Дейвид Хюм | философ и историк от Шотландия

Работи

В книгите си по философия Хюм твърди, че много от нашите убеждения не произтичат от разума. Вместо това те идват от нашите инстинкти или чувства. Например, разумът не ни казва, че едно нещо причинява друго. Вместо това ние виждаме едно нещо, а след това виждаме друго и усещаме връзка между двете. По същия начин разумът не ни казва, че някой е добър човек. Вместо това виждаме, че човекът е добър и приятелски настроен, и усещаме специално морално чувство. Тъй като Хюм смята, че тези убеждения не идват от разума, хората го наричат "скептичен" или "антирационалистичен" философ.

Хюм е известен със своята "грешка на индукцията". Той обръща внимание на често срещана грешка, която хората допускат. Хората виждат нещо и твърдят, че това, което виждат, винаги ще бъде такова, каквото го виждат. Например, хората виждат само бели лебеди и твърдят, че всички лебеди са бели. Това е "погрешно" или погрешно, защото винаги е възможно след това да видят черен лебед.

Хюм е скептичен и по отношение на религията. Той не е бил религиозен човек и религиозните хора не са харесвали мнението му. Той не вярва в чудеса. Казвал е, че самоубийството невинаги е грешка, но никога не е казвал дали вярва в Бог или не. През 1776 г., когато умира, приятелите му го намират за много спокоен по отношение на смъртта, въпреки че не вярва в задгробния живот. Днес книгите на Хюм са много важни за философите, които се интересуват от религията.

 

Влияние

Днешните философи понякога използват термина "разклонение на Хюм", за да обозначат, че Хюм нарича всичко, за което можем да мислим, или връзка от идеи (неща като математиката, които трябва да са верни), или въпрос на факт (като науката, където трябва да разгледаме нещата, за да разберем дали са верни).

Друг философ, Имануел Кант, прочита някои от книгите на Хюм и променя мнението си за някои важни неща. Кант казва, че Хюм го е накарал да се събуди от заспалия догматизъм, традиционната метафизика.

 
Статуя на Дейвид Хюм в Единбург, Шотландия.  

Книги

Ето и най-важните книги на Хюм:

• "Трактат за човешката природа": Опит за въвеждане на експерименталния метод на разсъждение в областта на морала. (1739-40)

В тази голяма книга Хюм говори за човешкия ум и се опитва да разбере как работи той. Той говори за знанието, причината и следствието, емоциите, доброто и злото, както и за много други неща.

• "Изследване на човешкото разбиране" (1748)

В тази малка книга Хюм говори за много от същите неща от "Трактата", като познанието и причината и следствието. Той се е опитал да направи тази книга лесна за четене.

• "Изследване на принципите на морала" (1751)

Това е още една малка книга и отново Хюм се е опитал да я направи лесна за четене. Книгата е посветена на доброто и злото.

• "Диалози за естествената религия" (след смъртта на Хюм)

В тази книга Хюм има трима герои, които спорят помежду си за Бога.