Уика (Wicca): Неопаганска религия — произход, вярвания и практика

Уика (Wicca): история и произход, вярвания и практики — открийте Гарднър, ритуали, обреди и съвременните течения на тази неопаганска религия.

Автор: Leandro Alegsa

Уика е неоезическа религия, създадена от британец на име Джералд Гарднър в средата и края на 40-те години на миналия век. Гарднър популяризира новата религия чрез свои книги, отпечатани през 1949, 1954 и 1959 г. Тези три книги са "Помощ за високата магия", "Магьосничеството днес" и "Смисълът на магьосничеството". Гарднър нарича Уика "култ към вещиците" и "магьосничество", а последователите ѝ - "Уика" (или "Уика"). В книгата си от 1959 г. той също ги нарича "Уика" (с две "в"), откъдето идва и тази дума. Думата "wicca" означава "вещица" на староанглийски език. Хората, които следват уика, се наричат "уиканци". Преди да бъде възприето името "Уика", религията понякога се е наричала просто "занаят".

Произход и исторически контекст

Уика възниква в средата на XX век като синтез от различни влияния: окултизъм и церемониална магия от края на XIX и началото на XX век, фолклорни практики, езически реконструкции и личните преживявания и интерпретации на Джералд Гарднър и неговите ученици. Много от ранните уикански практики черпят от текстове и традиции, разпространени в окултни дружества, както и от интереса към предхристиянските обичаи, въпреки че връзката с древни религии често е предмет на дебат сред историците. С времето Уика се разпространява извън Великобритания и се развива в множество течения и традиции.

Основни вярвания

Уиканските вярвания са многобразни, но има няколко общи елемента, които се срещат в много течения:

  • Божественото: Уиканците често почитат Богинята и Богa като двоен или дуален принцип — Богинята (често свързвана с луната и плодородието) и Богът (символ на дивия, рогат аспект на природата). Някои групи предпочитат пантеистични, политеистични или монотеистични интерпретации.
  • Природата: Природата и сезонните цикли са централни — празнуват се годишните празници, свързани със смяната на сезоните и земеделските цикли.
  • Магията: Магията се разглежда като практическо и духовно действо за реализиране на промяна в съзнанието или в света. Тя включва работа с намерение, ритуали и символи.
  • Етика: Етичните принципи варират, но най-популярното правило е Уиканският заем (Wiccan Rede) — „Прави каквото искаш, стига да не вредиш на никого“ (с различни формулировки). Някои уиканци спазват и принципа за трикратно връщане (Threefold Law), според който енергиите, които изпращаш, се връщат към теб утроени или в друга форма.

Практики и ритуали

Практиките в Уика включват ритуали, медитация, магически работи (spells), използване на магически инструменти и празнуване на годишни празници:

  • Сабати — годишните празници, често наричани колективно Колесото на годината. Най-разпространените осем са: Samhain, Yule, Imbolc, Ostara, Beltane, Litha (летното слънцестоене), Lammas/Lughnasadh и Mabon.
  • Есбати — ритуали, свързани предимно с лунните цикли, като пълнолуние и новолуние.
  • Ритуални инструменти — атамe (ритуален нож), магическа пръчка (wand), чаша (chalice), патеричка или плочка (pentacle) и др. Инструментите служат за фокусиране на намерението и енергията.
  • Ковени и самостоятелна практика — някои уиканци работят в ковени (групи), които могат да имат инициации и степенна система; други практикуват солитарно и адаптират практиките спрямо личните си нужди.

Разнообразие и традиции

Уика не е еднородна и има множество традиции и течения. Сред най-известните са:

  • Гарднерианска уика — базирана на ученията на Джералд Гарднър, с формални инициации и структури.
  • Александрианска уика — разработена от Александра Съндърс и Алън Картер, комбинира елементи от Гарднерианската система и церемониална магия.
  • Дианическа уика — силно фокусирана върху Богинята, често с феминистки ориентации и женски практики.
  • Еклектична уика — адаптира елементи от различни традиции и свободно тълкува вярвания и ритуали.

