Ледников период — определение, причини и последици
Ледников период — научно обяснение на причините и последствията за климата, ледниците и морското равнище; какво означава за миналото и бъдещето на Земята.
Ледниковият период е период, в който за дълго време температурата на климата на Земята е много ниска. Това води до разширяване на континенталните ледени покривки, полярните ледници и планинските ледници.
Ледников период е термин, използван в палеоклиматологията за периода на обширни ледени покривки през последния плейстоцен. Сега знаем, че ледниковите периоди са се случвали многократно в миналото, като най-големият и най-дългият от тях е бил през епохата на протерозоя, преди да се развият многоклетъчните еукариоти.
По време на ледниковия период морското равнище спада, тъй като водата се задържа в големите ледени покривки на полюсите. Колко ще спадне то, зависи от няколко фактора, като например продължителността на студения период.
Какво точно означава „ледников период“
В научната литература понятието често се използва в два свързани смисъла:
- широк смисъл — дълги периоди в историята на Земята, когато голяма част от континентите са били покрити с лед (например някои периоди през протерозоя);
- по-конкретно — серия от заледявания и по-топли междуледникови интервали в рамките на един дълъг интервал на ниски глобални температури (например ледниковите цикли през плейстоцена, от преди ~2.58 млн. до 11 700 години пр.н.е.).
Причини за появата на ледникови периоди
Комбинация от няколко фактора задейства началото и края на заледяванията. Основните механизми са:
- Орбитални промени (Миланковичеви цикли) — вариации в орбитата, наклона и прецесията на Земята променят разпределението на слънчевата енергия и предизвикват дългосрочни климатични колебания (цикли с периоди ~100 000, 41 000 и 23 000 години).
- Промени в концентрациите на парникови газове — по-ниски нива на CO2 и метан подкрепят охлаждането; обратното — увеличаване на парниковите газове води до застопоряване или обрат на заледяванията.
- Ледено-албедова обратна връзка — когато ледът се разпространява, повърхността отразява повече слънчева енергия (високо албедо) и охлаждането се усилва още повече.
- Промени в океанската циркулация и континенталното разположение — движение на плочите, образуване на планински вериги и промяна в морските пътища могат да модифицират топлинния транспорт и климата.
- Вулканизъм и аерозоли — големи изригвания могат временно да охладят климата чрез частици и сулфатни аерозоли; обаче дълготрайни вулканични емисии на CO2 могат да доведат до затопляне.
Доказателства за предишни ледникови периоди
- ледени керни от Гренландия и Антарктида, които съдържат данни за температура и концентрации на газове в атмосферата за стотици хиляди години;
- механични следи от лед: морени, U-образни долини, глетчерни стълбове и драскотини по скалите;
- променени състави на морски седименти и съотношения на изотопите на кислорода (δ18O) в черупки на морски организми — индикатор за температура и морско равнище;
- палеопроби от езера, почви и растителни останки (полоен, пыльца), които показват промени в растителността и климата.
Последици от ледниковите периоди
Ледниковите периоди имат широкообхватни и често дълготрайни ефекти върху природата и хората:
- Спад на морското равнище: по време на последния максимум на замръзване (Last Glacial Maximum, около 21 000 г. пр.н.е.) морското равнище е било с ~120–130 метра по-ниско в сравнение с днес. Това открива сухоземни преходи (напр. Беринговият сухопътен мост) и променя бреговите линии.
- Промяна на местообитанията и миграции: растителните и животински видове се приспособяват, мигрират или измират; хората следват плявата и климатичните оазиси, което влияе върху разпространението и културното развитие.
- Формиране на ландшафта: ледниците оформят долини, езера, морени и характерни релефни форми, които остават след оттеглянето на леда.
- Влияние върху почвите и хидрологията: разпространение на пермафрост, промени в речните корита и езера, отложения, които се използват като геоложки записи.
- Еволюционни последици: фрагментация на популации и изолация могат да ускорят видообразуването; други видове изчезват поради загуба на местообитания.
- Културни и археологични последици: ледниковите условия ограничаваха човешките популации и ресурсите в определени региони, но също така създадоха пътища за миграция и нови екологични ниши.
Примери
- Плейстоценовите ледникови цикли — многократни заледявания и междуледникови интервали през последните ~2.58 милиона години; последният заледен максимум е преди около 21 000 години.
- Неопротерозойни „Снежна Земя“ събития — силно глобално заледяване преди около 700–600 милиона години, когато част от планетата вероятно е била почти изцяло покрита с лед.
Какво означава за бъдещето
Днешното човешко влияние (изгаряне на изкопаеми горива, обезлесяване и други дейности) значително повишава концентрациите на парникови газове и намалява вероятността за естествено разширение на ледников покрив при сегашните орбитални условия. Климатичните промени, предизвикани от човека, променят динамиката на ледниците, морското равнище и екосистемите бързо и в някои случаи необратимо в рамките на човешкия живот.
Кратко резюме
Ледниковият период е продължителен епизод със значително по-ниски глобални температури, водещ до разпространение на ледени покривки. Причините са сложни и включват орбитални промени, парникови газове, албедо и геоложки фактори. Последиците за морското равнище, ландшафта, биологичното разнообразие и човешките общества са дълбоки и често продължават хилядолетия след края на самия период.

Промени в температурата, CO2 и прахта от леденото ядро на Восток, Антарктида, през последните 400 000 години

Заледяване на Северното полукълбо
Етапи
В рамките на един ледников период има етапи. По-дългите студени етапи се наричат ледници или ледникови периоди. По-кратките топли периоди се наричат междуледникови периоди. Последният ледников период е приключил преди около 11 000 години, когато е започнал настоящият междуледников период. Гренландската и антарктическата ледена покривка все още съществуват. Последните два милиона години са плейстоценският ледников период. По време на ледниците големи и дебели ледени покривки покриват голяма част от северноамериканския и евразийския континент.
Много от ледниковите периоди, настъпили през последните няколко милиона години, първоначално са с честота от 40 000 години, но напоследък ледниковите периоди са с честота от 100 000 години.
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво представлява ледниковият период?
О: Ледниковият период е период от време, когато климатът на Земята изпитва много ниски температури, което води до разширяване на континенталните ледени покривки, полярните ледници и планинските ледници.
В: Какво е определението за "ледников период" в палеоклиматологията?
О: В палеоклиматологията "ледников период" се отнася до периода на обширни ледени покривки през последния плейстоцен.
В: Колко пъти в миналото е имало ледникови периоди?
О: В миналото ледниковите периоди са настъпвали многократно.
В: В коя епоха е имало най-голям и най-дълъг ледников период?
О: Най-големият и най-продължителният ледников период е настъпил през епохата на протерозоя, преди да се развият многоклетъчните еукариоти.
В: Какво се случва с морското равнище по време на ледниковите периоди?
О: По време на ледниковите периоди морското равнище спада, тъй като водата се задържа от големите ледени покривки на полюсите.
В: Кои фактори влияят на това колко спада нивото на моретата по време на ледниковите периоди?
О: Размерът на спада на морското равнище по време на ледниковите периоди зависи от няколко фактора, като например продължителността на студения период.
В: Какви са последиците от ледниковите периоди?
О: Последиците от ледниковите периоди включват разширяване на ледените покривки, по-ниски нива на морето и по-ниски температури.
обискирам