Конхите

Анатомия

Конусите имат спираловидно изградени черупки. В зависимост от вида (или от отклонения в растежа) растежът на черупката може да бъде синистрален (ляворък) или декстрален (дяснорък).

Конусите имат дълги очни дръжки, дълъг и тесен отвор и сифонна тръба с вдлъбнатина в предния край. Тази вдлъбнатина се нарича стромбоидна вдлъбнатина. Те имат и краче, завършващо със заострен, сърповиден, рогов опескулум. При достигане на полова зрялост на черупките им израства разширена устна.

Конусите имат характерно скачащо движение, като използват острия си сърповиден рогов опекулум, за да се придвижват напред. Те снасят яйцата си на дълги, желатинови нишки.

Употреба от човека

Животното в черупката се консумира сурово, например в салати, или сготвено, например във фритати, чорби, гумбо и бургери. В източноазиатската кухня месото често се нарязва на тънки филийки и след това се задушава или пържи на пара. Месото от костур също често се бърка със Scungilli, което е по-точно месо от сулка.

Черупките от конхи понякога се използват за украса, като декоративни саксии и за изработване на камеи. Както и черупките на други мекотели, те се смилат като съставка на порцелана. В класическото изкуство на маите конусите се използват по много начини, включително като поставки за боя и мастило за елитни писари, като тръба или тромпет и като ръчно оръжие (държано от бойци, които вкарват ръцете си в отвора).

В някои страни почистените черупки или полирани фрагменти от кралски конуси (Strombus gigas) се продават, главно на туристи, като сувенири или в бижута. Без разрешение обаче износът е нарушение на разпоредбите на CITES и може да доведе до арест [2]. Най-вероятно е това да се случи при завръщането в родната страна на туриста по време на митническата проверка. В Обединеното кралство черупките от конхи са деветият най-често конфискуван внос. [3]

Черупките на конуси понякога се използват като строителен материал вместо тухли или като насипен материал за депониране.

Смята се, че най-ранните карибски туземци са го използвали като оръжие. ^[]

Флоридски боен конч, Strombus alatus

Свирене на раковината на конча

Понякога от черупките на костури се правят груби гъдулки, като се отстранява малкият връх на черупката, за да се оформи мундщук. Такива инструменти се използват на тихоокеанските острови, както и в много части на Азия. Макар да нямат диапазона и качеството на тона на месинговите инструменти, черупката на конча все пак е интересен инструмент за свирене. Тъй като няма мундщук или клапани, при свиренето на мида е изключително важно да се използва ембушонът. Повечето черупки естествено свирят само една нота, но с манипулиране на височината на звука могат да се постигнат множество звуци. Поставянето на ръката и разположението на пръстите също ще променят височината на звука на черупката. Смята се, че черупката на конча е музикалният инструмент на русалките и русалките. Стив Търре е водещият иноватор на черупката. Понякога тя се среща в класически произведения, като например симфоничната пиеса "La Noche de Los Mayas", или "Нощта на маите", чиято премиера е през 1939 г. с Джейкъб Уоткинс на ударни инструменти и конхи.

Религиозна символика

Хиндуистка традиция

Мидата на кончата е основен индуистки молитвен предмет, използван като тръбен сигнал за всякакъв вид съобщения. Смята се, че богът на съхранението, Вишну, държи в ръцете си специална шишарка, Панчаджаня, която олицетворява живота, излязъл от животворните води. В историята за Дхрува божествената конча играе специална роля. Воините в древна Индия надували черупки от конхи, за да оповестят битката, както е представено в началото на войната при Курукшетра в Махабхарата, известния индуистки епос. Раковината на конча е дълбока част от индуистката символична и религиозна традиция. И до днес много индуси използват кончата като част от своите религиозни практики, като я надуват по време на богослужение на определени места, придружени от церемониални камбани.

Вижте също: Кришна

Будистка традиция

Будизмът също е включил конуса в своята символика. Вижте: будистката символика.

Хиндуистки свещеник надува конча по време на пуджа

Литература

В "Повелителят на мухите" на Уилям Голдинг често се споменава "Кончът". В романа се свири на раковина, за да се съберат останалите момчета. Тя се държи от всеки, който говори на събранията, като символично олицетворява демокрацията и реда. Когато Роджър, лейтенантът на Джак, разбива раковината, това е знак, че цивилизованият ред се е сринал и е започнало господството на Джак.

Медии

	Черупка от костур Демонстрация на звука на раковина от конча
Имате проблеми с прослушването на този файл? Вижте помощ за медиите.