Протерозой: еонът на кислород, суперконтиненти и ранни еукариоти

Протерозой: еон на оксигенизиране, суперконтиненти, заледявания и възникване на ранни еукариоти — пътеводител през 2,5 млрд. години геоложка еволюция.

Еонът на протерозоя е периодът, предхождащ еона на фанерозоя. Това е времето преди появата и бързото разрастване на сложния многоклетъчен живот на Земята. Името „протерозой“ идва от гръцки и означава „по-ранен живот“. Протерозойският еон обхваща приблизително от преди 2 500 милиона години (миа) до около 541 миа и представлява най-късната част от бившия докамбрий. В този дълъг период се случват радикални промени в климата, състава на атмосферата, тектониката и биосферата.

Хронология и подразделения

Протерозоят се дели на три основни геоложки ери, подредени от най-старата към най-младата:

• Палеопротерозой: преди 2500 до 1600 милиона години
• Мезопротерозой: 1600 до 1000 миа
• Неопротерозой: от 1000 до 541 миа

Ключови геоложки и климатични събития

Добре идентифицираните и значими събития през протерозоя включват:

• Няколко заледявания, включително Земята на снежната топка по време на криогенския период в края на неопротерозоя.

  Допълнение: в неопротерозоя има поне няколко много студени интервала (напр. Стуртийски и Мариноански ледникови събития), които вероятно покриват големи части от планетата със сняг и лед и имат дълбоко въздействие върху океанската и атмосферна химия.

• Бързата акреция и реорганизация на земната кора води до образуване на континенти. Образуват се големи континентални блокове и суперконтиненти, като в различни моменти се оформят ядра и масиви, споменати в литературните данни, напр. Лаурентия (палеопротерозой) и Родиния (неопротерозой).

  Допълнение: цикълът на сбор и разпадане на суперконтинентите през протерозоя е ключов за промяната на океанските циркулации, климата и средата за еволюция.

• Ранна тектоника на плочите се утвърждава като основен механизъм за оформяне на кората.

  Допълнение: в протерозоя се развива процес, подобен на съвременната плочна тектоника — формират се субдукционни зони, шевове между плочи и орогенни пояси, което води до изграждане на планини и метаморфизъм.

• Оксигенизиране на атмосферата — Голямото оксигенизиране.

  Допълнение: около 2,4–2,0 милиарда години назад се случва Голямото оксигенизиране (GOE), когато концентрацията на свободен O2 нараства драстично. Това променя химията на океаните (напр. утихване на някои видове banded iron formations) и създава условия за развитие на аеробни организми.

• За първи път се запазват чисти (малко променени от метаморфозата) пясъчни и карбонатни отлагания, които дават богата стратиграфска и геохимична информация.

  Допълнение: тези добре запазени седименти позволяват да се реконструират старите морски условия, температура и състава на водите.

• Появата на ранни еукариоти: Първите фосили еукариот са на възраст ~2,1 милиарда години. ^{стр. 57}

  Допълнение: тези находки (включително микрофосили и органични маркери) подкрепят идеята за еукариогенезата — поява на клетки с ядро и вътрешни мембранни структури, следвана по-късно от ендосимбиотични събития (напр. митохондриите).

• Едиакарският период (635 до 541 милиона години) се характеризира с еволюцията и разцвета на многобройни многоклетъчни организми с меки тела — т.нар. едиакарска биота.

  Допълнение: едиакарските фауни включват разнообразни меки форми от седимента и морския дънен бентос; това е преход към по-сложни екосистеми непосредствено преди експлозията на живот в камбрия.

Биологични изменения и значение за живота

Протерозоят е ключов за еволюцията на живота поради няколко причини:

• Растящото ниво на кислород прави възможна появата и устойчивото съществуване на аеробни метаболизми и по-енергийно ефективни клетки.
• Появата и развитието на еукариотите довежда до възможността за клетъчна специализация и по-късно — многоклетъчност. В протерозоя се появяват и първите макроскопични многоклетъчни организми.
• Промените в океанската химия и климата (напр. заледяванията и колебанията в хранителните вещества) стимулират еволюционни иновации и екологична специализация.

Тектоника, суперконтиненти и релеф

Проучванията на протерозойските скали показват масивна, бърза акреция на континенти — процес, който в някои периоди е по-интензивен в сравнение с други еони. В резултат се наблюдават цикли на образуване и разрушаване на суперконтиненти, както и активни орогенни процеси (планинско строителство). Това е от значение не само за географията на древната Земя, но и за климатичните модели и морските пътища, които влияят върху разпространението на организмите.

Какво още изучават учените?

Изследователите използват комбинация от стратиграфия, петрология, геохимични маркери (напр. изотопи на въглерод, сяра и кислород), микрофосили и молекулярни остатъци, за да реконструират условията през протерозоя. Някои въпроси остават открити, като точните механизми и времеви рамки за еукариогенезата, детайлите на причините и влиянието на хипотетичните „снежни топки“ и как тези събития са въздействали върху разгръщането на сложния живот.

В обобщение, протерозоят е еонът на фундаментални промени — от оформянето на съвременната кора и атмосфера до възникването на еукариотите и първите многоклетъчни животни. Тези преобразования поставят основата за експлозията на разнообразие, която следва в камбрия.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява протерозойският еон?

В: Кои са трите геоложки ери, които съставляват протерозойския еон?

Въпрос: Какви събития са се случили през този период от време?

Въпрос: Кога е настъпил протерозойският еон?

В: Какво означава "протерозой"?

Въпрос: За колко време се е увеличило нивото на кислорода в атмосферата през този период?

Търсене по буква