Рене Декарт (René Descartes) | известен френски философ и физик

Декарт и физиката (изучаването на света)

В своите "Правила за насочване на ума" (1628 г.) и "Разговор за метода" (1637 г.) Декарт пише за научния метод, който се занимава с научния подход, мисленето, метод, който той е измислил. Той пише също така за формите (геометрия), светлината (оптика) и времето (метеорология). След това изобретява начин за описване на формите, който сега се нарича Декартова координатна система, и теория за това какво представлява дъгата. Физиката на Декарт е важна за един по-късен известен мислител - сър Исак Нютон, който казва за него, както и Джеймс Хук: "Ако съм видял по-далеч, то е защото съм стоял на раменете на великани!"

Декарт и философията (изследване на абстрактните идеи)

В своите "Разсъждения върху първата философия" (1641 г.) Декарт използва научния си метод, за да разгледа философски въпроси. Той се противопоставя на скептицизма (възгледа, че светът не е реален и не съществува).

Открил, че самият той трябва да е реален (да съществува), защото усещал, че мисли; а щом мисли, значи е реален. Това е така, защото ако не беше реален, тогава как щеше да има това усещане, че мисли. Той съкращава този възглед, като казва на латински: "Cogito ergo sum", което означава "Мисля, следователно съм".

Той също така смяташе, че може да докаже, че Бог съществува, по същия начин, по който усещаше, че мисли. Декарт казвал, че Бог е същото като безкрайността и че той може ясно да види безкрайността, защото може да мисли за всеки по-голям обект, но не и за най-големия обект. Декарт казал, че ако Бог съществува, то и светът трябва да съществува, тъй като Бог е добър и не би ни позволил да мислим, че светът е реален (съществува), ако не е реален.

И накрая, Декарт смята, че тъй като знае, че мисли, но може да знае всичко друго за себе си (например, че има две ръце и два крака) само защото знае, че Бог съществува, тогава той трябва да се състои от две неща: ум, който мисли, и тяло, което е независимо от мисленето, но те са обединени заедно. Това се нарича "картезиански дуализъм".

Декарт е използвал много идеи, свързани с Платон, докато повечето хора по онова време са използвали идеи, свързани с Аристотел. Често го наричат рационалист, защото търсел отговорите на въпросите си в ума си. Въпреки че Декарт е искал да се пребори със скептицизма, описанието му в "Размишленията" е станало много известно и често е наричано Картезиански скептицизъм в негова чест.