Карма: определение, принцип на причината и следствието в религиите

Открийте същността на кармата — принципа на причина и следствие в индуизма, будизма и други религии, как влияе на живота, отговорността и духовното развитие.

Карма (car-ma) е дума, която означава резултат от действията на човек, както и самите действия. Това е термин за кръговрата на причините и следствията. Според теорията за кармата това, което се случва на даден човек, се случва, защото той го е предизвикал с действията си. Тя е важна част от много религии, като например индуизма и будизма. В шинтоизма (религия, която често се синкретизира с будизма) кармата се тълкува като мусуби (むすび), възгледът за кармата се признава в шинтоизма като средство за обогатяване, укрепване и утвърждаване на живота.

Теорията за кармата може да се разглежда като продължение на третия закон на Нютон за действието и реакцията, според който всяко действие от какъвто и да е вид, включително думи, мисли, чувства, цялата съвкупност от нашето съществуване, в крайна сметка ще има реакция, като същият вид енергия ще се върне обратно към този, който я е предизвикал.

От гледна точка на духовното развитие кармата се отнася до всичко, което човек е направил, прави и ще направи. Кармата не е свързана с наказание или награда. Тя прави човека отговорен за собствения му живот и за това как се отнася към другите хора.

"Теорията за кармата" е основно вярване в индуизма, айяважизма, сикхизма, будизма и джайнизма. Всички живи същества са отговорни за своята карма - действията си и последиците от тях.

Какво означава карма в практичен и философски план

Кармата обхваща не само видимите действия, но и мотивите, мислите и намеренията. В много източни традиции именно намерението (на санскрит cetana в будизма) определя моралната стойност на едно действие и следователно и неговите последици. Кармата не е просто механичен закон на възмездие — в различните школи тя играе роля на етичен ориентир, обяснение за цикъла на преражданията (самсара) и път към освобождение (например мокша или нирвана).

Основни типове карма (често срещани в индуистката традиция)

• санчита — натрупаната карма от минали животи и настоящия живот (сборът от всички незавършени последици);
• прарабдха — част от натрупаната карма, която вече се е активирала и дава плодове в настоящия живот (това, което човек „изживява“ сега);
• агами / крийямана — кармата, която се образува чрез текущите действия и мисли и която ще повлияе на бъдещето.

Карма в основните религии

В индуизма кармата е тясно свързана с учението за прераждането и целта за освобождение (мокша). Добрата карма благоприятства по-благоприятни обстоятелства в следващите животи, но важна роля имат и духовните практики, отдадеността и знанието.

В будизма кармата се разглежда по-специфично като резултат от намерението. Будистките текстове подчертават, че не всяка причина поражда необходим резултат в механичен смисъл — е възможно да се трансформира собствената карма чрез етичен живот, медитация и прозрение. Будизмът също така акцентира, че кармата не представлява фиксирана съдба: промените в ума и поведението променят бъдещите последици.

В джайнизма карма има уникална трактовка — тя се възприема като фин материален субстрат, който се прилепва към душата в резултат на действията; освобождението изисква изчистване от тези кармични частици чрез строго етичен живот, ненасилие и аскеза.

Сикхизмът признава идеята за причинност и последици, но поставя по-голям акцент върху Божията благодат и праведния живот в служба и любов към Бога. В различните школи има и други нюанси: някои учения допускат, че благодат или отдаденост могат да смекчат или трансформират кармата.

Чести заблуди и съвременни тълкувания

• Карма не е просто "правосъдие" в космически мащаб — тя не е непременно директно и незабавно наказание за зло или награда за добро.
• Не всичко се случва "защото имаш лоша карма" — случайности, социални и икономически фактори, свободна воля и влиянието на другите също играят роля.
• В много съвременни интерпретации кармата е разбирана метафорично: като психологическа и социална причинност, при която поведението формира лични навици и взаимоотношения, които връщат последици.

Етика, свобода и освобождение

Кармичният възглед поощрява отговорност: действията имат последствия и човек може да работи за промяна чрез етично поведение, самопознание и духовни практики. В същото време много традиции признават, че съществуват средства за превъзмогване или трансформиране на кармата — чрез просветление, благодат, покаяние, служение или аскеза. Кармата не трябва да се разглежда като оправдание за пасивност или социално неравенство; напротив, в класическите учения тя мотивира към лична промяна и състрадание към другите.

Кратко обобщение

Карма е сложно и многопластово понятие: от морална причина и следствие до метафизична сила, свързана с прераждането. Често се използва и в по-обикновен смисъл — като идея, че действията ни имат последствия. Разбирането ѝ зависи от конкретната религиозна или философска система, но в повечето случаи тя насърчава вземането на отговорност за собствените избори и стремеж към етичност в живота.

Определение

Карма е универсалният принцип на причината и следствието. Нашите действия, както добри, така и лоши, се връщат към нас в бъдеще, като ни помагат да се поучим от житейските уроци и да станем по-добри хора. В религиите, които включват прераждането, кармата обхваща както настоящия живот, така и всички минали и бъдещи животи.

Кармата е основно енергия. Човек изхвърля енергия чрез мисли, думи и действия, а тя се връща след време чрез други хора. Кармата е най-добрият учител, който принуждава хората да се изправят пред последствията от собствените си действия и по този начин да подобрят и усъвършенстват поведението си или да страдат, ако не го направят. Дори суровата карма, когато е посрещната с мъдрост, може да бъде най-голямата искра за духовно израстване. Победата над кармата се крие в интелигентните действия и неемоционалната реакция.

Подкрепянето на всяко действие с твърдението: "Аз го правя", е карма. Твърдението, че сте изпълнител на каквото и да е действие, обвързва кармата. Подкрепянето на действието с убеждението "Аз съм извършителят" се нарича обвързване на кармата. Именно това поддържане на убеждението за "принадлежност към правещия" обвързва кармата. Ако знаете, че не сте извършителят, и сте наясно кой е истинският извършител: "Аз не съм извършителят" и "кой е извършителят", тогава действието няма да има никаква подкрепа и кармата ще се отърве.

Примери за карма

Процесът на действие и реакция на всички нива - физическо, умствено и духовно - е карма. Човек трябва да обръща внимание на мислите си, защото те могат да създават карми - добри, лоши и смесени.

"Казвам ви мили думи и вие се чувствате спокойни и щастливи. Казвам ви груби думи и вие се разстройвате. Добротата и грубостта ще се върнат при мен, чрез другите, в по-късен момент. И накрая, това, което давам, е това, което получавам обратно."

"Архитектът мисли креативно и продуктивно, докато чертае планове за нова сграда. Но ако мислеше деструктивно и непродуктивно, скоро нямаше да може да изпълни нито една положителна задача, дори и да искаше."

Кармата като действие и реакция: ако проявим доброта, ще пожънем добро.

Въпроси и отговори

В: Какво е карма?

Въпрос: Как карма влияе на духовното развитие?

В: Кой е отговорен за своята карма?

В: Дали кармата е свързана само с наказание или награда?

Въпрос: Кои религии признават теорията за кармата?

В: Има ли карма и други значения освен наказание или награда?

Търсене по буква