Magnificat - Песента на Мария: значение, история и музика
Magnificat — Песента на Мария: значение, богословска история и музика. Произведения, текстове и емблематични интерпретации от известни композитори.
В християнската митология "Magnificat" е песента, която Дева Мария пее, когато ангелът ѝ съобщава, че ще роди Божия син. Това е историята, разказана в Библията в книгата на Лука, глава 1, стихове 46-55. Известна е още като Песента на Мария. "Magnificat" е латинска дума, която означава "възвеличава" (т.е. казва колко велик е (Бог)).
Думите на Magnificat са озвучени от много композитори. Тези музикални постановки са написани предимно за църковни служби. В Англиканската църква тя винаги се пее като част от традиционната вечерна служба (Evensong).
Подобно на всички останали новозаветни текстове Magnificat първоначално е написан на коинейски гръцки, но в Западната църква най-често се среща на латински или на езика на страната.
Значение и съдържание
Латинското начало на химна е: Magnificat anima mea Dominum, et exsultavit spiritus meus in Deo salutari meo... На български това обикновено се превежда: „Възвеличава душата ми Господа; и възрадва се духът ми в Бога, моето спасение...“
Текстът съдържа няколко основни теми:
- Хваление и благодарност — Мария възпява Божията милост и дела;
- Социална промяна — стихове като „срещу гордите Той погледна…“ и „тези, които бяха гладни, Той насити…“ подчертават обръщането на света (възвишаване на смирените и смаляване на гордите);
- Изпълнение на обещанията — текстът свързва Божията помощ с обещанията, дадени на Авраам и потомството му.
Исторически и литургичен контекст
В Лука песента се появява като отговор на благата вест, дадена на Мария, и има силна връзка с юдейските библейски песни на благодарение (например Псалми и песните на Сара, Ана и други). В западната литургична практика Magnificat е централна част от богослужението на вечернята (Vespers) и в англиканската традиция е задължителна част от Evensong, често изпълнявана заедно с Nunc dimittis.
Език и преводи
Макар оригиналът в Луканския текст да е на коинейски гръцки, за Западната църква образец става латинският превод (Вулгата). По-късно Magnificat е превеждан и пее на народни езици, което позволява широкото му разпространение в различни култури и музикални традиции.
Музикална история и стилистични варианти
Magnificat е една от най-адаптираните библейски части за музика. Формите варират според епохата и предназначението:
- Грегориански напеви — ранните монофонични мелодии за вечерня, използвани в монашеските служби;
- Ренесансова полифония — многогласови обработки, в които текстът често се дели на кратки мотива и се развива чрез имитация и хорова техника;
- Барокови концертни версии — големи оркестрови и хорови произведения с арии за солисти и разгърната драматична структура (примери от барока включват известни настройки от периода);
- Класическа и романтична традиция — композиторите използват богата оркестрация и хорови текстури;
- Съвременни и жанрови интерпретации — нови аранжименти в джаз, поп и авангарден стил, както и интуитивни и сценични прочити.
Сред най-известните исторически настройки на Magnificat са творби от барока и по-късни епохи. Ярки примери за широко разпространени и често изпълнявани версии са творбите на Йохан Себастиан Бах (Magnificat BWV 243) и на Антонио Вивалди (Magnificat RV 610). Англиканската хорова традиция е дала множество настройки, използвани в Evensong, а през XX век композитори като Herbert Howells създават емблематични английски богослужебни версии.
Изпълнение и практика
В зависимост от настроението на композитора и предназначението на произведението, Magnificat може да бъде изпълнявано:
- като монофоничен напев или камерна полифония в семпла литургична обстановка;
- като голямо концертно произведение с хор, солисти и оркестър;
- в камерни хорови версии за църковен хор с орган.
За слушателя днес
Magnificat остава едно от най-силните и многопластови библейски свидетелства за поклонение и социална справедливост. Музикалните му интерпретации предлагат богат избор — от медитативен григориански напев до грандиозни оркестрови обработки. За познаване и наслада е полезно да се чуят няколко различни версии, за да се усети как една и съща молитвена и библейска мисъл може да прозвучи в различни музикални епохи и стилове.
