Дуализъм — философско понятие за разделението между ум и свят

Дуализмът е идеята или теорията, че нещо (предмет, идея или целият свят) се състои от две разделни части. Тези части са принципно различни и не могат да се сведат една до друга. Обратно, идеята или теорията, че нещо не може да бъде разделено на никакви части, се нарича монизъм, а ако нещото може да се раздели на много различни части — това е плурализъм. Дуализмът може да бъде приложен към различни области — метафизика, философия на ума, епистемология, етика и др. — и има няколко различни форми и аргументи в подкрепа или против него.

Философски видове дуализъм

Във философията има много видове дуализъм. Най-разпространените форми са метафизическият (или субстанционният) дуализъм и свойственият дуализъм, но съществуват и други различни подходи и междинни позиции.

• Във философията на ума дуализмът означава, че умът и тялото са две много различни неща. Нищо, което е част от тялото, не може да бъде част от ума и нищо, което е част от ума, не може да бъде част от тялото. Хората харесват този вид дуализъм, защото смятат, че умът е твърде важен или твърде странен, за да бъде част от тялото. Противоположната идея е, че умът и тялото са едно и също нещо или че умът е просто друга дума за мозъка. (Виж също РенеДекарт)

  Разширение: В рамките на философията на ума се различават няколко по‑точни позиции:

  • Субстанционален (метафизичен) дуализъм — умът и тялото са различни субстанции (напр. нематериална мислеща субстанция и материално тяло).
  • Свойствен дуализъм — има само една субстанция (например мозъкът), но съществуват нематериални свойства или преживявания (качества на съзнанието), които не се намаляват до физични свойства.
  • Взаимодействие (интеракционизъм) — умът и тялото причинно взаимодействат помежду си (традиционна декартова позиция срещу която се поставя въпросът как нематериалното влияе на физическото).
  • Епифеноменализъм — умът е страничен ефект на мозъчните процеси и не причинява физически събития.
  • Паралелизъм — умът и тялото вървят „паралелно“ без причинно взаимодействие, корелирайки чрез предишна хармония или други принципи.
• В епистемологията дуализмът означава, че съществува бариера между човека и заобикалящия го свят. Тази бариера разделя света на две части - на "мен" и "света". Всеки човек може да вижда, чува, вкусва, мирише и докосва света, но не може да го познава пряко. Например някой не може да разбере само с поглед, че нещата са съставени от много атоми. Това означава, че в света може да се случи нещо, за което няма да знаем, защото не можем да го видим, чуем, вкусим, помиришем или докоснем. Недуалистичната идея е, че човекът е просто друга част от света и че няма никаква бариера. Например може да се каже, че ако някой не може да види, чуе, вкуси, докосне или помирише нещо, то не му влияе.

  Разширение: Епистемологичният дуализъм поставя въпроси за съотношението между субективното (представи, възприятия, съзнание) и обективното (факти за света). Подобен проблем е класическият скептицизъм — как можем да бъдем сигурни, че възприятията ни отразяват света „такъв, какъвто е“ и не сме подвеждани от илюзии, сънища или симулации. Алтернативни позиции (напр. емпиризъм, прагматизъм, различни форми на реализма) предлагат начини за преодоляване или свиване на тази „бариера“.

Дуализъм в други области и всекидневен език

Дуализмът също така се използва и в по‑широк, неметафизичен смисъл. Например, когато мислим черно–бяло (всичко е или правилно, или грешно), говорим за двоично разделение. В ежедневния език дуализъм е да се твърди, че нещо е горещо или студено, добро или лошо, мое или чуждо, без да се признават възможни междинни състояния или нюанси. Това е често срещан начин на мислене, но може да бъде опростяващ и да пречи на по-точно разбиране на сложни явления.

Аргументи и критика

Поддръжниците на дуализма често сочат като аргументи: очевидността на субективните преживявания (какво е да си в съзнанието), неприводимостта на качествените преживявания (qualia) към физични описания, а също и религиозни или интуитивни основания. Критиците пък използват наблюдения от невронауката (свързаност на мисленето с мозъчни процеси), принципа на спестеност на обяснението (Occam's razor), проблеми с каузалното взаимодействие между нематериални и материални субстанции и анализи като този на Гилбърт Райл, който определя дуализма като „категориална грешка“ (category mistake).

Защо дуализмът е важен

Дискусията за дуализма влияе върху множество практични и теоретични въпроси: как да разбираме съзнанието и личната идентичност, как да подходим към психичното здраве и лечението, какво означава свободна воля, и какво е мястото на човека в света. Независимо дали една позиция е дуалистична или монистична, тя оформя начина, по който задаваме въпросите и търсим отговори в философията, науката и етиката.

За по‑нататъшно четене и конкретни исторически източници вижте посочените по‑горе връзки и работи на автори като РенеДекарт, както и критични анализи в съвременната философия на ума и невронауката.

Въпроси и отговори

В: Какво е дуализъм?

В: Какво е монизъм?

В: Какво е плурализъм?

В: Как дуализмът се отнася към философията на ума?

В: Как дуализмът се отнася към епистемологията?

Въпрос: Какво подсказва недуалистичното мислене за отношенията ни със заобикалящата ни среда?

Въпрос: Как можем да използваме дуалистичното мислене в ежедневието?

Търсене по буква