Снежна топка Земя
Земята на снежните топки или Земята на ледниците се отнася за времената, когато повърхността на Земята е била почти или изцяло замръзнала. Възникването на Земята на снежната топка (или на ледената топка) все още е спорно, но сега е вероятно, че широко разпространено заледяване е имало в периоди от протерозоя. Все още е спорно колко широко разпространени са били тези заледявания. Поддръжниците на теорията твърдят, че тя обяснява седиментните отлагания с ледников произход в тропическите ширини и други загадъчни особености на геоложкия запис. Противниците не правят същите изводи от геоложките доказателства и се съмняват в геофизичната възможност за съществуването на леден или покрит с кал океан.
Хронология на заледяванията, показана в синьо
Палеопротерозой
- Хуронско заледяване преди 2400 - 2100 милиона години (mya)
Хипотезата за Земята на снежната топка обяснява ледниковите отлагания в хуронската супергрупа в Канада. Оспорват се палеомагнитните данни, които предполагат ледени покривки на ниски географски ширини. Ледниковите седименти от формацията Макганиене в Южна Африка са малко по-млади от хуронските ледникови отложения (~2,25 млрд. години) и са отложени на тропически ширини. Може би нарастването на свободния кислород, настъпило през тази част на палеопротерозоя, е премахнало метана в атмосферата чрез окисление. Тъй като по това време Слънцето е било значително по-слабо, климатът на Земята може да е разчитал на метана - мощен парников газ - за поддържане на температурите на повърхността над нулата. При липсата на този метанов парник температурите са се понижили и е могло да се стигне до появата на снежна топка.
Неопротерозой
- Ледникова епоха в Кайгас 825 - 730 миа
- Ледников период в Стурция 720 - 635 миа
- Мариновски ледников период 650 - 635 миа
През късния неопротерозой е имало три или четири значими ледникови периода. От тях най-значителен е бил Маринският, а Стурският ледников период също е бил наистина широко разпространен. И двете са били през криогенския период, преди едиакаранския. Продължилото милион години гаскирско заледяване не е довело до глобално заледяване, въпреки че вероятно е било толкова интензивно, колкото късното ордовишко заледяване. Статутът на заледяването на Кайгас или на "застудяването" е неясен. Някои не го признават за ледниково, а други смятат, че то наистина може да е трети ледников период. То със сигурност е било по-малко значимо от Стурското или Мариновското заледяване и вероятно не е имало глобален обхват. Доказателствата все пак сочат, че Земята е претърпяла редица заледявания през неопротерозоя.
