Древна Индия: цивилизация, империи и културно наследство
Древна Индия е имала дълготрайна цивилизация и култура. Тя е обхващала няколко държави, включително съвременна Индия, Пакистан и Бангладеш. Този регион е бил сцена на непрекъснато културно, религиозно и политическо развитие в продължение на хилядолетия — от ранните неолитни селища до големите империи и класически културни школи, които оформят религиозните и интелектуалните традиции на Южна и Югоизточна Азия.
Цивилизацията в долината на Инд
Цивилизацията в долината на река Инд процъфтява от около 2600 г. пр.н.е. до 1900 г. пр.н.е. Тя поставя началото на градската цивилизация на субконтинента и е съсредоточена по течението на реката и нейните притоци. Най-известните центрове са Харапа и Мохенджо-Даро, където археолозите откриват сложни градоустройствени решения: улици на правоъгълна мрежа, жилищни квартали с многоетажни къщи, системи за канализация и обществено водоснабдяване.
Цивилизацията е известна с добре изработени тухли с еднакъв стандарт, прецизни тежести и мерки, глинени печати с графични знаци (индуският писмен знак още не е окончателно дешифриран), както и с развити занаяти — обработка на метал, керамика, тъкани и бижутерия. Има и доказателства за външна търговия, включително контакти с Месопотамия и Персийския залив. Причините за спада на цивилизацията около 1900 г. пр.н.е. включват промени в климата, речно преместване и икономически фактори, макар че въпросът остава частично дискусионен.
Ведическият период и религиозни промени
След упадъка на индуската градска култура се оформя т.нар. ведически период (приблизително 1500–500 г. пр.н.е.), когато се появяват санскритските текстове — Ведите. Тук възникват основите на обществените устройства, включително началните форми на социална стратификация, които по-късно оформят кастовата система. В този период се развиват религиозни течения и философии, които впоследствие дават начало на индуизма, а също и на джайнизма и будизма в множество варианти.
Империята Маурия
По време на империята Маурия, основана през 321 г. пр.н.е., по-голямата част от Индийския субконтинент за първи път е обединена под единно управление. Основателят Чандрагупта Мауря (Chandragupta Maurya) поставя централизиран административен модел, чиято организация и военна сила осигуряват стабилност и икономическо развитие. В управлението участва и съветникът Кautilya (известен като Чанакя), свързван с политическия трактат Арташастра.
Ашока Велики, който в началото се стремял да разшири царството си, след това следвал политика на ахимса (ненасилие), след като се обърнал към будизма. След кървавия поход срещу Калига Ашока променя своя подход — налага етични и хуманитарни принципи, грижи за общественото благо и религиозна толерантност. Неговите надписи върху скали и стълбове, известни като Едиктите на Ашока, са сред най-старите запазени исторически документи на Индия и дават важна информация за управлението и моралните идеали през този период. При Ашока будистките идеали се разпространяват в цяла Източна и Югоизточна Азия.
Периодът на Гупта и „златният век“
периода Гупта, през IV–VI век н.е., често се обозначава като „златния век“ на класическата индийска цивилизация. Под династията Гупти се наблюдава забележителен културен подем: литература (с поети и драматурзи като Калидаса), развитие на изкуствата, архитектурата и скулптурата, както и значителен напредък в науките.
В този период се правят важни постижения в математика и астрономия — тук се развиват идеи, довели до употребата на цифровата нула и десетична позиционна система, както и астрономически изчисления от учени като Ариабхата и други, свързани с по-късни традиции. Медицина, хирургия и граматика (например трудове на Панини) процъфтяват и оформят интелектуалното наследство, което ще влияе в продължение на векове.
Културно наследство и влияние
Древна Индия оставя богато културно наследство, което включва:
- Религиозни и философски системи: индуизъм, будизъм и джайнизъм, с множество школи и текстове, които формират духовния живот на милиони хора.
- Език и литература: санскритската литература (епоси като Рамаяна и Махабхарата), класически поети и граматически школи.
- Наука и математика: развитие на концепцията за нула, астрономически наблюдения, медицински текстове и инженерни практики.
- Изкуство и архитектура: скулптура, монументални храмове, будистки ступи и художествени стилове, които се разпространяват в цяла Азия.
- Търговия и културен обмен: обширни търговски връзки с Близкия изток, Средиземноморието и Югоизточна Азия, които разпространяват стоки, технологии и идеи.
Археологическите проучвания и интердисциплинарните изследвания продължават да разкриват нови факти за богатата история на региона. Древна Индия не е само поредица от отделни събития — тя представлява дълга еволюция на общества и култури, чиито следи и до днес оформят религиозните традиции, езиците, правните и социалните структури на Южна Азия и извън нея.


Стоящ Буда, древен регион Гандхара, Северен Пакистан, I в. от н.е., Musée Guimet.
