Махабхарата — древен санскритски епос: сюжет, значение и история

Махабхарата (/məhɑːˈbɑːrətə/; на санскрит: महाभारतम्, Mahābhāratam, произнася се [mɐɦaːˈbʱaːrɐt̪ɐm]) е един от двата основни санскритски епоса на древна Индия. Другият е Рамайя̀на. Централната сюжетна линия проследява дългогодишния конфликт между две сродни фамилии — кауравите и пандавите — който достига връх в решителната битка при Курукшетра. Учения, легенди и премеждията на князете и техните потомци формират богатия разказен материал на произведението.

Сюжет и основни събития

Махабхарата обхваща множество епизоди: от прякото съперничество за трона, през хазартното предателство, изгнанието на пандавите и завръщането им, до великата война на Курукшетра и нейните последици. В текста са вплетени разкази за герои и богове, легенди за свети мъдреци и морални притчи, които илюстрират сложни човешки и обществени взаимоотношения.

Структура и съдържание

Махабхарата съдържа философски и митологически материали. В нея се обсъждат четирите „цели на живота“ или пурушартха (целите включват дхарма, артха, кама и мокша). В текста са вплетени множество отделни разкази и притчи — сред тях попадат Бхагавад Гита (диалогът между Кришна и Арджуна), както и притчите за Дамаянти, Шакунтала, Пурурава и Урваши, Савитри и Сатяван, Кача и Девяни, Ришясринга и други. Махабхарата съдържа също и кратко предаване на сюжети от Рамайяна.

Авторство и датировка

Според традицията епосът е приписван на мъдреца Вяса (познат и като Ведашта или Кришна Двайпаяна), който е считан за негов съставител. Научните изследвания показват, че текстът е оформян и разраствал в продължение на много векове. По-голямата част от епоса вероятно е композирана между III в. пр. н. е. и III в. сл. н. е., а най-старите запазени слоеве не са много по-стари от около 400 г. пр. н. е. Текстът вероятно е придобил относително окончателен вид в началото на периода на династията Гупта (около IV в. сл. Хр.).

Обем, версия и значение

Махабхарата е най-дългата известна епическа поема. Най-пълният запазен вариант съдържа над 100 000 словеса (над 200 000 отделни стихотворни реда) и обхваща големи пасажи в проза. Общият обем на текста възлиза на около 1,8 милиона думи — примерно десет пъти по-голям от "Илиада" и "Одисея" взети заедно и около четири пъти повече от "Рамая". Значението на "Махабхарата" за културното наследство е сравнявано с това на Библията, Корана, произведенията на Омир, гръцката драма и творбите на Уилям Шекспир. Понякога е наричана „пета Веда“ поради ролята ѝ като източник на религиозни, етични и социални норми. Тематично тя обхваща индуския мироглед, митология, етика, ритуали и форми на обществен живот. Към епоса понякога се причислява и допълнителният деветнадесети раздел, наречен Харивамша.

Традиция на предаване и редакция

Според преданието мъдрецът Вяса предал епоса на сина си Сука и на учениците си, сред които е известен Вайсампаяна. Легендите разказват как цар Джанамеджая, син на Парикшит и внук на героите от епоса, организира голямо жертвоприношение (яджна), по време на което Вайсампаяна преразказва историята. В по-късни устни традиции друг мъдрец, Сута, също е описван като разказвач пред събрания от слушатели при различни ритуали, например пред Саунака в Наймисараня (в района на съвременно Утар Прадеш).

Текстуални варианти и издания

Поради дългия период на усъвършенстване и разпространение в устна форма съществуват многобройни регионални и ръкописни варианти на Махабхарата. През XX век научни институти и филолози съставят критични издания, които сравняват ръкописи, за да реконструират най-близкия до оригиналния текст слой. Също така епичните мотиви и отделни разкази са превеждани и адаптирани в множество езикови и литературни традиции по целия свят.

Влияние и приемственост

Влиянието на Махабхарата върху индийската религия, етика, изкуство и право е огромно. Много от моралните дилеми и философски размисли в епоса остават предмет на коментари и тълкувания в хиндуистката и по-широката южноазиатска култура. Части от епоса, като Бхагавад Гита, се изучават самостоятелно и служат като основни текстове за различни духовни и философски школи.

В резултат на устното ѝ предаване и многократните редакции, Махабхарата остава жив, многопластов и адаптивен текст, който продължава да вдъхновява литературни, религиозни и художествени интерпретации до днес.

Пандавите

Кунти иска да изпълни майчините си очаквания, но няма мъж. Тя си спомня за момента, когато първият ѝ син Карна е заченат от тайнствена мантра, която ѝ е дал някога. Тогава ѝ се явява Сурия, богът на Слънцето. Така Кунти си спомня за тайната си мантра и ражда трима сина - Юдхистра, Бхима и Арджуна. Бащата на Юдхистира е бог Яма, бащата на Бхима е бог Ваю, а бащата на Арджуна е Индра.

Мадри, втората съпруга на Панду, родила още двама сина - близнаци, чиито бащи били ашвини (божествени близнаци). Синовете на Мадри са Накула и Сахадева.

Всички те се наричат петте Пандави.

 
Саути рецитира слоките от Махабхарата.  

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Махабхарата?

Въпрос: Кой пише Махабхарата?

В: Колко дълга е Махабхарата?

Въпрос: Кои са някои от историите, включени в Махабхарата?

Въпрос: Какви теми обхваща този епос?

Въпрос: Кога се появява окончателният ѝ вид?

В: Какво значение има този епос за световната цивилизация?

Търсене по буква