Аяважи (на тамилски: அय்யாவழி, „пътят на учителя/висшия“ или „пътят на Айя“) е религиозно движение с монотеистична ориентация, възникнало в Южна Индия в средата на XIX век. Името включва тамилския звук (ழி), транскрибиращ се като „zh“ — ретрофлексен звук, за който в български няма точен еквивалент; затова името често се изписва като Ayyavazhi или Ayyavazhi.
Официално айяважи често се разглежда като клон на индуизма, но сред изследователи и част от последователите има и становища, че става дума за самостоятелно вероизповедание с ясна богословска структура. Движението е съсредоточено главно в южните окръзи на Тамил Наду - Канякумари, Тирунелвели и Тхутукуди, както и в някои части на Керала. Неговото бързо разпространение през XIX век е отбелязано и в доклади на християнските мисионери, действащи в региона.
Централна фигура за айяважи е Ая Вайкундар (известен също като Мутукутти/Мутти), чиято проповед и религиозна мисия формират доктрината на движението. Учението разчита предимно на свещените текстове Akilattirattu Ammanai (обикновено наричан „Акил“ или „Акилам“) като най-важен източник на митология, история, богословие и пророчества, а също и на сборника от по-късни наставления и песнопения, известен като Arul Nool. В тези текстове се развиват идеи за един божествен принцип (често наричан «Екам» — едно, единствено божество), за идването на спасителна епоха (Dharma Yukam) и за ролята на Вайкундар като въплъщение, изпратено да установи справедливост.
Практики и храмова организация: основните центрове за поклонение в айяважи са т.нар. pathi (главни свещени места) и множество по-малки събрания — nizhal thangal (зали за събрания и поклонение), в които се извършват ежедневни ритуали, четения от Акил и Arul Nool, общи песни и социални събрания. Най-важният и централен pathi е свързан с мястото, където е действал Ая Вайкундар; там се провеждат главните поклоннически прояви през годината. Сред ритуалите са съвместните молитви, четенето на свещените текстове, обществените хранения и специални церемонии при празници.
Най-големият празник на айяважи е Ayya Vaikunda Avataram (празникът на въплъщението на Вайкундар), честван ежегодно в края на февруари или март (в тамилския месец Маси). Този ден събира поклонници от целия регион и включва процесии, молитви и публични четения от Акил. Освен това се провеждат други местни и сезонни чествания, свързани с важни събития от живота на основателя и с тематиката на текстовете.
Социално и историческо значение: движениеето изиграва важна роля в социалната история на Южен Тамил Наду и околните области, като насърчава идеи за равенство и противодиала на кастовата дискриминация — привличайки предимно представители на маргинализирани и ниски касти в тогавашното социално устройство. Тази социална дименсия е една от причините за популярността и устойчивостта на учението в местните общности.
Статус и съвременност: повечето последователи на айяважи не се самоопределят като напълно различни от хиндуизма и често практикуват елементи от общата индуистка култура. В същото време част от изследователите и някои общности подчертават уникалните богословски и институционални особености на айяважи, аргументирайки за нейната религиозна специфика. Днес последователи има както в традиционните райони на Тамил Наду и Керала, така и сред тамилската диаспора; движението поддържа храмове, социални инициативи и ежегодни поклонения.
Кратко резюме: айяважи представлява монотеистично религиозно течение с корени в XIX в. Южна Индия, чиято теология и практика са формирани от живота и учението на Ая Вайкундар и от свещените текстове Akilattirattu Ammanai и Arul Nool. Разпространено е главно в провинция Тамил Наду - (Канякумари, Тирунелвели, Тхутукуди) и в части на Керала, като неговото историческо развитие и социална насоченост са били забелязани и от християнските мисионери в региона.