Рене Декарт (1596–1650) — френски философ, математик и дуалист
Рене Декарт — френски философ и математик, баща на аналитичната геометрия и автор на дуализма; живот и идеи, оформили модерната философия и наука.
Рене Декарт (31 март 1596 - 11 февруари 1650) е известен френски философ и физик. Написал е книги, които са много важни в областта на математиката, физиката и особено на философията. Неговото твърдение за дуализма обединява теориите за душата, ума, тялото и елементите в едно понятие; дуалистична теория за ума и материята.
Биография
Роден е в град La Haye в историческия регион Турен (днес Descartes, Франция). Получава класическо образование в йезуитския колеж La Flèche, след което изучава право в университета в Пуатие, където през 1616 г. придобива степен. В по-младите си години е бил наемник и служи в армията на Мориc фон Насау в Холандия. От около 1628 г. живее и работи продължително в Нидерландия, където създава голяма част от своите основни трудове.
През 1649 г. е поканен в Швеция от кралица Кристина; по време на престоя си в Стокхолм се разболява и умира през февруари 1650 г., вероятно от пневмония.
Философски възгледи
Декарт е основоположник на модерния рационализъм. Въвежда метод на систематично съмнение — известният подход да се постави под въпрос всичко, което може да бъде поставено под съмнение, за да се открият неизменими истини. Неговото най-известно заключение е Cogito, ergo sum („Мисля, следователно съществувам“), което поставя мисленето като първа сигурност.
Той разработва т.нар. картезиански дуализъм: разделя реалността на две основни субстанции — res cogitans (мислещото, духът) и res extensa (разпространеното, телесното). За да обясни връзката между ум и тяло, Декарт предполага централна роля на епифизата (шишковидната жлеза) като място, където душата влияе върху тялото.
Ключови понятия в неговата философия са „ясни и различими идеи“ — идеи, които са очевидни чрез разума и служат като критерий за истинност. Той също така развива механистична представа за природата, според която природните явления трябва да се обясняват чрез механични закони и движещи сили.
Математика и природни науки
В математиката Декарт е автор на нов подход, който свързва алгебрата и геометрията — т.нар. аналитична геометрия. В прикаченото си произведение La Géométrie (част от Discourse on the Method, 1637) той показва как геометрични проблеми могат да се превръщат в алгебрични уравнения. Оттук идва и терминът „картезианска система“ (координатна система), която улеснява изучаването на криви и дава основа за по‑късното развитие на математическия анализ и диференциалното смятане.
Декарт прави и важни приноси в оптиката и физиката: в La Dioptrique той разглежда пречупването на светлината и конструкцията на лещи; в работите си по механика излага механистични обяснения за движения и за природни явления. Някои от неговите идеи за природните закони и механиката повлияват развитието на науката през XVII век.
Влияние и критика
Декарт оказва огромно влияние върху европейската мисъл: неговият рационализъм и стремеж към систематизация формират традицията на модерната философия и науката. От картезианството произлизат множество течения и спорове — срещу него възникват философи като Спиноза и Лайбниц, а емпиристи като Лок критикуват някои от неговите заключения. Въпреки критиките, методът и идеите на Декарт остават централни в историята на философията и науката.
Избрани произведения
- Discours de la méthode (Разсъждение за метода), 1637
- La Géométrie (Геометрия) — прикачено към Discourse, 1637
- Meditationes de prima philosophia (Медитации върху първата философия), 1641
- Principia Philosophiae (Принципи на философията), 1644
- Les Passions de l'âme (Страсти на душата), 1649
- Regulae ad directionem ingenii (Правила за насочване на ума) — публикувани посмъртно
Декарт остава една от ключовите фигури в прехода от средновековното към модерното мислене — съчетавайки математическа прецизност с философска амбиция да изгради сигурно знание чрез разум и метод.
Декарт и физиката (изучаването на света)
В своите "Правила за насочване на ума" (1628 г.) и "Разговор за метода" (1637 г.) Декарт пише за научния метод, който се занимава с научния подход, мисленето, метод, който той е измислил. Той пише също така за формите (геометрия), светлината (оптика) и времето (метеорология). След това изобретява начин за описване на формите, който сега се нарича Декартова координатна система, и теория за това какво представлява дъгата. Физиката на Декарт е важна за един по-късен известен мислител - сър Исак Нютон, който казва за него, както и Джеймс Хук: "Ако съм видял по-далеч, то е защото съм стоял на раменете на великани!"
Декарт и философията (изследване на абстрактните идеи)
В своите "Разсъждения върху първата философия" (1641 г.) Декарт използва научния си метод, за да разгледа философски въпроси. Той се противопоставя на скептицизма (възгледа, че светът не е реален и не съществува).
Открил, че самият той трябва да е реален (да съществува), защото усещал, че мисли; а щом мисли, значи е реален. Това е така, защото ако не беше реален, тогава как щеше да има това усещане, че мисли. Той съкращава този възглед, като казва на латински: "Cogito ergo sum", което означава "Мисля, следователно съм".
Той също така смяташе, че може да докаже, че Бог съществува, по същия начин, по който усещаше, че мисли. Декарт казвал, че Бог е същото като безкрайността и че той може ясно да види безкрайността, защото може да мисли за всеки по-голям обект, но не и за най-големия обект. Декарт казал, че ако Бог съществува, то и светът трябва да съществува, тъй като Бог е добър и не би ни позволил да мислим, че светът е реален (съществува), ако не е реален.
И накрая, Декарт смята, че тъй като знае, че мисли, но може да знае всичко друго за себе си (например, че има две ръце и два крака) само защото знае, че Бог съществува, тогава той трябва да се състои от две неща: ум, който мисли, и тяло, което е независимо от мисленето, но те са обединени заедно. Това се нарича "картезиански дуализъм".
Декарт е използвал много идеи, свързани с Платон, докато повечето хора по онова време са използвали идеи, свързани с Аристотел. Често го наричат рационалист, защото търсел отговорите на въпросите си в ума си. Въпреки че Декарт е искал да се пребори със скептицизма, описанието му в "Размишленията" е станало много известно и често е наричано Картезиански скептицизъм в негова чест.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Рене Декарт?
О: Рене Декарт е известен френски философ и физик.
В: Какво е написал той?
О: Написал е книги, които са много важни в областта на математиката, физиката и особено на философията.
В: Какво е неговото твърдение за дуализма?
О: Неговото твърдение за дуализма обединява теориите и елементите на душата, ума и тялото в едно понятие; дуалистична теория за ума и материята.
В: Кога е роден?
О: Роден е на 31 март 1596 г.
В: Кога умира?
О: Умира на 11 февруари 1650 г.
В: С какво се е занимавал през младите си години? О: В младите си години е бил наемник.
обискирам