Дарий Велики (ок. 549–486 пр.н.е.) — персийски шах и създател на Персеполис

Дарий Велики (ок. 549 г. пр.н.е. – 486/485 г. пр.н.е.) е син на Хистасп и шах на Иран от 522 г. пр.н.е. до 485 г. пр.н.е. Той остава една от ключовите фигури в историята на Ахеменидската империя — известен като организатор на държавата, строител и пълководец, чието управление променя административната и икономическата структура на империята.

Възкачване на престола

Дарий идва на власт след смут и въстания в империята, при които е свален привидният узурпатор (наричан от античните източници Гаумата или "фалшивият Смърдис"). Според самото му повествование в прочутия Бехистунски надпис той участва в заговор, който премахва узурпатора и утвърждава легитимността на династията на Ахеменидите. След възкачването си Дарий трябва да потуши множество въстания в различни части на обширната империя, което показва колко разнородни и уязвими са били владенията му в първите години на управлението.

Административни и икономически реформи

Една от най-важните реформи на Дарий е разделянето на империята на около двадесет провинции — сатрапии. За всяка провинция е назначаван управител (сатрап), който отговаря за събирането на данъци, реда и местната администрация. Дарий създава система на редовно данъчно облагане, стандартизирана система на тежести и мерки и фиксирани данъчни задължения, плащани в сребърни таланти и други единици.

За да улесни търговията и плащанията, Дарий въвежда златна монета, известна като дарик (оттук и името daric в съвременните източници). Тези монети подпомагат вътрешната и външната търговия, правят плащанията по-удобни и укрепват икономическата свързаност на империята. Той също така развива система за държавни пътища и пощенска служба (известна като ангарион), която подобрява комуникациите между центъра и провинциите.

Строителни проекти и религиозна политика

Дарий провежда масивна строителна програма. Най-голямата от неговите инициативи е изграждането на новата кралска резиденция и церемониална столица Персеполис, близо до старото средище Пасаргадае. Персеполис става символ на персийското могъщество — с пищни дворци, приемни зали и релефи, които изобразяват народите и данъците на империята. Дарий изгражда и други дворци, административни сгради и религиозни постройки.

В Египет той възстановява и строи храмове и се стреми да утвърди властта си и като фараон в египетската традиция. Според някои източници и негови надписи Дарий закача и проект за канал, свързващ Нил с Червено море, за да улесни морската търговия.

В сферата на религиозната политика Дарий проявява относителна толерантност към завладените народи. Той потвърждава разрешението за възстановяване на Соломоновия храм в Йерусалим, като по този начин подкрепя местните религиозни общности и осигурява лоялност спрямо централната власт. Дарий също така възприема и популяризира култа към бог Ахурамазда (по-силно изразено в неговите надписи), което присъства като елемент в официалната идеология на владетелството.

Военни кампании и външна политика

През управлението на Дарий империята е стабилизирана и разширена чрез военни кампании на няколко фронта. Той подчинява области в Централна Азия и Индия, провежда походи срещу скифите в северното Причерноморие и укрепва контролa в Мала Азия. В отговор на Ионийското въстание и участието на гръцки градове в него, Дарий започва първите опити за налагане на гръцките градове на континента — походите към Гърция водят до прочутите сблъсъци с гърците, сред които е поражението при Маратон (490 г. пр.н.е.).

В Египет Дарий потушава бунтове и утвърждава персийската администрация; възстановяването на реда там укрепва позицията му в южната част на империята. В по-широк план Дариевите кампании показват стремежа му да гарантира границите и да осигури пътища за търговия и комуникации.

Надписи, изкуство и наследство

Дарий оставя богато документално и художествено наследство. Най-известният му надпис е Бехистунският надпис — монументално послание, изпратено от скалата, в което той разказва за възкачването си, потушаването на въстания и за божествената подкрепа. Надписите и релефите от Персеполис и други кралски дворци демонстрират многонационалния характер на империята и централизацията на властта.

Краят на живота и последовател

Дарий умира в Персеполис. Гробницата му е изсечена в скала близо до Персеполис (областта, позната днес като Наqш-е Рустам). След смъртта му Ксеркс става шах на Иран и поема управлението на голямата империя, наследена от Дарий. Дариевото управление остава като епоха на реформи, големи строителни проекти и опити за интегриране на различните народи в една по-устойчива държавна структура.

Бележка: Датите и някои подробности се основават както на персийски надписи и археологически данни, така и на древногръцки и библийни източници; при тълкуването им историците понякога имат различия по отделни въпроси.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Дарий Велики?

В: Как Дарий разделя Персийската империя, след като става шах?

Въпрос: Какъв е приносът на Дарий за развитието на търговията?

Въпрос: Дарий печели ли първата гръко-персийска война?

В: Какво разрешава Дарий на евреите?

В: Кои са някои от храмовете, които Дарий построява в Египет?

В: Къде умира Дарий?

Търсене по буква