Посещението (когато ангелът посещава Елисавета и Мария) в книгата с часове на херцог дьо Бери
Текст
Латинският текст от Вулгата е следният:
Magnificat anima mea Dominum,
et exsultavit spiritus meus in Deo salutari meo.
Quia respexit humilitatem ancillae suae.
Ecce enim ex hoc beatam me dicent omnes generationes.
Quia fecit mihi magna, qui potens est,
et sanctum nomen eius.
Et misericordia eius a progenie in progenies
timentibus eum.
Fecit potentiam in brachio suo,
dispersit superbos mente cordis sui.
Deposuit potentes de sede
et exaltavit humiles.
Esurientes implevit bonis
et divites dimisit inanes.
Suscepit Israel puerum suum,
recordatus misericordiae suae.
Sicut locutus est ad patres nostros,
Abraham et semini eius in saecula.
Gloria Patri et Filio
et Spiritui Sancto,
sicut erat in principio et nunc et semper
et in saecula saeculorum. Амин.
Английските думи на Magnificat в традиционния превод, който се намира в Книгата за обща молитва:
Душата ми величае Господа, и духът ми се радва на Бога, моя Спасител.
Защото Той погледна към смирението на слугинята Си.
Защото, ето, отсега нататък: всички поколения ще ме наричат благословен.
Защото силният ме е възвеличил, и свято е Неговото име.
И милостта Му е към онези, които се боят от Него, във всички поколения.
Той показа силата на ръката Си; разпръсна горделивите в представите на сърцата им.
Той е свалил силните от мястото им и е въздигнал смирените и кротките.
Той е нахранил гладните с блага, а богатите е изпратил празни.
Той, като помни милостта Си, е осветил слугата Си Израил, както е обещал на прадедите ни Авраам и потомството му до века.
Магнификат (Душата се радва в Господа) в Римския бревиарий
Душата ми възвестява величието на Господа,
духът ми се радва на Бога, моя Спасител,
Защото Той погледна с благоволение на смирения Си слуга.
От този ден всички поколения ще ме наричат благословен,
Всемогъщият направи велики неща за мен,
и свято е Неговото име.
Той има милост към онези, които се боят от Него.
във всяко поколение.
Той е показал силата на ръката си,
Той разпръсна горделивите в тяхното самомнение.
Той свали могъщите от престолите им,
и е издигнал смирените.
Той е напълнил гладните с добри неща,
а богатите е изпратил празни.
Той дойде на помощ на Своя слуга Израел
защото си спомни за обещанието си за милост,
обещанието, което даде на бащите ни,
на Авраам и на синовете му до века.
Слава на Отца, и на Сина, и на Светия Дух,
както беше в началото, така е и сега, и ще бъде до века.
Амин. Alleluia
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Magnificat?
О: Magnificat е песента, която Дева Мария изпява, след като Елисавета ѝ казва, че ще роди Божия син.
В: Къде в Библията се разказва за Magnificat?
О: Историята на Magnificat е разказана в Библията в книгата на Лука, глава 1, стихове 46-55.
В: Какво означава "Magnificat"?
О: "Magnificat" е латинска дума, която означава "възвеличава" (казва колко велик е [Бог]).
В: Какво са правили композиторите с думите на Magnificat?
О: Композиторите са озвучавали думите на Magnificat.
В: Защо повечето музикални обработки на Magnificat са написани за църковни служби?
О: Повечето музикални обработки на Magnificat са написани за църковни служби, защото това е религиозен текст.
Въпрос: Къде в Западната църква най-често се среща Magnificat?
О: В Западната църква Magnificat се среща най-често на латински или на езика на съответната страна.
В: В коя християнска църква Magnificat винаги се пее като част от традиционната вечерна служба?
О: В Англиканската църква Magnificat винаги се пее като част от традиционната вечерна служба (Evensong).
обискирам