Карма

Карма (car-ma) е дума, която означава резултат от действията на човек, както и самите действия. Това е термин за кръговрата на причините и следствията. Според теорията за кармата това, което се случва на даден човек, се случва, защото той го е предизвикал с действията си. Тя е важна част от много религии, като например индуизма и будизма. В шинтоизма (религия, която често се синкретизира с будизма) кармата се тълкува като мусуби (むすび), възгледът за кармата се признава в шинтоизма като средство за обогатяване, укрепване и утвърждаване на живота.

Теорията за кармата може да се разглежда като продължение на третия закон на Нютон за действието и реакцията, според който всяко действие от какъвто и да е вид, включително думи, мисли, чувства, цялата съвкупност от нашето съществуване, в крайна сметка ще има реакция, като същият вид енергия ще се върне обратно към този, който я е предизвикал.

От гледна точка на духовното развитие кармата се отнася до всичко, което човек е направил, прави и ще направи. Кармата не е свързана с наказание или награда. Тя прави човека отговорен за собствения му живот и за това как се отнася към другите хора.

"Теорията за кармата" е основно вярване в индуизма, айяважизма, сикхизма, будизма и джайнизма. Всички живи същества са отговорни за своята карма - действията си и последиците от тях.

Определение

Карма е универсалният принцип на причината и следствието. Нашите действия, както добри, така и лоши, се връщат към нас в бъдеще, като ни помагат да се поучим от житейските уроци и да станем по-добри хора. В религиите, които включват прераждането, кармата обхваща както настоящия живот, така и всички минали и бъдещи животи.

Кармата е основно енергия. Човек изхвърля енергия чрез мисли, думи и действия, а тя се връща след време чрез други хора. Кармата е най-добрият учител, който принуждава хората да се изправят пред последствията от собствените си действия и по този начин да подобрят и усъвършенстват поведението си или да страдат, ако не го направят. Дори суровата карма, когато е посрещната с мъдрост, може да бъде най-голямата искра за духовно израстване. Победата над кармата се крие в интелигентните действия и неемоционалната реакция.

Подкрепянето на всяко действие с твърдението: "Аз го правя", е карма. Твърдението, че сте изпълнител на каквото и да е действие, обвързва кармата. Подкрепянето на действието с убеждението "Аз съм извършителят" се нарича обвързване на кармата. Именно това поддържане на убеждението за "принадлежност към правещия" обвързва кармата. Ако знаете, че не сте извършителят, и сте наясно кой е истинският извършител: "Аз не съм извършителят" и "кой е извършителят", тогава действието няма да има никаква подкрепа и кармата ще се отърве.

Примери за карма

Процесът на действие и реакция на всички нива - физическо, умствено и духовно - е карма. Човек трябва да обръща внимание на мислите си, защото те могат да създават карми - добри, лоши и смесени.

"Казвам ви мили думи и вие се чувствате спокойни и щастливи. Казвам ви груби думи и вие се разстройвате. Добротата и грубостта ще се върнат при мен, чрез другите, в по-късен момент. И накрая, това, което давам, е това, което получавам обратно."

"Архитектът мисли креативно и продуктивно, докато чертае планове за нова сграда. Но ако мислеше деструктивно и непродуктивно, скоро нямаше да може да изпълни нито една положителна задача, дори и да искаше."

Кармата като действие и реакция: ако проявим доброта, ще пожънем добро.

Карма в индуизма

Индусите разглеждат времето като кръг, в който нещата се въртят отново. Кармата е много справедлив закон, който, подобно на гравитацията, третира всички еднакво. Законът за кармата поставя човека в центъра на отговорността за всичко, което прави, и за всичко, което му се причинява. Разбирайки начина, по който действа кармата, индусите се опитват да водят добродетелен живот. Това се нарича дхарма.

В хиндуизма има три вида карма:

санчита карма - съвкупността от минали карма, която все още не е разрешена;
прарабдха карма - частта от санчита карма, която трябва да се преживее в този живот; и
криямана карма - кармата, която хората създават в момента и която ще даде плодове в бъдеще.

Ролята на божествените сили

Кармата се смята за един от естествените закони на ума, както гравитацията е закон на материята. Точно както Бог е създал гравитацията, за да въведе ред във физическия свят, Той е създал кармата като божествена система на справедливост, която се управлява сама и е безкрайно справедлива. Тя автоматично създава подходящото бъдещо преживяване в отговор на настоящото действие.

В хиндуизма съществуват няколко различни възгледа за ролята на божествените същества. В индуизма мнозина смятат, че божествата или девите играят някаква роля. Други индуисти, като например мимсаките, отхвърлят подобни схващания и смятат, че кармата действа независимо, като смятат, че природните закони за причинно-следствената връзка са достатъчни, за да обяснят ефектите от кармата.

Някои тълкувания на "Бхагавад Гита" предполагат междинна гледна точка, според която кармата е закон за причината и следствието, но Бог може да смекчи кармата за своите предани. В Бхагавад Гита се казва, че само карма, която се извършва с чувство за изпълнителност и с привързаност към нея, може да предизвика добри или лоши реакции. Карма, която се прави с чувство за дълг и без привързаност към резултатите, няма да предизвика никакъв ефект и ще приближи човека към Бога.

Според друг възглед сатгуру, който действа от името на Бога, може да смекчи или да изчисти част от кармата на ученика.

Свързани страници

Феноменът "Справедлив свят" е като карма

Въпроси и отговори

В: Какво е карма?

О: Карма е термин, който се използва за описание на резултата от действията на човека и цикъла на причините и следствията. Тя е важна част от много религии като индуизма, будизма, шинтоизма, сикхизма, аяважизма и джайнизма.

Въпрос: Как карма влияе на духовното развитие?

О: Кармата влияе на духовното развитие, като прави човека отговорен за собствения си живот и за това как се отнася към другите хора. Тя също така взема предвид всичко, което човек е правил в миналото, прави сега и ще прави в бъдеще.

В: Кой е отговорен за своята карма?

О: Всички живи същества са отговорни за своята карма - действията си и последиците от тях.

В: Дали кармата е свързана само с наказание или награда?

О: Не, въпреки че в някои случаи може да се тълкува като такава. В шинтоистката религия тя се възприема като Мусуби (むすび), което означава обогатяване, укрепване и утвърждаване на живота.

Въпрос: Кои религии признават теорията за кармата?

О: Теорията за кармата се признава в индуизма, айяважизма, сикхизма, будизма и джайнизма.

В: Има ли карма и други значения освен наказание или награда?

О: Да - тя може да означава и разбиране на това как действията ви имат последствия за вас самите или за другите около вас.