Аяважи: монотеистично индуистко течение от Южна Индия
Аяважи — монотеистично индуистко течение от Южна Индия: история, учението на Ая Вайкундар, свещени текстове и разпространение в Тамил Наду и Керала.
Аяважи (на тамилски: அय்யாவழி, „пътят на учителя/висшия“ или „пътят на Айя“) е религиозно движение с монотеистична ориентация, възникнало в Южна Индия в средата на XIX век. Името включва тамилския звук (ழி), транскрибиращ се като „zh“ — ретрофлексен звук, за който в български няма точен еквивалент; затова името често се изписва като Ayyavazhi или Ayyavazhi.
Официално айяважи често се разглежда като клон на индуизма, но сред изследователи и част от последователите има и становища, че става дума за самостоятелно вероизповедание с ясна богословска структура. Движението е съсредоточено главно в южните окръзи на Тамил Наду - Канякумари, Тирунелвели и Тхутукуди, както и в някои части на Керала. Неговото бързо разпространение през XIX век е отбелязано и в доклади на християнските мисионери, действащи в региона.
Централна фигура за айяважи е Ая Вайкундар (известен също като Мутукутти/Мутти), чиято проповед и религиозна мисия формират доктрината на движението. Учението разчита предимно на свещените текстове Akilattirattu Ammanai (обикновено наричан „Акил“ или „Акилам“) като най-важен източник на митология, история, богословие и пророчества, а също и на сборника от по-късни наставления и песнопения, известен като Arul Nool. В тези текстове се развиват идеи за един божествен принцип (често наричан «Екам» — едно, единствено божество), за идването на спасителна епоха (Dharma Yukam) и за ролята на Вайкундар като въплъщение, изпратено да установи справедливост.
Практики и храмова организация: основните центрове за поклонение в айяважи са т.нар. pathi (главни свещени места) и множество по-малки събрания — nizhal thangal (зали за събрания и поклонение), в които се извършват ежедневни ритуали, четения от Акил и Arul Nool, общи песни и социални събрания. Най-важният и централен pathi е свързан с мястото, където е действал Ая Вайкундар; там се провеждат главните поклоннически прояви през годината. Сред ритуалите са съвместните молитви, четенето на свещените текстове, обществените хранения и специални церемонии при празници.
Най-големият празник на айяважи е Ayya Vaikunda Avataram (празникът на въплъщението на Вайкундар), честван ежегодно в края на февруари или март (в тамилския месец Маси). Този ден събира поклонници от целия регион и включва процесии, молитви и публични четения от Акил. Освен това се провеждат други местни и сезонни чествания, свързани с важни събития от живота на основателя и с тематиката на текстовете.
Социално и историческо значение: движениеето изиграва важна роля в социалната история на Южен Тамил Наду и околните области, като насърчава идеи за равенство и противодиала на кастовата дискриминация — привличайки предимно представители на маргинализирани и ниски касти в тогавашното социално устройство. Тази социална дименсия е една от причините за популярността и устойчивостта на учението в местните общности.
Статус и съвременност: повечето последователи на айяважи не се самоопределят като напълно различни от хиндуизма и често практикуват елементи от общата индуистка култура. В същото време част от изследователите и някои общности подчертават уникалните богословски и институционални особености на айяважи, аргументирайки за нейната религиозна специфика. Днес последователи има както в традиционните райони на Тамил Наду и Керала, така и сред тамилската диаспора; движението поддържа храмове, социални инициативи и ежегодни поклонения.
Кратко резюме: айяважи представлява монотеистично религиозно течение с корени в XIX в. Южна Индия, чиято теология и практика са формирани от живота и учението на Ая Вайкундар и от свещените текстове Akilattirattu Ammanai и Arul Nool. Разпространено е главно в провинция Тамил Наду - (Канякумари, Тирунелвели, Тхутукуди) и в части на Керала, като неговото историческо развитие и социална насоченост са били забелязани и от християнските мисионери в региона.
История
Аявази започва да се вижда първо от големия брой хора, които се събират, за да се поклонят на Ая Вайкундар в Свамитхоп, който по това време е Повандантоп. По-голямата част от последователите на Аяважи били от бедните групи на обществото. За християнските мисионери това дава голямо предизвикателство в мисията им за обръщане към вярата още в самото ѝ начало. Въпреки че по-голямата част от тези последователи са били от кастата на чанарите, освен източниците за айяважи, някои външни източници също казват, че голям брой хора от други касти също са следвали тази религия.