Етика, инициация и обществена позиция

Инициацията и степените са важни в някои традиции, докато други отхвърлят официалните степени. Уиканската етика и нагласи могат да варират — от строги нормативни правила до по-гъвкави лични кодекси. В различни страни и периоди уиканците са били подложени на стигма и неправилни представи, но от края на XX век насам движението става по-видимо и по-прието, а в някои държави уиканите се идентифицират официално в религиозни статистики.

Критика и академични възгледи

Академичните изследвания разглеждат Уика като модерно религиозно движение със синкретичен характер — продукт на специфични социални и културни условия през XX век. Някои възражения касаят твърдения за непрекъсната връзка с древни езически cult-ове; много учени смятат, че Уика предимно е модерно възстановяване и творческа реконструкция, а не директно продължение на древни практики.

Символика и визуални елементи

Често срещани символи в Уика са петте точки на пентаграмата (pentacle), рога на бога като символ на природната дивост, троичната богиня (млада, майка, стара) и лунните символи. Символите служат за обогатяване на ритуала и концентрация на духовното намерение.

Къде да намерите повече информация

За тези, които искат да научат повече: полезно е да четат както източници от самите практикуващи, така и академични изследвания по съвременни религии и неоезически движения. Важно е да се подхожда с критично мислене и уважение към разнообразието на вярванията и практиките в общността.

Произход

Някъде между 1945 и 1949 г. Джералд Гарднър променя и добавя съдържание към ритуалите на по-ранна група, наречена New Forest Coven. По този начин Джералд Гарднър създава Уика. В Уика присъстват много елементи от гримоара (стара ръкописна книга), наречен "Ключът на Соломон". Те се съдържат и в книгата на Гарднър от 1949 г. "Помощ за високата магия" и най-вероятно са добавени от самия Гарднър, а не от предшестващия го New Forest Coven.

Заветът "Ню Форест" е създаден в град Крайстчърч, Англия (на южното крайбрежие на Англия), през 30-те години на миналия век. Създаден е от група розенкройцери с нисък ранг, които принадлежат към розенкройцерския орден "Кротона Фейлоушип". Членовете на тази група прочели книгите за вещици на Маргарет Мъри и Чарлз Лиланд, които им дали идеята да създадат завет на вещици.

Известно време след като Джералд Гарднър се присъединява към розенкройцерския орден "Кротона" (Crotona Fellowship) в Крайстчърч, той е привлечен от групата на розенкройцерите с нисък ранг. Те го посвещават в завета на Ню Форест през септември 1939 г., малко след като на 3 септември Гарднър е загубил всякаква вяра в ръководството на розенкройцерския орден.

Вярвания

Съществуват много различни традиции на уика, но все пак има много общи вярвания, които се споделят от всички уиканци, като например задгробния живот, магията и морала.

Богът и богинята

Повечето уикани вярват в мъжки бог с рога и богиня на луната. Единствените уикани, които не вярват в богинята и бога, са тези, които принадлежат към неортодоксалната секта, наречена Дианична уика; тези уикани вярват в съществуването само на богинята. Някои уикани вярват, че богът и богинята са равностойни. Някои други уикани обаче вярват, че богинята е по-важна от бога.

Морал

Редът на уиканите

Основното учение на уиканите за морала се нарича "Реда на уиканите". На старогермански думата rede означава "съвет" или "съвет". "Ако не вредиш никому, прави каквото искаш" е основното уиканско правило, което означава: "Прави каквото искаш, но не вреди на никого по време на този процес". Това най-вероятно е базирано на "Прави каквото искаш, ще бъде целият закон" на Кроули. това означава, че трябва да мислите как вашите действия ще се отразят на други същества и на вас самите.

Правилото за тройна възвръщаемост

В уиканството (произлязло от езическите вярвания) съществува правило, което се нарича "правило на тройното завръщане", "тройното правило", "правилото на трите" или други еквивалентни имена, които използват думата "закон" вместо "правило". Правилото за тройно връщане е правило за поведение, което гласи, че човек трябва да върне три пъти ползата или вредата, която други лица му причиняват, въпреки че връщането на три пъти вредата противоречи на уиканската религия. Правилото за тройно връщане се разкрива на посветените от втора степен (макар че те обикновено вече са запознати с него) по време на ритуала за посвещаване във втора степен, при който посвещаващият бичува посветения, а след това посветеният връща на посвещаващия три пъти броя на бичовете. Този ритуал за посвещаване във втора степен, заедно с трикратното правило в него, са оповестени публично от книгата на Джералд Гарднър "Помощ за високата магия" от 1949 г., в глава 17.

