Дейвид Хюм — шотландски философ и историк (1711–1776)

Дейвид Хюм — ключов шотландски философ и историк, автор на „История на Англия“, чиито идеи за скептицизма, причинността и морала формират модерната философия.

Дейвид Хюм (7 май 1711 г. - 25 август 1776 г.) е философ и историк от Шотландия. Когато е бил жив, хората са го смятали за историк. Написал е поредица от големи книги, наречени "История на Англия". Но днес хората мислят за Хюм като за важен философ.

Живот и кариера

Дейвид Хюм е роден в Единбург в семейството на бедна, но благородническа шотландска фамилия. Още като дете започва образованието си в Университета в Единбург; по-късно е записал право, но никога не практикува като адвокат. В младежките си години пътува из континентална Европа — престои във Франция, Италия и Холандия — и започва да пише своите философски трудове.

Най-ранното му голямо произведение е тритомният A Treatise of Human Nature (1739–1740), който първоначално не получава широк прием. По-късно Хюм преработва и популяризира много от идеите си в по-къси и по-достъпни книги и есета. От 1752 до 1757 г. е назначен за библиотекар на Advocates' Library в Единбург. След публикуването и успеха на История на Англия той печели обществено признание, финансово стабилизиране и възможност да се занимава спокойно с писане и обществена дейност.

Философски възгледи

Хюм е един от водещите представители на британския емпиризъм. Неговата философия се основава на разграничението между «впечатления» (живи, непосредствени усещания) и «идеи» (слаби копия на впечатленията). Някои от най-известните му приноси са:

• Проблемът на индукцията — Хюм показва, че логическото оправдание за преминаване от наблюдавани факти към общи заключения (индукция) не може да бъде предоставено чрез чист разум; индукцията е въпрос на навик и очакване, а не на необходима логика.
• Концепцията за причинност — според Хюм връзката «причина–следствие» не е наблюдавана като някакъв вид видима «вътрешна връзка», а е резултат от повтарящи се наблюдения и навик да очакваме едно събитие след друго.
• Теория за аз-а (bundle theory) — той оспорва идеята за трайно, непроменящо се «аз» и предлага, че личността е съвкупност от последователни възприятия и мисли.
• Морална философия — Хюм твърди, че моралните оценки произлизат от човешките чувства и състрадание, а не от строг рационален анализ; той също е поставил основите на т.нар. «is–ought problem» (разликата между описателни твърдения и нормативни заключения).

Основни произведения

• A Treatise of Human Nature (1739–1740) — фундаментален труд, в който Хюм систематично излага теорията си за човешката природа.
• An Enquiry Concerning Human Understanding (1748) — преработена и по-достъпна версия на част от тритомника, в която ясно формулира проблеми като индукцията и природата на причинността.
• An Enquiry Concerning the Principles of Morals (1751) — изложение на неговата морална философия, където моралът се показва като произтичащ от човешките чувства.
• История на Англия (серия, 1754–1762) — популярна историческа работа, която допринася за репутацията му приживе като историк.
• Dialogues Concerning Natural Religion — публикувана посмъртно (1779), в която чрез диалог разглежда аргументите за и против съществуването на Бог.
• Множество есета и политически и морални разсъждения, които формират значителна част от влиянието му върху обществената мисъл.

Влияние и прием

Хюм оказва огромно влияние върху философията, науката и обществената мисъл. Идеите му за емпиризъм и скептицизъм събуждат реакция у много мислители — известен е коментарът на Иммануел Кант, че Хюм го е «събудил от догматичния сън». Неговите възгледи за морала и икономиката влияят и на негови съвременници като Адам Смит и по-късни философи, учени и психолози. Историческите му трудове са четени и цени в продължение на десетилетия след публикуването.

Спорове и наследство

Поради своите критични възгледи по отношение на религията и традиционната метафизика Хюм е критикуван от религиозни консерватори и в някои случаи е обвиняван в атеизъм. Някои от неговите по-провокативни текстове са били публикувани анонимно или посмъртно. Съвременната наука, философия и история продължават да обсъждат и оценяват неговите идеи, като мнозина го смятат за един от най-значимите мислители на Просвещението.

Личен живот и смърт

Хюм никога не се жени. Поддържа обширна кореспонденция и приятелства с редица интелектуалци на своето време, сред които Адам Смит; среща се и с Жан-Жак Русо, но връзката им става сложна и предизвиква спорни моменти. Дейвид Хюм умира на 25 август 1776 г. в Единбург. Погребан е в Old Calton Burial Ground.

Към днешна дата Делото на Хюм продължава да бъде предмет на изучаване в философията, историята и социалните науки — неговото критично мислене, склонност към яснота и емпирична насоченост остават централни за модерната интелектуална традиция.

Влияние

Днешните философи понякога използват термина "разклонение на Хюм", за да обозначат, че Хюм нарича всичко, за което можем да мислим, или връзка от идеи (неща като математиката, които трябва да са верни), или въпрос на факт (като науката, където трябва да разгледаме нещата, за да разберем дали са верни).

Друг философ, Имануел Кант, прочита някои от книгите на Хюм и променя мнението си за някои важни неща. Кант казва, че Хюм го е накарал да се събуди от заспалия догматизъм, традиционната метафизика.

 
Статуя на Дейвид Хюм в Единбург, Шотландия.  

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Дейвид Хюм?

В: Какво са мислили хората за него, когато е бил жив?

В: Какво е написал Хюм?

В: Как се гледа на Хюм днес?

Търсене по буква