Ордовикът е вторият период от палеозойската ера. Продължава от преди около 485,4 млн. години (миа) до 443,4 миа. Следва камбрийския период и е последван от силурския период. По голяма част от земната повърхност през ордовика са били плитководни морета върху континенталните шелфове, а морските екосистеми преживяват значителна радиация и промени.

Произход на името и историческо признаване

Ордовикът е кръстен на уелското племе ордовици. Периодът е определен от Чарлз Лапуърт през 1879 г., който установява, че фосилните съобщества в определени пластове се различават съществено от тези на камбрия и силура и следователно заслужават отделен етап в геоложката скала. Признаването на ордовикския период става постепенно във Великобритания, но в други части на света е прието бързо; през 1906 г. Международният геоложки конгрес го утвърждава като официален период от палеозоя.

Геология и палеогеография

През ордовика голяма част от морските седименти са натрупани върху широки континентални шелфове. Континентите са били разположени по различен начин от днешния: голям суперконтинент, известен като Гондвана, заема южните ширини и постепенно се движи към южния полюс. Други континентални масиви (например Балтиката и Лаврусия) са били разположени по-близо до екватора или в умерените ширини.

Климат и морско равнище

Времената на ордовика включват периоди на високо морско равнище и топъл климат, които подпомагат разпространението на широки плитководни екосистеми. В края на ордовика обаче настъпва значително климатично захлаждане и разрастване на ледникова покривка върху Гондвана — събитие, свързвано с резкия спад на морското равнище (глицо-еустазия), което играе ключова роля в масовото измиране към края на периода.

Живот и Голямото ордовикско разнообразяване

Ордовикът е време на интензивно увеличаване на биоразнообразието в морските среди — т.нар. Great Ordovician Biodiversification Event (GOBE). В този период се наблюдава значителна диверсификация на много групи:

  • брахиоподи — стават една от доминиращите групи в морските общности;
  • бриоцеи, гастроподи и други мекотели, включително третично-развити наутилоидни главоноги;
  • трилобити — макар да остават важни, някои линии намаляват в разнообразие;
  • граптолити — важни за стратиграфията и общините в пелагичните води;
  • ехинодерми (например криноиди), коралови и алгални рифостроители.

Появяват се и ранни следи от сухоземен живот — спори и микроскопични останки, които предполагат наличие на примитивни неваскуларни растения (мъхоподобни форми) и вероятно гъбни или микробни колонии по сушата.

Хронология и подделения

Международната стратиграфска комисия подразделя ордовика на няколко епохи и стадии; широко използваните епохи са Ранен, Среден и Късен ордовик. По-подробно се разграничават стадии като тримадоций (Tremadocian), флоиан (Floian), дапингиан (Dapingian), даривилиан (Darriwilian), сандбиан (Sandbian), катиан (Katian) и хирнантиан (Hirnantian) — последният бележи края на периода и е свързан с най-големия фаунален срив в ордовика.

Край на ордовика — масово измиране

Ордовикът завършва с поредица от събития, които заедно представляват второто по големина масово измиране във фанерозоя. Това е изчезването в края на ордовика. Събитието включва поне две основни вълни на влошаване на биоразнообразието — една в късния катиан и втора, по-силно изразена, в хирнантиан — свързана с разширяването на ледникова покривка и рязко понижаване на морското равнище.

Последствия и особености:

  • Най-силно засегнати са плитководните тропични форми — корали, рифостроители, много брахиоподи и трилобити.
  • Засегнати са и високоразвитите пелагични групи като граптолитите.
  • Оценките за загубата на морски видове варират, но някои изследвания сочат, че до около 85 % от морските видове са изчезнали в най-тежката фаза.

Причините за измирането са предмет на активни изследвания; водещи хипотези включват:

  • климатично захлаждане и разрастване на ледниците върху Гондвана;
  • свързано с това резко понижение на морското равнище (загуба на плиткови местообитания);
  • промени в химията на океана — например колебания в кислородните условия и големи въглеродни изотопни смущения (позитивни δ13C екскурсии, характерни за хирнантиана);
  • възможно взаимодействие между горните фактори и други стресове — изменения в хранителните вериги, вулканизъм и др. — макар че ролята на директни катастрофични събития (например гигантски въздействия) е по-малко сигурна и често дискутирана.

Значение

Ордовикът е ключов период за развитието на животa в океаните: от една страна съдържа Голямото ордовикско разнообразяване, което създава нови екологични ниши и сложни хранителни мрежи; от друга — неговия край показва колко уязвими могат да бъдат морските екосистеми при бързи климатични и еустатични промени. Изучаването на ордовика дава важни уроци за еволюционни процеси, стратиграфия и връзки между климат, геология и биота.