Повелителят на мухите (Lord of the Flies) — роман на Уилям Голдинг, 1954
Повелителят на мухите — романът на Уилям Голдинг (1954): мрачен анализ на човешката природа, оцеляване и власт на необитаем остров. Класика в световната литература.
"Повелителят на мухите" е роман, написан от Уилям Голдинг. Публикуван е през 1954 г. Заглавието е буквален превод на Велзевул - семитско божество, което е било почитано във филистимския град Екрон.
Голдинг основава този роман на два лични опита: времето, когато е преподавал в държавни училища за момчета, и преживяванията си по време на Втората световна война. Той е чел книги като "Островът на коралите", в които се описва как млади момчета попадат на необитаеми острови и живеят в съвършена утопия. Той иска да напише какво според него би се случило наистина в тази ситуация.
Кратък сюжет
Романът проследява група британски момчета, които остават сами на необитаван остров след самолетна катастрофа. В началото те се опитват да установят ред и да организират сигнални огньове, избор на водачи и правила за съвместен живот. На повърхността се създава форма на цивилизация, но с времето страхът, амбицията и примитивните инстинкти подкопават тези усилия. Конфликтът между стремежа към ред (представен от Ралф) и стремежа към власт и лов (представен от Джак) е двигателят на разпадането на групата. Символът "Повелителят на мухите" — отрязана глава на прасе, привързана към кол — става емблема на вроденото зло и хаос.
Основни теми и символи
- Цивилизация срещу варварство: романът показва как бързо условните правила и социалните норми могат да се разпаднат, когато липсва обществен контрол.
- Природата на човека: Голдинг изследва идеята, че в човека съществува вродена склонност към насилие и разрушение, която цивилизацията само прикрива.
- Страхът и „звярът“: страховете на децата се материализират в легенда за „звяра“, а реалният „звяр“ се оказва тъмната страна на самите тях.
- Символика: сигналният огън (надежда за спасение и връзка с цивилизацията), черупката на охлюва (ред и демокрация), „Повелителят на мухите“ (зло и корупция), имена на героите с религиозни и архаични конотации.
Героите
- Ралф: избран за лидер, стреми се към ред и спасение.
- Пиги: интелектът и разумът в групата; носи логика и цивилизовани ценности, но е маргинализиран.
- Джак: представя примитивния стремеж към власт, лов и насилие; неговото разделение от групата ускорява упадъка.
- Саймън: мистична, добродетелна фигура; често се тълкува като морален/духовен глас.
- Роджър: символ на чистия садизъм и анархична жестокост, която се проявява без социални спирачки.
Стил и повествователни средства
Голдинг използва сравнително ясен и директен наративен стил, наситен със символика и алегория. Разказът е предимно в трето лице и често фокусира вътрешните преживявания на героите, като същевременно създава епична и притчова атмосфера. Имената и събитията имат многопластово значение — историческо, религиозно и психологическо.
Произход, вдъхновения и приемане
Авторът е изходил от контрасти с по-позитивни описания на оцеляване като "Островът на коралите", но целта му е да покаже „реалистичен“ психологически и морален развой в екстремни условия. Първоначалните реакции на критиката са смесени — някои хвалят силния символизъм и провокативната идея, други критикуват песимистичния тон и насилието. С течение на времето романът се утвърждава като класика и често влиза в учебни програми по литература по целия свят. Уилям Голдинг получава Нобеловата награда за литература през 1983 г., като цялостното му творчество, включително и този роман, е сред причините за отличието.
Адаптации и културно влияние
- Филмови адаптации: най-известните са филмът от 1963 г., режисиран от Питър Брук, и версията от 1990 г., реж. Хари Хук.
- Сценични и радиоигри, както и многобройни анализи, есета и интерпретации — романът стимулира обществен и академичен дебат за човешката природа и морал.
- Книга често е предмет на забрани или цензура в някои училищни системи поради сцени на насилие и спорни морални послания.
