Дуализъм (религия)
Дуализмът е идеята или теорията, че нещо (предмет, идея или целият свят) е разделено на две части. Тези части са отделни една от друга и нещото не може да бъде разделено по друг начин. Идеята или теорията, че нещо не може да бъде разделено на никакви части, се нарича монизъм. Идеята, че нещо може да бъде разделено на много части, се нарича плурализъм.
Във философията има много видове дуализъм.
- Във философията на ума дуализмът означава, че умът и тялото са две много различни неща. Нищо, което е част от тялото, не може да бъде част от ума и нищо, което е част от ума, не може да бъде част от тялото. Хората харесват този вид дуализъм, защото смятат, че умът е твърде важен или твърде странен, за да бъде част от тялото. Противоположната идея е, че умът и тялото са едно и също нещо или че умът е просто друга дума за мозъка. (Виж също РенеДекарт)
- В епистемологията дуализмът означава, че съществува бариера между човека и заобикалящия го свят. Тази бариера разделя света на две части - на "мен" и "света". Всеки човек може да вижда, чува, вкусва, мирише и докосва света, но не може да го познава пряко. Например някой не може да разбере само с поглед, че нещата са съставени от много атоми. Това означава, че в света може да се случи нещо, за което няма да знаем, защото не можем да го видим, чуем, вкусим, помиришем или докоснем. Недуалистичната идея е, че човекът е просто друга част от света и че няма никаква бариера. Например може да се каже, че ако някой не може да види, чуе, вкуси, докосне или помирише нещо, то не му влияе.
Дуализмът също е здрава идея. Например дуализъм е да се каже, че дадено нещо е горещо или студено, добро или лошо, мое или чуждо, без да се допускат възможни междинни състояния.
Рене Декарт описва дуализма по следния начин: Сетивата улавят стимули, които след това достигат до епифизата в мозъка. Оттам те въздействат върху ума
Дитеизъм
В богословието дуализмът може да се отнася и до дуотеизъм, битеизъм или дитеизъм. Това е учението или вярата, че съществуват две независими божествени същества или вечни принципи, единият от които е добър, а другият - зъл. Примери за дитеизъм са зороастризмът, уика и маркионизмът. Въпреки че в Библията се споменава Сатана, това не е дитеизъм, тъй като той не е равен на Бога, а е просто ангел. (вж. Послание на Юда, стих 6). Дитеизмът не е същото като дуализма, но си приличат. Дитеизмът предполага (поне) двама богове, докато моралният дуализъм изобщо не предполага никакъв -теизъм (вяра в бог).
Въпроси и отговори
В: Какво е дуализъм?
О: Дуализмът е идеята или теорията, че нещо (предмет, идея или целият свят) е разделено на две части. Тези части са отделени една от друга и не могат да бъдат разделени по никакъв друг начин.
В: Какво е монизъм?
О: Монизмът е идеята или теорията, че нещо не може да бъде разделено на никакви части.
В: Какво е плурализъм?
О: Плурализмът е идеята, че нещо може да бъде разделено на много части.
В: Как дуализмът се отнася към философията на ума?
О: Във философията на ума дуализмът означава, че умът и тялото са две много различни неща; нищо, което е част от тялото, не може да бъде част от ума и обратното. Хората харесват този вид дуализъм, защото смятат, че умът е твърде важен или твърде странен, за да бъде част от тялото.
В: Как дуализмът се отнася към епистемологията?
О: В епистемологията дуализмът означава, че между човека и заобикалящата го среда има бариера; тази бариера разделя реалността на "аз" и "светът". Всеки човек може да вижда, чува, вкусва, мирише и докосва средата си, но не може да я познава пряко.
Въпрос: Какво подсказва недуалистичното мислене за отношенията ни със заобикалящата ни среда?
О: Недуалистичното мислене предполага, че човек е просто друга част от своята среда и между тях няма бариера; ако някой не може да види, чуе, вкуси, докосне или помирише нещо, то не му влияе.
Въпрос: Как можем да използваме дуалистичното мислене в ежедневието?
О: Дуалистичното мислене можем да използваме в ежедневието, като казваме неща като "това нещо е или горещо, или студено", "това нещо е или добро, или лошо" и т.н., без да допускаме възможни междинни състояния.