През 1986 г. един уикан на име Реймънд Бъклънд в своята популярна уиканска книга Buckland's Complete Book of Witchcraft (Пълна книга за магьосничеството на Бъклънд) създава ново определение за правилото за тройното завръщане. Според определението на Бъкланд правилото за тройното завръщане не е правило за поведение, а закон за кармата, който гласи, че всяко полезно или вредно действие, което човек извършва, се завръща при него три пъти по-силно. Определението на Бъкланд за правилото за тройната възвръщаемост става по-известно от първоначалното определение на правилото за тройната възвръщаемост.

Има една книга, която се използва от вещиците, от която те четат и с която практикуват магьосничество.

Практики

Олтари

Много от уиканите имат специални места у дома си, където извършват ритуали, магии и поклонения. Тези места се наричат олтари. Първоначално е имало само един олтар, който се е използвал от завета, когато заветът се е събирал. Но тъй като уединената уиканска практика става все по-популярна, уиканите започват да използват лични олтари.

Уиканите поставят свещени и специални предмети на своите олтари, като например следните предмети:

  • Пентакъл. Пентакълът на уиканите е твърд диск с размерите на малка чинийка, върху който е изобразена пентаграма, простираща се по целия диск. Пентакълът може да бъде изработен от различни материали, като дърво, керамика или метал. В ритуалите на уиканите лицето на пентакъла се показва към четирите посоки на света (север, юг, изток и запад), за да се покаже пентакъла на "господарите на стражевите кули", за които се смята, че са в тези посоки.
  • Атхам (произнася се ах-тах-май). Това е магически нож, който се използва при ритуали. Традиционно атхамът има черна дръжка, но не всеки има такава. Никога не се използва за рязане на физически предмети, а за кръгов "разрез" във въздуха, за да се направи магически кръг. В ритуала "питки и вино" и в символичния ритуал "велик обред" атхамът се използва като символ на мъжкия пенис.
  • Пръчка. Обикновено тя е дървена, но може да бъде и от стъкло, метал или глина. Може да има и украшения като кристали, боя, панделки или тел. По традиция дължината ѝ е от лакътя до китката. Използва се за насочване на магическа енергия.
  • Чаша. Това е чаша, която се използва при два ритуала. От нея се пие по време на ритуала "питки и вино". По време на ритуала "питки и вино" и символичния ритуал "велик обред" чашата се използва като символ на женската вагина.

Някои уикани поставят на олтарите си и други предмети, като статуи на богове или богини, камбана, свещи, тамян и/или метла (старомодна метла, изработена от естествени материали). Често метлата се използва за "изчистване" на негативната енергия или духовете.

Предметите, които се срещат в самотните олтари, произлизат от различните предмети, използвани в груповите ритуали на уиканите. Тези ритуални предмети включват меч (наричан още "магически меч"), нож с черна дръжка (наричан атам), купа с вода, купа със сол, аспергер (предмет, който пръска вода), свещи, камбана, нож с бяла дръжка (който сега обикновено се нарича "болин", тъй като се бърка с друг предмет), пръчка, чаша (наричана още потир), пентакъл, кадилница (съд, в който се кади тамян), бич (къс камшик с няколко камшични въжета) и въжета за връзване. Джералд Гарднър, основател на съвременната уика, започва практиката да нарича тези предмети с неправилното название "инструменти" или "работни инструменти", тъй като имитира масонството, което използва истински инструменти, като например мистрия.

Уикански празници

Уикканите имат два вида празници, наречени сабати и ебати по пълнолуние. През годината има осем празника сабат. Както подсказва името, пълнолунните есбати се провеждат по време на пълнолуние, така че те са дванадесет или тринадесет на година. Много от постгарднерианските уикани използват неодруидския термин "колелото на годината", за да обозначат цикъла от осем сабата.

