Гастроподи (еднокоремни): определение, видове, местообитания и еволюция

При охлювите се наблюдава усукване - процес, при който тялото се свива на една страна по време на развитието. Значението на тази процедура все още не е ясно.

Те имат добре очертана глава с две или четири сензорни пипала. Имат и крак, който се движи по главата. Очите на върха на пипалата варират от прости до по-сложни очи.

Повечето представители имат черупка, която е от едно цяло парче и е навита или спираловидна; тя обикновено се отваря от дясната страна (гледана с върха на черупката, насочен нагоре). Някои видове имат оперкулум, капак или вратичка за затваряне на черупката. При някои от охлювите черупката отсъства, а тялото е обтекаемо. Най-известните коремоноги са сухоземните охлюви, но повече от половината от всички видове живеят в морска среда. Морските коремоноги включват растителноядни, хранещи се с детрит, месоядни и няколко цилиарни, при които радулата е редуцирана или отсъства. Радулата обикновено е адаптирана към храната, с която се храни даден вид.

Най-простите коремоноги са лимпетите и абалоните - и двете растителноядни, които използват твърдите си радиули, за да изтръгват водораслите по скалите. Много от морските коремоноги се заравят и имат сифони или тръби, които излизат от мантията, а понякога и от черупката. Те действат като шнорхели, като позволяват на животното да продължи да вкарва в тялото си водно течение, съдържащо кислород и храна. Сифоните се използват и за откриване на плячка от разстояние. Тези коремоноги дишат с хриле. Някои сладководни видове и почти всички сухоземни видове са развили бели дробове.

Гастроподите от няколко различни семейства се наричат морски охлюви. Те често са ярко оцветени. Това може да е предупреждение, ако са отровни, или камуфлаж върху коралите и водораслите, където живеят много от тях. Хрилете им често представляват пернати пера на гърба им. От това произлиза и името на нудибраншите. Нудибраншовете с гладък или брадавичест гръб нямат видими хрилни механизми и дишането може да се осъществява директно през кожата. Някои от морските охлюви са растителноядни, а други - месоядни. Много от тях имат ясно изразени хранителни предпочитания и редовно се срещат заедно с определени видове.

Таксономията на гастроподите е в процес на постоянно преразглеждане: през последните двадесет години са публикувани две основни ревизии. Със сигурност ще има и други ревизии, като се използват данните от ДНК секвенирането. Понастоящем таксономията на Gastropoda може да се различава при отделните автори.

Според съвременния кладизъм таксономията на Gastropoda трябва да се опише в термините на строго монофилетични групи. Това означава, че във всяка група има само една линия гастроподи. Ще бъде трудно да се направи това и все пак да има практическа таксономия за работещите биолози. Класифицирането на животните на практика означава да се използва морфологията (как изглеждат). Но има разлики между по-старите групировки, получени от морфологията, и тези, основани на геномни последователности. Конвергентната еволюция, която често се е случвала при гастроподите, може да обясни това.

Това е традиционната класификация на четири подкласа:

• Prosobranchia: (хриле пред сърцето).
• Opisthobranchia: (хриле вдясно и зад сърцето).
• Gymnomorpha: (без черупка)
• Pulmonata: (с бели дробове вместо хриле)

Първите коремоноги са били изключително морски. Първите представители на тази група се появяват в горния камбрий (Chippewaella, Strepsodiscus). До ордовикския период гастроподите са разнообразна група, която присъства в няколко водни местообитания. Обикновено изкопаемите гастроподи от скалите на ранния палеозой са твърде зле запазени за точна идентификация. Все пак силурският род Poleumita съдържа петнадесет идентифицирани вида. Фосилните гастроподи се срещат по-рядко през палеозойската ера, отколкото двучерупчестите.

Повечето от гастроподите от тази епоха принадлежат към примитивни групи. Няколко от тези групи са оцелели и днес. През карбонския период много от формите, наблюдавани при живите гастроподи, могат да бъдат открити във фосилните записи. Въпреки тези прилики във външния вид по-голямата част от тези по-стари форми не са пряко свързани с живите форми. Именно през мезозойската епоха са се развили предците на много от живите коремоноги. Един от най-ранните известни сухоземни (живеещи на сушата) гастроподи е Maturipupa, който е открит във въглищните скали от карбоновия период в Европа. В случая с често срещаната вкаменелост Bellerophon от карбонските варовици в Европа не е известно дали е гастропод, или не.

Роднините на съвременните сухоземни охлюви се срещат рядко преди периода креда. Познатият ни Helix се появява за първи път през този период.

В скалите от мезозойската ера коремоногите са по-често срещани като вкаменелости и черупките им често са добре запазени. Техните вкаменелости се срещат в пластове както от сладководна, така и от морска среда. Мраморът на Пурбек от юрския период и мраморът на Съсекс от ранната креда, които се срещат в Южна Англия, са варовици, съдържащи плътно подредени останки от езерния охлюв Viviparus.

В скалите от кайнозойската ера има много голям брой вкаменелости на коремоноги. Много от тези вкаменелости са тясно свързани със съвременните живи форми. Разнообразието на гастроподите се е увеличило значително в началото на тази ера, заедно с това на двучерупчестите.

Гастроподите са една от групите, които регистрират промените във фауната, причинени от напредването и отдръпването на ледените щитове през епохата на плейстоцена.

Тези страници илюстрират разнообразието от форми на коремоноги. Абалон; конусовидна мида; кравичка; лимпета; нудибранш; морски охлюв; охлюв; охлюв; пчелояд.