Основни събития
Хронология
- 1500 г. пр.н.е. - 600 г. пр.н.е.: съставяне на Ведите и Брахманите
- 700 г. пр.н.е. - 300 г. пр.н.е.: съставяне на Упанишадите
- 527 или 526 г. пр.н.е: Смъртта на Махавира, историческият основател на джайнизма
- Краят на VI век: Персийският цар Дарий (Цар на призовкарите) завладява части от Древен Пакистан
- 486 Г. ПР.Н.Е: Смъртта на Буда; според китайската традиция 483 г. пр.н.е.
- 400 г. пр.н.е.: Панини съставя първата санскритска граматика
- 4 век пр.н.е. - 4 век пр.н.е: Съставяне на Рамаяна и Махабхарата
- 327 Г. ПР.Н.Е. - 25 Г. ПР.Н.Е: Александър Велики нахлува в района на долината на Инд (днешен Пакистан).
- 321 Г. ПР.Н.Е. - 181 Г. ПР.Н.Е: Чандрагупта Маурия основава империята Маурия
- 300 г. пр.н.е.: Мегастен (грък) посещава царя на Мауря
- 300 г. пр.н.е.: съставяне на "Артхашастра", въпреки че някои учени датират творбата към 100 г.
- 268 г. пр.н.е. - 233 г. пр.н.е. Управление на Ашока Велики
- 185 г. пр.н.е. - 75 г. пр.н.е.: династията Сунга управлява централната част на Република Индия
- II в. пр.н.е. - III в. пр.н.е.: Влиянието на будизма и джайнизма в Индия достига своя връх
- 1 в. пр.н.е. - 1 в. сл.н.е.: Шаки, парти и кушани нахлуват в района на долината на Инд
- 1 век пр.н.е. - 2 век сл.н.е.: управление на Сатавахана
- 58 Г. ПР.Н.Е. - 57 Г. ПР.Н.Е: Започва ерата Викрама Самват
- Кралства Chera, Chola и Pandiya в южната част на страната
- 78 г. от н.е.: начало на ерата на Шака
- I-III век: Царуване на Кушанската династия; първо изображение на джайна тиртанкара и на хиндуистки божества с мути-ръка
- IV-V век: Управление на вактака над Централна Индия и Декан
- IV-VI век: Периодът на Гупта в по-голямата част и в централната част на съвременна Република Индия (никога не е включвал регионите на Пакистан), но това е ерата на Златния век на Индия в долината на река Гангет
- 500 Г: Аджанта е завършена
- 5-7 век: Разпространение на вайшнавизма, особено на култа към Кришан; поява на поклонение на местни божества; поява на тантризма
- V-VI век: Нашествие на хуните в древните пакистански райони
- 6 - 17 век: Управлението на раджпутите в различни региони на Западна Индия.
- VI век: Династията Калачури управлява западното крайбрежие на съвременна Индия
- VI-VIII век: династия Палава в Южна Индия; в южната част на страната започва да се изгражда скално-изсечена архитектура; храмовото строителство процъфтява в Мамалапурама и Канчипурам
- 6-10 век: Тамилска богослужебна поезия
- VII-VIII век: Упадък на будизма в древен Пакистан и северната част на Индия; възраждане на индуизма
- VII-X век: Династията Ращракута управлява северната част на Декан
- Началото на VIII век: Арабски търговци се заселват по крайбрежието на Синд (днес част от Пакистан) и индийския щат Гуджарат
- 8-12 век: Династията Пала управлява Бихар, Бенгал и голяма част от Източна Индия
- 10 - 17 век: Управлението на раджпутите в различни региони на Западна Индия.
- 788 - 820 Г: Животът на Ади Шанкарачаря
- 1018 Г: Първият мюсюлмански владетел - Махмуд Газни - нахлува в Индия.
- 1947 г. - доминионът Индия става независим
- 1950 г. - създадена е съвременната Република Индия


Карта, показваща най-големия обхват на Маурийската империя в тъмно синьо.
Въпроси и отговори
В: Къде е процъфтявала цивилизацията в долината на Инд?
О: Цивилизацията на долината на Инд процъфтява около река Инд и нейните притоци в няколко държави, включително съвременна Индия, Пакистан и Бангладеш.
В: Кога е съществувала цивилизацията на долината на Инд?
О: Цивилизацията в долината на Инд е съществувала от около 2600 г. пр. н. е. до 1900 г. пр. н. е.
В: Какво е значението на цивилизацията в долината на Инд?
О: Цивилизацията на долината на Инд поставя началото на градската цивилизация на субконтинента.
В: Кой и кога основава империята на Маурия?
О: Империята Маурия е основана през 321 г. пр.н.е. и е основана от неизвестен воин със скромен произход.
В: С какво е известен Ашока Велики?
О: Ашока Велики е известен с това, че след преминаването си към будизма следва политиката на ахимса (ненасилие) и разпространява будистките идеали в Източна и Югоизточна Азия с помощта на декретите на Ашока.
Въпрос: Кога Ашока се обръща към будизма?
О: Ашока приема будизма, след като първоначално се опитва да разшири царството си по време на управлението си като император Маурия в древна Индия.
В: Кой е Гупта и с какво е известен?
О: Гупта е бил важен владетел по време на периода Гупта и е известен с това, че е бил мъдър и благороден човек.