е първият етап от четвъртичния период и е последван от настоящия холоцен. Краят на плейстоцена (приблизително преди 11 700 години) е официалната граница, която отделя кватернера от съвременния геоложки период и съвпада с бързи климатични промени и с промените в човешките общества.

Хронология и подразделения

Плейстоценът обичайно се разделя на три основни подразделения: ранен (приблизително 2,58–0,773 млн. г.), среден (0,773–0,126 млн. г.) и късен (0,126–0,0117 млн. г.). В рамките на тези подразделения се разпознават множество по-кратки ледникови и междуледникови цикли, отбелязани в морските отлагания като морски изотопни стадии (Marine Isotope Stages, MIS). Последният междуледников период преди днешния, известен като Eemian, е бил по-топъл от сегашния и е съответствал на MIS 5.

Климат и ледникови цикли

Плейстоценът се характеризира с многократни ледникови епохи: дълги студени периоди (ледникови периоди) и по-кратки, по-топли междуледникови периоди. Причините за тези цикли са комплексни, но основна роля играят вариациите в орбитата на Земята (т.нар. милианкови цикли), които променят разпределението и количеството слънчева енергия, достигаща планетата. Те се усилват от обратни връзки като промените в концентрацията на парникови газове (въглероден диоксид, метан), албедото на леда и динамиката на океаните.

Един от ключовите моменти е Последният ледников максимум (Last Glacial Maximum, LGM), около 26 500–19 000 години преди настоящето, когато ледниците достигат най-голямо разпространение в последния ледников цикъл. Тогава нивото на моретата е било до около 120 метра по-ниско спрямо днешното, което е отворило сухоземни връзки като Беринговия мост между Азия и Северна Америка.

Ледникови маси и ландшафтни промени

По време на заледяванията големи части от Европа, Северна Америка и Азия са били покрити с върхови ледници:

• Леден щитът Лорентий (Laurentide) покривал голяма част от Северна Америка, включително територии около съвременните Големи езера;
• Феноскандийският и балтийският ледени щитове покривали Скандинавия, големи части от днешна Русия и Европа;
• В периферията на ледниците се образували характерни форми като морени, дръмлини, ескери и U-образни долини, а в големи райони се отлагал фин прах (лёс), пренасян от вятъра.

В резултат от заледяванията релефът, хидрографията и почвите на много региони са силно променени — изградени са езера, реки са пренасочени, а бреговите линии се променят драстично със спадовете и покачванията на морското равнище.

Животински и растителни общности

Много видове адаптирани към студен климат процъфтявали, докато други изчезнали. Много бозайници от плейстоцена са били големи (т.нар. мегауна) и окосмени, адаптирани към студените условия. Примери включват:

• мамутите — космати слонове, широко разпространени в студените степи;
• Glyptodon — големи бронирани тревопасни от Америка;
• сейбълнозъби тигри (Smilodon), гигантски ленивци (Megatherium), шерпироден носорог (woolly rhinoceros) и други.

Растителността се променяла циклично — в студените периоди горите отстъпвали пред тундра и степи, а през топлите междуледникови периоди дървесната растителност се разширявала. Много видове са претърпели преселения към рефугии (убежища с благоприятни условия) и последващо разселване с оттеглянето на леда.

Много животни, които са живели тогава, са изчезнали. Причината за това са климатичните промени и ловът от страна на хората. Много от бозайниците са били по-големи и по-космати от сегашните. Glyptodon е бил нещо като гигантски броненосец, а мамутите са били космати слонове.

Човекът през плейстоцена

Древните човешки видове са живели през плейстоцена. В Европа и Азия допреди около 30 000 години е живял едромозъчният неандерталец (Homo neanderthalensis). Съвременният човек не е произлязъл от неандерталците, а е възникнал в Африка от друг клон на рода. Днес научните данни показват, че Homo sapiens е възникнал в Африка преди около 300 000 години и след това се разселил извън континента в няколко вълни, като в процеса настъпили и ограничени кръстосвания с неандерталци и други архаични човешки популации (напр. денисовци).

Плейстоценът е време на значителни културни и технологични промени при хората: от първите каменни инструменти и огън до сложни палеолитни технологии, ловни техники, изработване на дрехи и убежища, както и първите образци на символно изразяване — скално и пещерно изкуство (например известни пещерни рисунки в Европа), музика и орнаментика.

Разселването в Новия свят (Америка) вероятно е станало в късния плейстоцен, когато спадът на морското равнище и разпространението на ледниковите маси открили път за пресичане на Беринговия провлак, а по-късно — и по крайбрежни маршрути.

Датиране и изследователски методи

Изследването на плейстоцена използва множество методи: радиовъглеродно датиране (за по-млади органични останки до около 50 000 години), анализ на ледени кернове (позволява възстановяване на климатични параметри и газови концентрации), изследване на седиментни и коралови отлагания, оптически стимулирана люминесценция, палеонтология и геоморфологични анализи. Комбинацията от тези методи позволява да се реконструира последователността на заледяванията, изменението на биомите и времето на изчезване на видовете.

Краят на плейстоцена и наследство

Краят на плейстоцена и преходът към холоцена са белязани от бързо затопляне, повишение на моретата, промяна на растителните общности и голяма част от окончателните изчезвания на мегауна. Дискусията за причините за тези изчезвания продължава — вероятно комбинация от климатични изменения, човешки лов и екологични промени е довела до загубата на много видове.

Плейстоценът е оставил дълбок отпечатък върху съвременния пейзаж, биологичното разнообразие и човешката култура. Разбирането на процесите от тази епоха е ключово за изучаването на еволюцията на видове, адаптациите към климата и историята на човечеството.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява плейстоценският етап?

Въпрос: Какво представляват ледниковите периоди?

Въпрос: Колко "големи" ледникови периоди е имало през по-голямата част от XX век?

В: Какви животни са живели по това време?

В: Кои са били неандерталците?

Въпрос: Кога се е появил съвременният човек?

Търсене по буква