Дейвид Хюм (7 май 1711 г. - 25 август 1776 г.) е философ и историк от Шотландия. Когато е бил жив, хората са го смятали за историк. Написал е поредица от големи книги, наречени "История на Англия". Но днес хората мислят за Хюм като за важен философ.




 

Живот и кариера

Дейвид Хюм е роден в Единбург в семейството на бедна, но благородническа шотландска фамилия. Още като дете започва образованието си в Университета в Единбург; по-късно е записал право, но никога не практикува като адвокат. В младежките си години пътува из континентална Европа — престои във Франция, Италия и Холандия — и започва да пише своите философски трудове.

Най-ранното му голямо произведение е тритомният A Treatise of Human Nature (1739–1740), който първоначално не получава широк прием. По-късно Хюм преработва и популяризира много от идеите си в по-къси и по-достъпни книги и есета. От 1752 до 1757 г. е назначен за библиотекар на Advocates' Library в Единбург. След публикуването и успеха на История на Англия той печели обществено признание, финансово стабилизиране и възможност да се занимава спокойно с писане и обществена дейност.

Философски възгледи

Хюм е един от водещите представители на британския емпиризъм. Неговата философия се основава на разграничението между «впечатления» (живи, непосредствени усещания) и «идеи» (слаби копия на впечатленията). Някои от най-известните му приноси са:

  • Проблемът на индукцията — Хюм показва, че логическото оправдание за преминаване от наблюдавани факти към общи заключения (индукция) не може да бъде предоставено чрез чист разум; индукцията е въпрос на навик и очакване, а не на необходима логика.
  • Концепцията за причинност — според Хюм връзката «причина–следствие» не е наблюдавана като някакъв вид видима «вътрешна връзка», а е резултат от повтарящи се наблюдения и навик да очакваме едно събитие след друго.
  • Теория за аз-а (bundle theory) — той оспорва идеята за трайно, непроменящо се «аз» и предлага, че личността е съвкупност от последователни възприятия и мисли.
  • Морална философия — Хюм твърди, че моралните оценки произлизат от човешките чувства и състрадание, а не от строг рационален анализ; той също е поставил основите на т.нар. «is–ought problem» (разликата между описателни твърдения и нормативни заключения).

Основни произведения

  • A Treatise of Human Nature (1739–1740) — фундаментален труд, в който Хюм систематично излага теорията си за човешката природа.
  • An Enquiry Concerning Human Understanding (1748) — преработена и по-достъпна версия на част от тритомника, в която ясно формулира проблеми като индукцията и природата на причинността.
  • An Enquiry Concerning the Principles of Morals (1751) — изложение на неговата морална философия, където моралът се показва като произтичащ от човешките чувства.
  • История на Англия (серия, 1754–1762) — популярна историческа работа, която допринася за репутацията му приживе като историк.
  • Dialogues Concerning Natural Religion — публикувана посмъртно (1779), в която чрез диалог разглежда аргументите за и против съществуването на Бог.
  • Множество есета и политически и морални разсъждения, които формират значителна част от влиянието му върху обществената мисъл.

Влияние и прием

Хюм оказва огромно влияние върху философията, науката и обществената мисъл. Идеите му за емпиризъм и скептицизъм събуждат реакция у много мислители — известен е коментарът на Иммануел Кант, че Хюм го е «събудил от догматичния сън». Неговите възгледи за морала и икономиката влияят и на негови съвременници като Адам Смит и по-късни философи, учени и психолози. Историческите му трудове са четени и цени в продължение на десетилетия след публикуването.

Спорове и наследство

Поради своите критични възгледи по отношение на религията и традиционната метафизика Хюм е критикуван от религиозни консерватори и в някои случаи е обвиняван в атеизъм. Някои от неговите по-провокативни текстове са били публикувани анонимно или посмъртно. Съвременната наука, философия и история продължават да обсъждат и оценяват неговите идеи, като мнозина го смятат за един от най-значимите мислители на Просвещението.

Личен живот и смърт

Хюм никога не се жени. Поддържа обширна кореспонденция и приятелства с редица интелектуалци на своето време, сред които Адам Смит; среща се и с Жан-Жак Русо, но връзката им става сложна и предизвиква спорни моменти. Дейвид Хюм умира на 25 август 1776 г. в Единбург. Погребан е в Old Calton Burial Ground.

Към днешна дата Делото на Хюм продължава да бъде предмет на изучаване в философията, историята и социалните науки — неговото критично мислене, склонност към яснота и емпирична насоченост остават централни за модерната интелектуална традиция.