Имануел Кант: немски философ, трансцендентален идеализъм и етика

Имануел Кант е роден на 22 април 1724 г. През 1740 г. постъпва в университета в Кьонигсберг и изучава философията на Готфрид Лайбниц и неговия последовател Кристиан Волф. Учи там до 1746 г., когато баща му умира, след което напуска Кьонигсберг и започва работа като възпитател. Става възпитател на граф Кайзерлинг и семейството му. През 1755 г. Кант става преподавател и остава на тази длъжност до 1770 г. През 1766 г. е назначен за втори библиотекар на Кралската библиотека. В крайна сметка Кант получава катедрата по логика и метафизика в университета в Кьонигсберг. През целия си живот Кант никога не е пътувал на повече от седемдесет мили от град Кьонигсберг. Кант умира на 12 февруари 1804 г. с последните си думи "Es ist gut" ("Това е добро").

Университет

След като завършва обучението си в университета, Кант се надява да стане учител по философия, но това е много трудно. Той би могъл дълго време да живее като частен лектор. Предлагат му работа като професор по поезия в университета в Кьонигсберг, но той отказва. По-късно, през 1770 г., той става редовен професор по философия в Кьонигсбергския университет.

Младият Кант се интересува от физика, както от астрономически обекти (като планети и звезди), така и от Земята. Написал е няколко статии на тази тема, но се интересува повече от метафизика. Искал е да научи природата на човешкия опит: как хората могат да знаят нещо и на какво се основава тяхното знание.

Първи съмнения

Под силното влияние на философската система на Лайбниц и Волф Кант започва да се съмнява в основните отговори на философите от миналото. Тогава Кант прочита един шотландски философ, Дейвид Хюм. Хюм се е опитал да изясни какъв е нашият опит и е достигнал до много силно мнение, наречено "скептицизъм", че няма нищо, което да прави опита ни сигурен. Кант е бил много шокиран от Хюм и е видял теорията, която е научил, от нова гледна точка. Той започнал да се опитва да намери трети път, различен от двата, които Кант наричал "скептицизъм" и "догматизъм".

Кант чете друг мислител, наречен Жан-Жак Русо. Неговите мисли за човека, особено за морала, човешката свобода и вечния мир, впечатляват Кант.

Някои учени обичат да причисляват Кант към немските идеалисти, но самият Кант не принадлежи към тази група.

Най-известното произведение на Кант е книгата "Критика на чистия разум" (Kritik der reinen Vernunft), която Кант публикува през 1781 г. Кант нарича своя начин на мислене "критика", а не философия. Според Кант критиката е подготовка за създаването на истинска философия. Според Кант хората трябва да знаят какво може да прави човешкият разум и какви граници има той. В "Критика на чистия разум" Кант пише няколко ограничения на човешкия разум, както да чувства, така и да мисли нещо. За усещането има две граници вътре в човешкото възприятие: пространство и време. Не съществуват физически обекти, а ограниченията на нашия разум, които действат всеки път, когато усетим нещо чрез сетивата си. За мисленето той казва, че има дванадесет категории или чисти рационални понятия, разделени в четири области: количество, качество, отношение и модалност. Кант смята, че човешкият разум прилага тези идеи към всичко.

Дали това, което мислим, е само наша фантазия? Кант казва: "Не", въпреки че без тези сетивни и рационални ограничения не можем да мислим нищо, тогава Кант е убеден, че зад ограниченията ни ще има нещо, което не можем да познаем пряко, а дори и с ограниченията можем да познаем нещо. То не може да бъде и лична фантазия, тъй като тези ограничения са били общи за целия човешки разум преди нашия конкретен опит. Кант нарича онова, което не бихме могли да познаем пряко, Ding an sich -- "самото нещо". Можем да мислим "нещото само по себе си", но не можем да имаме никакъв опит за него, нито да го познаваме. Бог, вечността на душата, животът след смъртта - такива неща принадлежат към "нещото само по себе си", така че според Кант те не са подходящи обекти на философията, макар че хората са обичали да ги обсъждат от древни времена.

Кант пише още две книги, наречени "Критика": Критика на практическия разум (1788) и Критика на съжденията (1790). В "Критика на практическия разум" Кант пише за проблема за свободата и Бога. Това е основният му труд по етика. В "Критика на съждението" Кант пише за красотата и телеологията, или за проблема дали има цел изобщо, дали светът, живото същество има причина да съществува и т.н. И в двете книги Кант казва, че не можем да отговорим на тези проблеми, защото те се отнасят до "самото нещо".

Кант оказва голямо влияние върху други мислители. През XIX в. немски философи като Фихте, Шелинг, Хегел, Шопенхауер и писатели като Хердер, Шилер и Гьоте са повлияни от Кант.

В началото на XX в. идеите на Кант оказват голямо влияние върху една група германски философи. Те стават известни като новите кантианци. Един от тях, Винделбанд, казва, че "всяка философия преди Кант се влива в Кант, а всяка философия след Кант се влива от Кант".

Кант е повлиял на много съвременни мислители, сред които Хана Аренд и Джон Ролс.