Скептицизъм | всеки възглед, включващ съмнение

Корените на скептицизма

Скептицизмът не е просто убеждение, че нещо не е вярно. Той е система на мислене, която действа срещу суеверията и слуховете. Характерна за скептицизма е нагласата, че всяко твърдение се преценява въз основа на доказателствата за или против неговата истинност.

Скептицизмът по отношение на философията се корени в древногръцката философия.

Гръцките софисти от V в. пр.н.е., като Протагор от Абдера (480-411 г. пр.н.е.), са били предимно скептици. Горгий (485-380 г. пр. Хр.) казва: "Нищо не съществува; ако нещо съществува, то не може да бъде познато; ако нещо съществува и може да бъде познато, то не може да бъде съобщено". През IV в. пр.н.е. Пирро от Елис (ок. 360-275 г. пр.н.е.), който пътувал и учил чак до Индия, възприел практическия скептицизъм. Карнеад (ок. 213-129 г. пр. Хр.) не е съгласен, че нещата са напълно истинни или лъжливи. Той критикува догматиците, особено стоиците. Според него напълно сигурно знание е невъзможно. Секст Емпирик (ок. 200 г. сл. Хр.), основният авторитет на гръцкия скептицизъм, обединява емпиризма в основата на констатирането на знанието.

Скептицизмът идва и от азиатската философия. Китайският философ Джуанцзи (ок. 369 - ок. 286 г. пр. Хр.) казва, че това, което изглежда реално, може да е само сън. В индийската философия школата на Карвака смята, че не трябва да се опитваме да извличаме знания, нито да се доверяваме на това, което ни казват другите хора. В будизма Нагарджуна казва, че нищо не съществува само по себе си и че тази идея е важна част от просветлението.

Най-важната част от аргумента е, че ако не знаем нещо със сигурност, тогава не можем да знаем нищо. Интерес представлява начинът, по който великите философи са се опитали да решат този проблем. Някои от тях, като Декарт, се оттеглят в разума: "Мисля, следователно съм". Други, като британските емпирици Джон Лок и Дейвид Хюм, биха разчитали на нашето сетивно възприятие. Някои видове познание могат да бъдат особено уязвими за скептицизма. Например агностикът вярва, че хората не могат да получат знания за свръхестествени неща.

Скептицизмът е широко използван като метод за изследване в науката и (с промени) в съвременния правен процес. Тук съмнението, отлагането на преценката, внимателното проучване, проверката и обсъждането са преди всяко излагане на факти. Понякога този процес отнема години, преди да се постигне консенсус. Този систематичен подход се нарича методологически скептицизъм. Той вероятно е най-важното наследство на скептиците.

Скептицизмът в исляма

В ислямската философия философският скептицизъм е започнат от Ал-Газали, известен на Запад като "Алгазел", като част от ортодоксалната школа на ислямското богословие "Аш'ари". Твърди се, че идеите на Рене Декарт в "Разговор за метода" може би са повлияни от Ал-Газали.

Ресурси

Литературни скептици

• Амброуз Биърс: Речникът на дявола
• Игнаци Красицки: Басни и притчи
• Болеслав Прус: Фараон
• Волтер: Кандид
• Монтен: Есета

Организации

• Център за проучване
• Комитет за скептично изследване (Committee for Skeptical Inquiry)
• Обществото на скептиците
• Образователна фондация "Джеймс Ранди
• Рационалистически интернационал
• Скептичното общество на Нова Англия
• Австралийски скептици

Медии

• Penn & Teller: Глупости!
• Разбивачи на митове

Други уебсайтове

• Скептици от Ню Йорк
• Скептици Канада
• Скептиците в Русия (Манифест)
• Мрежата на приятелите скептици
• Британско списание Skeptic
• Австралийски скептици
• Скептично отношение към скептиците