Осемте съботи са следните:

 

Sabbat

Северно полукълбо

Южно полукълбо

Исторически произход

Асоциации

навечерието на ноември, известно още като Хелоуин или Самхейн

31 октомври

30 април

Келти (вж. също келти)

Смъртта и предците.

Зимно слънцестоене, известно още като Yule или Yuletide

21 или 22 декември

21 юни

Германско езичество

Възраждането на слънцето.

навечерието на февруари, известно още като Candlemas или Imbolc

31 януари, 1 или 2 февруари

31 юли или 1 или 2 август

Келти (вж. също келти)

Първи признаци на пролетта.

Пролетно равноденствие, известно още като Остара

21-ви или 22-ри март

21 или 22 септември

Германско езичество

Началото на пролетта.

Майска вечер, известна още като Beltaine или May Day

30 април или 1 май

31 октомври или 1 ноември

Келти (вж. също келти)

Пълният разцвет на пролетта. Народни приказки.

Лятно слънцестоене, известно още като Litha

21 или 22 юни

21 декември

навечерието на август, известно още като Lughnasadh или Lammas

31 юли или 1 или 2 август

31 януари или 1 февруари

Келти (вж. също келти)

Жътвата на зърното.

Есенно равноденствие, известно още като Мабон или Модрон

21 или 22 септември

21 март

Няма исторически езически еквивалент.

Събирането на плодовете.

Книга на сенките

В уика се води лична книга, съдържаща заклинания, ритуали, отвари и окултни знания, наречена Книга на сенките. В някои видове уика, като например гарднърската уика, съдържанието на книгата се пази в тайна от всички, освен от другите членове на групата или завета. Въпреки това някои версии на книгата са публикувани. Някои части от тези публикувани версии, като например "Реда на уиканите" и "Зарята на богинята", се използват от неуикани или еклектични уикани. Много еклектици създават свои лични книги и ги пазят за себе си.

Музика

Уика музиката или Уика рокът е музика, повлияна от религията Уика и нейните вярвания, свързани с природата и опазването ѝ.

Една ранна група, наречена Темида, обикаля Канада и САЩ, пеейки и говорейки за Уика. Творбите на Themis популяризират неща, които са уикански, като божествеността на природата, Господ и Дама (двойно божество в уика) и етично кредо (морален кодекс), което наподобява уиканските философии.

Друга канадска група, група вокалисти от Ванкувър, Канада, Chalice and Blade, също изпълнява оригинални парчета, основани на вярванията на Уика, и "пее песни, които показват почитта им към земята и баланса между Бога и Богинята" -Chalice and Blade

Според Фондацията за религиозни новини "Уика навлиза в мейнстрийма", разбивайки стереотипите, докато движението узрява. В цяла Америка уиканите организират конгрегации и младежки групи, обучават духовници, занимават се с благотворителност, споделят съвети за възпитание и се борят за граждански права.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво е Уика?


О: Уика е неоезическа религия, създадена от британец на име Джералд Гарднър в средата и края на 40-те години на ХХ век.

В: Кой популяризира Уика?


О: Джералд Гарднър популяризира Уика чрез книгите си, отпечатани през 1949, 1954 и 1959 г., а именно "Помощ за високата магия", "Магьосничеството днес" и "Значението на магьосничеството".

В: Как Гарднър нарича последователите на Уика?


О: Гарднър нарича последователите на Уика "Уика" (или "Уика").

В: Какво е значението на думата "Уика"?


О: Думата "Wicca" означава "вещица" на староанглийски.

В: Как са се наричали уиканите преди приемането на името "Уика"?


О: Преди да се приеме името "Уика", понякога уиканите са били наричани просто "занаятчии".

Въпрос: Как се нарича Уика сега?


О: Уика се използва като събирателно понятие за много различни пътища, които са се разклонили от първоначалните практики на Гарднър.

В: В коя книга Гарднър нарича последователите си "Уика"?


О: Гарднър нарича последователите си "Уика" в книгата си от 1959 г.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3