Значение
"Повелителят на мухите" остава мощен и провокативен текст, който поставя неудобни въпроси за това какво се крие под повърхността на „цивилизовано“ поведение. Романът е едновременно социална притча и психологическо изследване, което продължава да намира отзвук в съвременни дискусии за властта, страха и моралната отговорност на индивида в група.
Теми
Книгата описва тяхното изпадане в дивачество. Оставени сами на себе си, далеч от съвременната цивилизация, добре образованите деца се връщат към примитивното си състояние.
Основната тема е противоречивият човешки порив към цивилизация - живот по правила, в мир и хармония - и към воля за власт. Темите включват напрежението между груповото мислене и индивидуалността, между рационалните и емоционалните реакции, както и между морала и неморалността. Как те се проявяват, е историята на "Повелителят на мухите".
Парцел
Група момчета на различна възраст, от различни училища и с различен произход, са блокирани на остров, след като самолетът им е свален. Страната, от която идват, е ударена от атомна бомба и всички възрастни в самолета са загинали. На острова няма никой друг и никой не знае къде се намират. По съвет на Пиги Ралф надува раковина, за да събере момчетата от целия остров на среща. Там те се запознават с Мериду (Джак), който е ръководител на хорото, и с различни други герои.
Обявява се гласуване за лидер, което е спечелено от Ралф. Той възлага задачата да регистрира момчетата на Пиги, а той, Джак и Саймън (член на хорото) отиват да изследват острова. Те откриват, че наистина са сами на острова и че той е остров. На връщане те вървят през гората и се натъкват на едно прасе. Джак изважда нож и се опитва да го убие, но не успява. Той се заклева да убие следващото, което намери.
Тримата се връщат на плажа, където се е състояла първата среща, и откриват, че Пиги не е успял да се регистрира. По време на срещата едно от по-малките деца изразява загриженост за "звяр" или "змийско нещо". Ралф и другите по-големи момчета бързо отхвърлят тази теория. Въпреки това страхът на някои от по-малките момчета се разпространява. Ралф предлага да построят сигнален огън; групата моментално се въодушевява от тази идея и се втурва към върха на планината, за да натрупа дърва. Откриват, че нямат начин да го запалят, тогава пристига Пиги с кончата (от съществено значение за срещите, който има кончата, говори). Те използват чашите му, за да запалят огън, който гори добре, а след това запалва голяма част от гората, като вероятно убива малко дете.
Джак и половината от неговия хор ловуват, а другата половина е натоварена да се грижи за сигналния огън. Джак става обсебен от идеята за убийство, докато Ралф все още се интересува повече от изграждането на убежища (с помощта на Саймън) и бягството от острова, нещо, което Джак вече не изглежда притеснен. Той иска да убие едно прасе.
Накрая Джак се ядосва на Ралф и отива да създаде свое племе. Те открадват очилата на прасенцето, за да могат да запалят огън. Симон е убит от момчетата, защото те го смятат за звяр. От първоначалното племе остават само Ралф, Пиги, Сам и Ерик. Те отиват на върха на планината, където е племето на Джак. Джак и Ралф се сражават и Роджър изпраща надолу камък, който едва не улучава Ралф, но убива Пиги и счупва Кончата. Сам и Ерик са взети от племето на Джак, а Ралф бяга. Ралф се качва отново в планината, за да види Сам и Ерик, и те му казват, че Джак планира да го издирва. Той отива и се скрива, но скоро е намерен от племето. Създават огън, за да го издимят. Той бяга, за да стигне до плажа, преследван от племето, което държи копия. Ралф се натъква на офицер от флота, който е видял дима от огъня и е дошъл да ги спаси. Това е ирония на съдбата, защото Джак е искал само да ловува за храна и да не се притеснява да поддържа огъня, но в крайна сметка той предизвиква пожара, който ги спасява...
обискирам