Към средата на XIX в. айяважи се признава за отделна религия, която се развива добре в района на Южен Траванкор и Южен Тируневелвели. От 40-те години на XIX в. броят на последователите ѝ бързо нараства. След смъртта на Вайкундар религията се разпространява въз основа на неговото учение и религиозните книги Akilattirattu Ammanai и Arul Nool. Петимата китари, които били ученици на Ая Вайкундар, и техните потомци пътували до няколко части на страната и носели мисията на Аяважи. По това време династията Паян започнала да управлява Свамитоппе пати, докато другите пати преминали под контрола на последователите на Ая. В цялата страна били построени стотици низал тангали (места за поклонение). Понастоящем Бала Праджапати Адикалар, един от потомците на династията Паян, се смята за лидер на Аявази. Той е положил основите на голям брой низал тангали в цяла Южна Индия. И сега, виждайки разрастването на религията, денят на рождението на Вайкундар, Ayya Vaikunda Avataram, е обявен за празник от правителството за районите Тируневелвели и Тутикорин от тази година, докато районът Канякумари е обявен за празник по-рано.
Писания и свети места
Свещените книги на айяважи са "Акилатиратту Амманай" и "Арул Нул", които са източник на митологията на религията. В свещената книга се посочва, че Акилатиратту Аманаи е записана от Хари Гопалан Ситар, като е чул съдържанието на Акилам, разказано от Нараяна на съпругата му Лакшми. Няма определена история за началото на Арул Нул; но последователите вярват, че тя е написана от Китарите и от онези, които се обладават от божествена сила. Той съдържа молитви, химни и начини за поклонение в Аяважи, религиозни практики, пророчества, а също и много правила.
За поклонниците на аявази има пет свещени места, наречени пати, като най-важното е "Панчапати". Храмът на Свамитхоппепати е главата на религията аявази. Вакаипатхи, където Вайкундар е изпратил 700 семейства в Туваял Тавасу, е одобрен като пати в Акилам, въпреки че това място няма пряка връзка с дейността на Вайкундар. В средите на последователите на аявази има големи разногласия относно светостта на някои от местата за поклонение. Аватарапати в Тиручендур е приет от книгата Акилам като пати, но тъй като някои от последователите смятат, че мястото, на което се намира настоящият храм, не е точното място, където Ая Вайкундар се е въплътил от морето, те не са съгласни с останалите поклонници. Има и някои последователи, които категорично оспорват Тиручендур като пати, въпреки че го приемат като второстепенно свято място.
| Религии | |
| Авраамически | Самарянство - юдаизъм - уика - християнство - ислям - движение Растафари |
| Дхармика | |
| Персийски | Ahl-e Haqq - Azali Babism - Bábism - Bahá'í Faith - Manichaeism - Mazdak - Yazidi - Zoroastrianism |
| Цао Дай - Конфуцианство - Фалун Гонг - Шинто - Даоизъм - Тенрикьо | |
| Африкански | Батук - Кандомбле - Макумба - Умбанда - Воду - Винти |
| Асатру - друидство - гностицизъм - телема - раализъм - унитариански универсализъм - еканкар - мормонизъм - свидетели на Йехова - ню ейдж | |
Въпроси и отговори
В: Какво е Айяважи?
О: Аяважи е хиндуистко вероизповедание с един бог, възникнало в Южна Индия в средата на XIX век.
В: Какво означава "джи" (ழி) в думата "аяважи"?
О: "Zhi" (ழி) в думата "Ayyavazhi" е ретрофлекс, ri.
В: Къде е най-разпространено айяважи?
О: Ayyavazhi е най-разпространен в южните окръзи на Тамил Наду - Канякумари, Тирунелвели и Тутукуди, както и в някои части на Керала.
В: Счита ли се, че аявази е част от индуизма?
О: Да, официално айяважи се счита за клон на индуизма.
В: Какви са религиозните текстове, свързани с тази вяра?
О: Религиозните текстове, свързани с тази вяра, са Akilattirattu Ammanai и Arul Nool.
В: Кой основава тази религия?
О: Тази религия е основана въз основа на учението на Ая Вайкундар.
В: Считат ли последователите си за различни от индуистите?
О: Не, повечето последователи не се смятат за различни от индуизма.
обискирам